Банкеръ Weekly

Съдби

ИСИНБАЕВА НЕ СПИРА ДА ВДИГА ЛЕТВАТА

Почти всеки път, когато участва в състезание, Елена Исинбаева чупи световния рекорд. За по-малко от две години тя го направи цели 15 пъти, което обяснява защо всеки следващ неин успех предизвиква все по-малко вълнение у публиката. Но това може съвсем скоро да се промени. След като досега вдигаше летвата само с по сантиметър-два (последното й най-добро постижение от Мадрид бе 4.95 м), сега Елена, изглежда, е готова да изостави игрите на дребно и направо да атакува петте метраСъщите пет метра, които преди нейната поява в леката атлетика изглеждаха непревземаеми. Нейният агент и треньорът й ме увериха, че според нея Лондон е идеалното място за атака на петте метра - увери организаторът на предстоящия турнир от веригата Гран при Йън Стюърт. - Те се кълнат, че Исинбаева е готова за подобен подвиг. Самата Елена е съгласна, че постижението е напълно по силите й. Пет метра е голяма височина, но аз вече съм я скачала на тренировки и мисля, че мога да го повторя и в състезание, твърди тя. Дали обаче е склонна да опита? Не зная - признава Елена. - Ако времето е хубаво и съм в добро настроение...Изумителната способност на бившата гимнастичка да вдига летвата за всяко следващо състезание не само я превърна в суперзвезда, но и направо преобрази женския овчарски скок, чието начало бе поставено от световната титла на Стейси Драгила през 1997-а (със скромното постижение от 4.40 метра). Рускините Феофанова и Исинбаева убедиха зрителите, че в този спорт наистина са възможни свръхчовешки постижения. Другата причина за внезапно разгорелия се интерес е чисто естетическа. Стройните атлетки, извисяващи се на края на еластичния прът, се оказаха неочаквано привлекателна гледка - до такава степен, че олимпийската вицешампионка Татяна Григориева си издейства най-високия хонорар в историята на австралийския Плейбойза да се покаже без трико. Естествено, в нашия спорт е важно да изглеждаш добре - признава и Исинбаева. - Благодарение на това имам много предложения за рекламни и спонсорски договори. Но аз не забравям, че преди всичко съм спортистка, и затова приемам само някои от тях - онези, които не пречат на подготовката ми. Впрочем момичето от Волгоград може да си позволи това - само от поправките на световния рекорд тя си е докарала над 500 000 долара в последните две години. Стига само в някой турнир да обявят награда от 50 хиляди за поправка на рекорда, и Исинбаева е там. Немалко почитатели на спорта открито мърморят срещу нейната пресметливост и отказа й направо да атакува петте метра. Всъщност парите не са чак толкова много - обяснява Елена. - Хората забравят, че от тези премии трябва да плащам и данъци, и процент на мениджъра си, и заплати на треньорите. Освен това имам и друг стимул: Сергей.Бубка успя да направи 35 поправки на рекордапри мъжете, значи аз искам да направя поне трийсет и шест. Исинбаева чистосърдечно си признава, че не би искала да похаби изгледите за бляскаво бъдеще, като избърза и покаже пълните си възможности сега. Не искам да стана като Боб Биймън. В момента, в който той постигна онези удивителни 8.90 метра на дълъг скок, с него бе свършено. И все всички искат да видят петте метра преодолени. Дори великият Бубка обяви, че щом това стане, ще започне да приема женския овчарски скок сериозно. Накрая Исинбаева може и да не издържи на натиска. Другата причина, която прави овчарския скок при жените толкова интересен, е съперничеството между звездите. На олимпиадата в Гърция преди година ясно си пролича, че Исинбаева и главната й конкурентка Светлана Феофанова не се понасят. Фактът, че двете са сънароднички и в продължение на няколко години навсякъде пътуват заедно, предполага известна близост, но според Елена няма нищо такова. Ние с нея не сме приятелки, дори не си говорим, признава тя. А не е и необходимо. Аз самата имам много приятели атлети от спринта, дългия скок, тройния скок - но не и от овчарския. Да се състезаваш срещу приятел може да наруши концентрацията ти. Според мълвата между двете всъщност цари жестока вражда - до такава степен, че преди време Феофанова предпочете да чака 8 часа на летището, вместо да лети в един самолет с Исинбаева. Елена обаче спазва дистанция само с жените от своя спорт. За мъжете ограничението очевидно не важи, щом дори и дългогодишният й приятел е състезател по овчарски скок. Заедно сме вече четири години, тренираме в една група и при един и същи треньор - разказва Исинбаева. - Приятелят ми ме подкрепя във всичко, наистина много ми помага. Но не, няма да ви кажа името му. Елена, която все още живее с родителите и малката си сестра във Волгоград, признава, че дължи голяма част от успеха на майка си, която едва ли не насила я записала да тренира спортна гимнастика навремето. Заниманията с гимнастика се оказаха страшно полезни, защото благодарение на тях имам силни ръце и крака. Освен това гимнастиката те учи да балансираш добре - което е най-важното нещо и в овчарския скок. Каквато и да е тайната, няма съмнение, че Елена Исинбаева е едно от най-ярките зрелища в съвременната атлетика. Неслучайно тя бе определена за лекоатлетка на годината в света през 2004-а - звание, което носи и 100 000 долара премия. Още преди да ги получи, 23-годишната рускиня вече знаеше за какво ще ги похарчи. Първото, което ще си купя, е Мерцедес CLK - призна тя след церемонията в Монако. - Веднъж карах подобен и много ми хареса. Безгрижно вдигнах 220 километра в часИзобщо обожавам високите скорости. Страстта на Елена към бързите коли доста притеснява близките й, защото шофирането й е всичко друго, но не и безопасно. На два пъти ударих колата на треньора си, затова преди олимпиадата той изобщо ми забрани да карам и ходех на тренировки с трамвая - спомня си Исинбаева. - Сега обаче съм много по-внимателна. Освен немската машина тя притежава и Пежо 607, подарък от Руския олимпийски комитет, но я е отстъпила на баща си. Старият Исинбаев е любопитна гледка, когато пристига с луксозната лимузина на работното си място като техник в местната поща. Той обича работата си и за нищо на света не иска да се откаже, макар че сега имаме предостатъчно пари, обяснява дъщеря му. Майката, родом от Казахстан, преди е работела в ТЕЦ. Семейството никога не се е радвало на охолен живот. Ние със сестра ми доста по-рано от другите момичета трябваше да започнем да се грижим за себе си - признава Елена. - Аз постъпих в спортния интернат, сестра ми пък беше едва на 15, когато започна работа като инструктор във фитнесклуб. Бедността е сериозен стимул по пътя към успеха. Сега вече на Исинбаеви нищо не им липсва. Елена обаче продължава да твърди, че парите не са най-важното. Не ги подценявам, разбира се, те са нужни. Но доста повече ме вълнува вниманието, аплодисментите на хората от трибуните. То е като наркотик, от който трудно мога да се откажа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във