Банкеръ Weekly

Съдби

ИСТИНСКАТА ТЕЖЕСТ НА МАЛТИЙСКИЯ ШАМАР

Само година след възторга от равенството с Хърватия и почти сигурното класиране за Мондиал 2006 националният отбор на България е на път за дълги години да изпадне от елита на европейския футбол. Жалкото равенство с Малта в края на квалификациите не просто подпечата тежката криза - то много сериозно я задълбочи. Макар според повечето футболисти мачът с островната държавица да е бил без значение, в действителност той намали с поне 30% шансовете им в предстоящите квалификации за Евро 2008 и за Мондиал 2010. Разбира се, това касае само онези от тях, които ще останат в тима. И евентуално човека, който ще наследи на поста Христо Стоичков, макар че в момента в БФС нямат и най-смътна идея кой да бъде той. Това, което националите, въпреки непрекъснатите напомняния на пресата, така и не схванаха, е, че дори и мачовете без значение във вече отминалите квалификации са от огромно значение за следващите. Просто защото жребият за всеки квалификационен цикъл се дирижира на базата на резултатите от предишните два. Ако съотборниците на Бербатов не го бяха изоставили напълно на терена в Ла Валета и бяха спечелили срещу един от най-беззъбите отбори на континента, България щеше да е на ръба между втора и трета урна в жребия за Евро 2008. По-скоро в трета, но поне щеше да е близо по коефициент до основните си конкуренти. Сега тимът е изправен пред реалната възможност да се падне в една група с, да речем, Холандия, Италия, Ейре, Шотландия, Беларус и Малта. Дори не ни се иска да мислим как ще се отрази подобна конкуренция на разпасаната команда, в каквато бе превърнат само за година българският национален отбор. А когато резултатите от този предстоящ цикъл заменят тези от Евро 2004 при жребия за следващото световно, България директно може да изпадне при аутсайдерите. Естествено попадането в трета урна далеч не води до задължителен провал - прекрасен пример са украинците, които преди сегашните квалификации бяха дори в четвърта, но успяха да се справят с Турция, Дания и Гърция и се класираха директно. Но украинците имат гигантска футболна школа, два сравнително редовни участника в Шампионската лига и Андрей Шевченко. А освен това имат и стабилен треньор, докато единственото сигурно нещо около наставника на България за следващия цикъл е, че той няма да е Христо Стоичков Досега мъглявите изявления по въпроса от БФС се свързваха предимно с предстоящия изборен конгрес. Но дори и след него треньорският проблем няма да бъде решен лесно. Достатъчно показателно е, че за пръв път няма дори спекулации по въпроса. БАНКЕРЪ вече писа за контактите с Красимир Балъков, но според достоверен източник бившият капитан по-скоро ще откаже подобна покана. Балъков не е в близки отношения с Лъчезар Танев и Емил Данчев, мениджърите на мнозинството от националите, и според запознати се опасявал да не бъде принудително изолиранкакто се случи с Пламен Марков още преди европейското. Другата що-годе реалистична възможност е мястото на Стоичков да заеме Петър Хубчев, който изкара четири години като помощник. Не е сигурно обаче дали самият Хубчев, който винаги се е отличавал с предпазливостта си, има желание за подобна авантюра. Последният вариант е да се търси специалист от чужбина (вицепрезидентът на БФС Михаил Касабов лобира той да е германец), но и тук има две сериозни пречки: първо, ограничените финансови възможности на съюза, и второ, сериозните затруднения, които изпитват чуждестранните треньори при сблъсъка с българския футбол. Не е чудно, че единствените специалисти отвън, които успяха да се позадържат в България, са сърби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във