Банкеръ Weekly

Съдби

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ТЕРОРИСТ С НЕИЗВЕСТЕН КРАЙ

На 31 май 2003 г. полицаят Джефри Скот Постъл задържал в градчето Мърфи, Северна Каролина, клошар, който ровел в боклукчийските кофи на местен супермаркет. В полицейския участък скитникът се представил като Джери Уилямс. Вече се готвели да го пуснат, когато един от полицейските служители обърнал внимание, че задържаният изглежда твърде странно за клошар. Той видимо се бил подстригвал наскоро, а дрехите му макар и евтини, били чисти. След като взели отпечатъци от пръстите му, се оказало, че полицаят Постъл е станал милионер. Истинското име на задържания било Ерик Робърт Рудолф, за чието залавяне федералните власти обещали награда от 1 милион долара. Издирването на Рудолф, смятан за един от най-опасните престъпници в САЩ, продължило почти шест години и струвало на федералната хазна около 30 млн. долара.Как Ерик Рудолф става престъпникЕрик Рудолф се родил през септември 1966 г. в градчето Хоумстед, недалеч от Маями. Баща му Робърт Рудолф работел като техник на летището, а майка му Патриша - католическа монахиня, която избягала от манастира, за да се омъжи за Робърт, се грижела за домакинството. Семейството било голямо (Рудолф имал четирима братя и една сестра), задружно и живеело много затворено. При тях всичко беше собствено - от малката електроцентрала и водопровода до животните и голямата градина, в която растеше всичко - разказва една отдавнашна позната на семейството. - Те наричаха това независимост. Освен това се страхуваха от държавата.Страхът от държавата прераснал в истинска ненавист през 70-те години, когато Робърт Рудолф се разболял от рак. Един познат лекар казал на Патриша, че на съпруга й може да повлияе добре лекарството лаетрил, съдържащо цианид и употребявано в много страни за лечение на онкологични заболявания. В САЩ обаче то било забранено. Ако можехме да си купим лаетрил, баща ми щеше да е жив - казал Ерик на свой приятел. - Федералните власти просто го убиха. Така мислело цялото семейство.През 1981 г., след смъртта на Робърт, Патриша и децата се преместили в Северна Каролина в градчето Мърфи. Те избраха нашите места, защото тук много се гордеем със свободата и назависимостта си. Ние не обичаме федералните власти и не го крием - изтъкват съседите на семейството. Патриша станала член на ултралявата расистка секта Християнска идентичност (Christian Identity), която обвинявала негрите, хомосексуалистите и федералното правителство за всички беди на белите. Учителите добре си спомнят Ерик. Той не се отличаваше с нищо особено. Но това беше следствие от неговата затвореност, а не от недостиг на интелект. Напротив, той бе най-интелектуално развитият ученик в училище, цитират медиите думите на един от неговите учители. Ерик Рудолф не е завършил училище. През последната година написал съчинение, в което се опитал да докаже, че Холокостът е измислица на евреите. Учителите не харесали работата му и той напуснал.По-късно Ерик отишъл в армията, за да стане десантчик, но не от патриотични чувства. Просто искал да премине курса за оцеляване, който бил част от задължителната програма на този род войски. Когато решил, че е научил всичко, което може да му даде армията, отново се върнал в цивилния живот, но не си потърсил работа с аргумента че не смятал да плаща данъци на убийците на баща си. Вместо това Рудолф намерил подходящо място и започнал да отглежда марихуана. Това му носело по 60 хиляди долара годишно и било съвсем достатъчно, за да живее спокойно. През 1994 г. полицията открила плантацията и я унищожила. По неизвестни причини органите на реда не се поинтересували на кого принадлежи марихуаната и Рудолф останал на свобода. С това обаче чашата на търпението на Ерик преляла. Америка първо убила баща му, а след това го лишила от средства за съществуване. Време било да си плати за стореното.Как Ерик Рудолф става прочутВечерта на 27 юли 1996 г. в Олимпийския парк в Атланта избухнал взрив. Четиридесет и четири годишната Алис Хоторн, която седяла точно до чантата, в която се намирала бомбата, натъпкана с пирони и съчми, загинала на място. Над сто души били ранени и изпратени в болница. Някои от тях осакатели за цял живот. Полицията и ФБР бързо арестували едни от пазачите на парка и го обвинили в извършването на терористичния акт. Охранителят твърдял, че е невинен, но следователите му повярвали едва след като на 16 януари 1997 г. в Атланта избухнал втори взрив. Бомбата била същата, като тази в Олимпийския парк. Този път тя поразила клиника за аборти и ранила тежко седем души. На 17 февруари същата година избухнал взрив и пред нощен клуб, популярен най-вече сред лесбийките.Въпреки мащабните издирвания из цялата страна самоличността на терориста останала неизвестна. Единствената улика били анонимните писма, които той от време на време изпращал до вестниците. В тях се посочвало, че актовете се извършват от името на организацията Християнска идентичност.На 29 януари 1998 г. бил извършен още един терористичен акт. Бомба, натъпкана с пирони, се взривила в една женската клиника в Бирмингам, щата Алабама. Дежурният полицай Робърт Сандърсън загинал на място, а една от лекарките останала без око.