Банкеръ Weekly

Съдби

Йордан Василев: КАТО СИ ЖИВЯЛ ПОЛОВИН ВЕК В КАЛНА ВОДА, МЪТНАТА Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ

Литературният критик Йордан Василев е роден в Радомир преди 66 години. Семейството му се преселва в София, но скоро след това е изселено в Троян. И до днес е признателен на многото си приятели там, негови връстници, за подкрепата в онези трудни години. Той е първият главен редактор на вестник Демокрация. Бил е депутат във ВНС и 36-ото Народно събрание. Автор е на книгите: Младостта на Багряна, Дни черни и бели - и двете са в съавторство с Блага Димитрова, Иван Хаджийски в българската култура, Женски силуети, Българско слово за всекиго...Г-н Василев, напуснахте политиката и хората ви позабравиха... Защо стана така?- Ще се радвам само да ме помнят приятелите. Тези от Троян най-вече. А това, че не съм вече в политиката не е въпрос на разочарование. Обяснението е много по-сложно. Аз все пак се занимавам с хуманитаристика и ми се струва, че политиката е най-далече от нея. Казвам това от личен опит и от четене, разбира се. Защото най-много от времето си май съм прекарал в Народната библиотека. От 1952 г. имам инвентарен номер там, включително и пожизнена карта, която не се заверява изобщо. Решили, дали ми.В началото обаче на демократичния преход у нас, на политическите промени, бяхте сред най-активните.- В началото на прехода смятах, че нещо мога да направя. Като видях, че не мога, се отказах. Както и да звучи, ще го кажа: аз си обичам народа, въобразявах си дори, че всички българи са като троянците, но не е така. Особено при последните избори окончателно се убедих в това. Уж изтича мътната вода, а още не е изтекла. Уви! Още сме в мътната вода, но ще дойде и златната, както в приказката. Все пак има надежда - като си живял половин век в кална вода, мътната е за предпочитане.Чувствате ли се днес като трън в очите на СДС?- Не, в никакъв случай. Подобни въпроси изобщо не се коментират у дома. Аз присъствах на създаването на СДС, но не съм сред създателите, тъй като никога не съм принадлежал към някоя служба, а обикновено създателите, нали знаете, по правило трябва да са от службите... Всъщност на мен никога не ми предложиха да сътруднича на някоя от т.нар. служби. Питах се защо? Като станах председател на Комисията по национална сигурност в 36-ото Народно събрание, един пенсиониран човек от службите - почтен, ми обясни. То било много сложна процедура - ако ти си офицер от ДС примерно и ме набележиш за жертва, за сътрудник, трябва да ме следиш месеци наред.... Следили са ме и някой достатъчно умен или много страхлив е казал, че от мен агент не става. И това ме е спасило. Но има и един друг фактор. Аз на млади години разбрах, че трябва да избираш или кариера или почтеност. Съвсем на млади години се отказах от кариерата. Говоря за онова време. Винаги съм заемал най-нисшата длъжност, където съм бил.Казват, че имате много професии?- Така е, принуден бях. Сменях много работни места и все пак стажът ми на безработен е значителен, нали времето беше такова... През един дълъг период на безработица (1967- 1969 г.) нямах право да печатам нищо и аз се залових за фотографията. Бил съм печатар, келнер... разтоварвал съм въглища - по цял вагон на нощ...Вярно ли е, че сте и отличен готвач?- Наистина много ме бива да готвя, но мразя да гладя... Моята тайна в кухнята е, че никога не използвам рецепти. Измислям си. Не е интересно да правиш нещо по рецепта или това, което другите го знаят. Ето например яли ли сте мусака от праз? Вкусът е съвсем различен от този на традиционната мусака. Докарвам неподозиран вкус. Блага не е капризна, яде всичко, но по малко. Аз също, като седна пред компютъра, чак вечерта се сещам, че нищичко не съм ял... Навик.С какво се занимавате сега?- Повече от година работих върху сборника Българско слово за всекиго, който излезе преди седмици. Друго нищо. Беше много труд. Реших се на риска да събера в един том слово от Х до ХХ век, който донякъде да замести цяла библиотека. Естествено съставен е от малки откъси от творби, придружени със снимки, рисунки, документи, пояснения. Българското писмено слово живее повече от десет века. Не са много народите в Европа, които имат такава гордост. За жалост това богатство е познато единствено на специалистите. Обикновеният гражданин знае само литературата на своята съвременност и малко за миналото - от учебниците. Когато българин тръгне по света - за кратко или за дълго - той не може да помъкне цяла библиотека. Но една книжка с родно слово - може.. Такава ми беше идеята. Същото се отнася и за селските или градските къщи у нас, където няма томове. Тези страници ще ги заместят поне отчасти. Знаете ли какво е да ги изръчкаш тези текстове, илюстрации? От понеделник до петък бях на компютъра, а събота и неделя в Народната библиотека... Исках всичко сам да свърша.Кое най-трудно сте понасяли през годините?- Най-трудно съм понасял подлостта. Не мога да се справям с този тип хора, но за сметка на това пък те могат да се справят с мен.Мнозина през последните десетина години твърде лесно си сменяха убежденията...