Банкеръ Weekly

Съдби

ИТАЛИАНЦИ И ИСПАНЦИ В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ НИ ЖИВОТ

Испанци и италианци влязоха в необявена надпревара за оживяване на художествения живот у нас. И не от вчера! В момента и до края на февруари на третия етаж на галерията на ул. Шипка 6 се предлага сборна експозиция 50 години италианска графика. Този период очевидно не е избран случайно - известно е, че заради масираното обществено порицание на италианския фашизъм и свързаното с него изкуство предвоенната живопис, графика и скулптура са сравнително слабо излагани в света. И лошо се продават! По тази причина и в България допреди петнайсет години италианското изкуство е сравнително слабо познато, особено в сегмента му от първата половина на ХХ век. С едно голямо изключение - живописната изложба на Ренато Гутузо в края на петдесетте години, за която тогавашните художествени ментори имаха два ръководни мотива: реалистичното изкуство на Гутузо (художествения) и членството му в Италианската комунистическа партия (извънхудожествения). Съвременниците помнят какво голямо впечатление остави тази екпозиция, особено сред българските художници, практически изолирани от световния артистичен живот.На Шипка 6 Ренато Гутузо отново е представен - с една-единствена графика от 1970 г., която не допринася кой знае колко за авторитета на експозицията. Тя е интересна главно с демонстрираните технологични търсения върху територията на тиражираната графика, както и с полъха на модерните през последния половин век търсения в изкуството на Запада.Испания е последователна в намеренията си за културно присъствие в България. Сега с поредната изложба от произведения на Хуан Миро от Центъра на изкуства Кралица София в Мадрид. Тя ще бъде подредена през месец май и за втори път след 1990 г. ще ни приобщи към творчеството на един от най-големите майстори в съвременното изобразително изкуство. Както и при предишната експозиция, Миро ще бъде представен само с графични листове. Българският ответен жест ще е показването на тракийските съкровища, които през 2006 г. ще пътуват за Мадрид, Барселона и Палма де Майорка.Носталгиците въздишат, припомняйки, че най-големият подарък от Кралство Испания е от март-май 1989 г., когато в Националната галерия за чуждестранно изкуство (тогава още Людмила Живкова) гостува експозицията Златният век на испанската живопис. Изложбата включваше живописни платна на Ел Греко, Антон Писаро, Луис Тристан, Хосе Рибера, Диего Веласкес, Франсиско де Сурбаран, Бартоломе Мурильо и др.Българският художествен живот, оживяван напоследък главно от италиански и испански проекти и експозиции, е като куфар с двойно дъно. Видимото е ясно на всички и е пред очите им; невидимото би трябвало да се забелязва от специалистите и медиите, но това не става. А все по-отчетливо се забелязват контактите на Симеон Сакскобургготски с Италия (по роднинство) и Испания (по местоживеене). Като прибавим и факта, че една от снахите му е изкуствоведка, следва предпазливо да приемем ролята му за трасиране на европейски път за България чрез изкуството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във