Този път обаче на следователите им провървяло. Няколко свидетели описали човека, който оставил чантата с взрива, а един от тях дори запомнил номера на автомобила му. Колата се оказала собственост на Ерик Рудолф от град Мърфи, Северна Каролина. Почти веднага разбрахме, че той е нашия човек - спомня си един от федералните агенти, участвали в операцията. - Знаехме, че престъпникът е свързан с Християнска идентичност, както и че щабквартирата на тази организация е разположена на няколко мили от Мърфи. Толкова много съвпадения никога не са случайни.Когато полицията и ФБР се добрали до дома на Рудолф, те намерили улики - пирони като тези, използвани за бомбите в Атланта и Бирмингам, и автомобила, забелязан от свидетеля. Но стопанинът на къщата липсвал. Личеше си, че е изчезнал непосредствено преди нашето пристигане. Вероятно е имало изтичане на вътрешна информация, защото не бяхме казали на никого къде отиваме, твърдят агентите на ФБР. Впрочем федералните власти така и не успели да открият кой е информирал терориста за намеренията им. В крайна сметка започнала една от най-дългите и скъпоструващи операции за задържането на заподозрян. Снимката на Ерик Рудолф била показана по телевизията. Определена била и награда за оказване на помощ при залавянето му - 100 хил. долара от щатските власти и един милион от федералните. Скоро Рудолф се озовал в списъка на десетте най-опасни престъпници издирвани в Америка. Как Ерик Рудолф става геройПокрай търсения терорист се прочуло и градчето Мърфи. Той помогна на мнозина да спечелят, отбелязва Пол Уокър, собственик на магазин в града, който от обикновена бакалничка се е превърнал в магазин за сувенири, посветени на Рудолф. Пол допълва, че след арестуването на престъпника продава по 500 фланелки дневно, на които пише Рудолф беше заловен в Мърфи. И аз бях там. Всяка от тях струва 15 долара.В разстояние на пет години в Мърфи са отсядали няколко хиляди агенти на ФБР и други федерални ведомства. Те живеели в местния хотел, обядвали в местните кафенета и пазарували от местните магазини. Агентите и полицията били сигурни, че Рудолф не може да се укрива толкова дълго, без помощта на жителите на Мърфи. Всички приказки, че се е крил в гората, са глупости. Когато го заловихме, той далеч не приличаше на човек, който се е хранил с шишарки и гъби. По време на операцията огледахме всички хълмове и обходихме горите метър по метър. В търсенето бяха използвани дори спътници, да не говорим за хеликоптерите. Горите бяха натъпкани с прибори, които реагират на движение или на топлината на човешкото тяло. Но така и не открихме нищо - споделя агент, участвал в операцията. Макар да не казват открито, че са помагали на Рудолф, местните жители фактически потвърждават изводите на властите. Ако беше дошъл в дома ми, щях да го нахраня и да го изпратя по пътя му. Разбира се, че за нищо на света не бих го предала - признава една от неговите съседки. Така мислят и другите. Кметът на града бил принуден да излезе със специално изявление, в което от името на гражданите осъдил терористичните актове и уверил обществеността, че никой в Мърфи не споделя възгледите на Рудолф. Вероятно той не е имал друг избор, но никой няма да му прости това, подхвърля един от съгражданите на терориста. В деня след изявлението на кмета собственичката на единствения ресторант в града Прасковата окачила пред входа му табелка с надпис: Молете се за Ерик Рудолф.Как Ерик Рудолф ще остане живВластите възнамеряват да накажат строго Рудолф и вероятните му съучастници. Обикновено, когато заловят престъпник, обвинен в няколко престъпления, те го изправят пред съда да отговаря за едно от тях - така се икономисват средства. В края на краищата е все едно за кое убийство ще бъде наказан виновникът. В случая с Рудолф обаче ще се действа по съвсем друг начин. Министърът на правосъдието Джон Ашкрофт подчерта, че той ще бъде изправен пред съда и в двата щата, в които е извършил престъпления, а федералните власти обещаха да направят необходимото да получи смъртна присъда. Независимо от всичко някои агенти от ФБР смятат, че терористът ще остане жив. Без неговите признания не може да се направи нищо. Цялото обвинение е изградено върху показанията на един-единствен свидетел, който твърди, че е видял автомобила на Ерик Рудолф на местопрестъплението. Защитата ще представи хиляди версии за случилото се. Така че, за да бъде осъден, Рудолф ще трябва да си признае. Това пък означава, че ще се наложи да му предложим сделка.Но засега не става и дума за сделка. Властите празнуват успеха по залавянето. А роднините на Рудолф го смятат за невинен и обещават да се борят за своя син и брат до последната капка кръв. Последното очевидно не е само ефектна фраза. Преди няколко години Даниел Рудолф отряза с трион ръката си в знак на протест срещу преследването на брат му и изпрати видеозапис в централния офис на ФБР. Самият Рудолф не изглежда много потиснат. Той не се страхува от нещо и това е правилно - казва съгражданинът му Джереми Форд. - Според мене няма за какво да го съдят. Аз лично не съм го виждал да взривява някого. Той е обикновен, вежлив младеж. А такива днес са рядкост.

Facebook logo
Бъдете с нас и във