- Всеки християнин знае, че човек трябва да се пригажда към природата, защото е част от нея. Иначе не може да съществува. Нека да ги оправдаем... А на мен специално не ми се е налагало. Бог е бил милостив да получавам това, което ми е необходимо. През целия си съзнателен живот аз съм имал това, което ми е било най-скъпо - приятели. Много приятели. Ако можеш да се освободиш от илюзиите си овреме, докато си млад, ще съществуваш по-равно, по-спокойно... Аз се опитвам да бъда аналитичен - нали това ми е занаятът.Но живеете с поетеса?- Какво значи поетеса? В къщи тя си е човек, и то... с голямо ч. По-търпелив и разумен човек от нея не съм срещал. За нас и за двамата е важно просто да правим нещо. Какво ли? Това е най-големият въпрос. Сигурно тук на земята не може да го разреши никой. Всъщност от по-старото поколение знаят, но младите не, че аз не съм женен за поетеса, а за пианистка. Блага е учила пиано при самия проф. Андрей Стоянов. Оттогава е пианото у нас. На свой ред пък Блага научи нашата осиновена дъщеря, виетнамката Ханка, също да свири на пиано. Тя завърши музикално училище и Консерваторията...Приятелите ви сега са по-малко, нали?- Така е. Ще цитирам Блага: Колкото минават годините, толкова по-малко приятели и все по-верни. По-точно от това не мога да го кажа. С годините обаче схванах, че приятелите стават по-малко не само защото се разделяш, а просто защото измират. Тъжно е. Затова в молитвите си винаги казвам, ако някой трябва да си отиде, нека бъда аз..., на което моите троянци отговарят, че съм голям егоист.Искате ли да се върнем към дисидентските ви години?- Да се бия по гърдите? Понеже говорихме за приятелите, ще ви кажа за Веселин Андреев. Поетът-партизанин беше един от най-смелите и ми вярваше. Някъде през март 1989 г. Хавел, чешкият президент сега, беше за пореден път арестуван, не се знаеше дали ще го пуснат, дали ще оживее, и понеже се смята, че българската интелигенция все е страхлива, все нищо не върши, ние с Блага решихме да излезем с подписка в негова защита. Западът протестираше, ама да си в Париж и в Лондон нищо не ти коства да протестираш. Единствената интелигенция от социалистическа страна, която направи писмен протест и го връчи в чешкото посолство, беше българската, и то в състав от 102 души. Диктувах имената на Свободна Европа и Дойче Веле от нашия апартамент на ул. Паренсов. Един от първите в списъка беше Веселин Андреев. Същият, който бил галеник на властта...Само че интелектуалците у нас като че ли по-често предпочитат да се кланят на силните на деня?- Тези, които се кланят значи, не са интелектуалци. Убеден съм. Моята теза е, че живите писатели са само автори. Като минат 50 години след смъртта им и ако народът ги признава, помни и чете, тогава са писатели. Същото се отнася и за интелектуалците. Ще дам за пример Симеон Радев. Той непрекъснато се е отказвал от кариера. Е, вярно, от 1913 до 1940-а е дипломат, през 1944 г. го пенсионират. Имал е възможност за страховита кариера в политиката, но предпочита да бъде интелектуалец. Бил е приятел с д-р Никола Генадиев, министър-председател, водач на партия, но не се е възползвал от нищо. Въобразяваме си, че познаваме творчеството на Симеон Радев, защото знаем за Строителите на съвременна България. А по обем, не знам дали не и по значение, то е колкото Вазовото... Имах щастието да се запозная с него. Бях написал няколко положителни редчета във в. Народна култура през 60-те години, когато за този човек се пишеше само лошо. Звъни телефонът вкъщи и чувам един глух глас: Г-н Василев?! Нормално обръщение в шейсет и някоя си година. Беше самият Симеон Радев. Покани ме на гости. Отидох. Вратата ми отвори лично той, беше вече много стар, над 80-те , облечен с изтъркани, бедни дрехи, полусляп, виждаше само силуети, а пенсията му беше 67 лева. Сближихме се, той продължи да ме кани и няма да ви дойде наум за какво съжаляваше най-много. Казваше, че му е тежко с тези 67 лева пенсия, но най-му тежало, че нямал пари да иде на кафене. Цял живот той е живял по кафенетата... Какво мислите за конфликтите в обществото?- Няма ли конфликти в обществото, то е заспало и умряло. По-добре е да има. Най-важните все пак са социалните - бедността измъчва много хората днес, но не бих подценил и конфликтите на съвестта. Ако тя съществува, както пееше Висоцки. Ако управляващите имаха съвест, би трябвало да имат много конфликти със себе си.Споменахте за Висоцки, но сте били много близки с Булат Окуджава...- През 1975 г. излезе цяла страница в Работническо дело срещу Блага и мен за нарушение на класово-партийните критерии. Поводът бяха двата тома, посветени на Багряна. Беше ужасяващо, все едно че те убиват. И получаваме след няколко седмици телеграма от Булат: Дорогие, я знаю кто прав. Люблю вас. Младите едва ли знаят, че първият концерт на Булат Окуджава в България беше не другаде, а в нашия хол. Беше поканен да изнася концерти, но му забраниха от посолството. Беше може би през 1973 година. И какво да правим - поканихме петнадесетина души, толкова можехме да се сместим, и той ни изнесе цял концерт - два часа. Беше неописуемо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във