Банкеръ Weekly

Съдби

ИНВЕСТИТОРЪТ ОТ ХРАМА

Коренът на фамилията Темпълтън - temple, може да се преведе от английски като храм. Носителят на тази фамилия сър Джон Маркс Темпълтън винаги е смятал себе си за религиозен човек и на младини дори искал да стане мисионер. Вместо това той се прочу като инвеститор на фондовия пазар с нетрадиционен подход, склонен към рискове, и човек с късмет. А също и с няколко крилати изречения, определящи същността на фондовия пазар.В търсене на правилния пътДжон Маркс Темпълтън е роден на 29 ноември 1912 г. в град Уинчестър, щата Тенеси. Тогава той още не е сър, а семейството му е олицетворение на бедността на провинциалните жители на САЩ от началото на ХХ век. Родителите му били много набожни. Като дете Джон мечтае да стане мисионер. Той планира след завършване на висшето си образование да се посвети на църквата. Но съдбата се разпорежда другояче. Родителите на Джон не били в състояние да му осигурят добро образование. За щастие приятели на семейството му помагат с пари и младежът постъпва в Йейлския университет. Ситуацията се усложнявала допълнително от факта, че годините на обучението му съвпадат с Голямата депресия в Америка. За да се издържа, Джон започва да работи още в първи курс. Въпреки това, когато през 1934 г. получава дипломата си, Джон Темпълтън е най-добрият студент в групата. Талантливият младеж е награден със стипендия, за да продължи образованието си. Така на двадесет и две години той за първи път напуска родината си и заминава за Оксфорд, Англия, където постъпва в колежа Байлойл. Преместването във Великобритания и постъпването в престижния колеж рязко променят съдбата на Джон. Обучението му в Оксфорд върви изключително успешно. В резултат на това още през първото лято Темпълтън е изпратен да практикува в преуспяващата фирма Мерил Линч (Merrill Lynch). Там става ясно, че Джон притежава необикновени способности да анализира пазара на ценните книжа, да издирва подходящи обекти за инвестиране и да съставя инвестиционни портфейли. Така че плановете на младия човек за следващите няколко години били уточнени и след като взима дипломата си на юрист, Джон Темпълтън тръгва да покорява финансовия свят.В Америка обаче, където той се завръща през 1937 г., става ясно, чу трябва да започне кариерата си от нула. Джон няма нито влиятелни познати, нито богати роднини. За две години успява да работи в няколко фирми и в една застрахователна компания и за известно време дори е директор на банка. Но никъде не успява да реализира големия си потенциал на анализатор.През 1939 г. той отива в Ню Йорк - без пари, но с млада съпруга. Голямата депресия все още оказва влияние върху страната. Младото семейство по цели дни обикаля разпродажбите, за да набави необходимите вещи. Двамата се пазарят отчаяно и често си тръгват с някакъв предмет за десет цента, вместо да платят първоначалната цена от един долар. Тогава за първи път се проявява нетрадиционният подход на Темпълтън към инвестирането. По-късно, когато вече е известен играч на фондовия пазар, Темпълтън въвежда в обращение термина точка на максималния песимизъм. Това е моментът когато инвеститорите губят всякакъв интерес към определени акции. Според него, точно тогава трябва да се купуват ценните книжа. На Темпълтън приписват и думите: Когато на улицата има безредици и се лее кръв, аз купувам акции. И макар това изказване да не се връзва с неговата набожност, то определя доста точно стила на поведение на Темпълтън. В Ню Йорк Джон започва работа в малка брокерска фирма. Както обикновено, в задълженията му влиза и анализът на ценни книжа. В началото тази дейност не му носи нито морално удовлетворение, нито финансово благополучие. Въпреки това способностите на Темпълтън са забелязани и той дори успява да получи кредит от 10 хил. долара за самостоятелна дейност на фондовия пазар. Парите не били много, но за Джон това е реален шанс да изпробва способностите си в реалните борсови търгове. Още в първите си сделки той проявява своя подход към инвестирането. С десетте хиляди долара плюс личните му спестявания от 400 долара Темпълтън купува акции, чиято цена по онова време не надвишава един долар. Става дума за ценните книжа на 104 американски компании, много от които били на границата на банкрута. Джон Темпълтън задържа този портфейл цели четири години. През това време всяка четвърта акция показва отрицателна доходност. Но след като продава книжата, той получава за тях 40 хиляди долара. Дори след като връща дълга си, Темпълтън разполага с приличен начален капитал. Този му подход в дейността на пазара на акциите не претърпява съществени изменения и по-нататък. Джон не иска да печели някакви си проценти, нито дори десетки проценти. Той се стреми към ръст от стотици проценти. След Втората световна война Темпълтън открива със спестяванията си фирма за инвестиционни консултации. А когато тя започва да става известна, Джон я продава. В главата му вече зрее нова, много по-мащабна идея.Ръст до небесатаДжон Темпълтън започва пътя си към Уолстрийт през 1954 г. със създаването на фонда за взаимни инвестиции Темпълтън Гроут Фънд (Templeton Grouth Fund). Той се намира в Насау, на Бахамските острови, където по-късно се преселва и самият Темпълтън. Решението му да заживее в Насау е продиктувано не толкова от любов към екзотиката, колкото от неприязънта му към репортерите. По онова време индустрията на взаимните фондове тъкмо започва да се развива. Въпреки това организацията на фонда на Темпълтън не може да се нарече новаторска. Новаторски е нетрадиционният подход на основателя му към самия процес на инвестиране на средствата. Темпълтън Гроут Фънд се превръща в първия международен инвестиционен фонд. Неговият основател и главен мениджър не дели компаниите според националността им. Това е един от основните търговски принципи на Джон - да оценява акциите единствено по тяхната доходност и потенциал за растеж. Той с основание смята, че трябва да изпреварва пазара, а не да го следва.Прави това, като изкупува ценни книжа на никому неизвестни компании. Джон се опитва да стане техен пръв институционален инвеститор. По онова време американските фондове рядко разпростират интересите си извън пределите на САЩ, докато Джон се занимава най-вече с чуждестранни компании. А когато икономиките на различните държави процъфтявали, растели и печалбите на Темпълтън. Така през 60-те години и 70-те години големите му инвестиции в Япония и Канада се оказват изключително успешни. По-късно Темпълтън обръща поглед към пазарите в Австралия, Южна Корея и Сингапур. Затова на Уолстрийт започват да го наричат краля на света и пионер на световния пазар.В началото на съществуването си фондът на Темпълтън не разполага с голям капитал - само около 7 млн. долара. При това неговият основател не се притеснява да държи 50% от средствата в пари, когато е необходимо. Диверсификацията се постига за сметка на покупките на относително малки пакети акции. Стратегията на Темпълтън е доста рискова и той забелязва, че понякога греши при избора на ценни книжа. Единичните провали обаче не се отразяват върху общото благосъстояние на фонда. Темпълтън Гроут Фънд не остава за дълго в сянка. От момента на създаването му той се оказва на едно от първите места по доходност в класациите и трайно се задържа там. Едва след като Джон напуска фонда, неговата доходност започва да се приближава до средните резултати.Могъществото на фондовете на Темпълтън се разраства непрекъснато. Затова решението на техния създател да ги продаде изглежда неочаквано. През 1992 г. обаче Темпълтън продава фондовете си на Франклин Груп (Franklin Group). Само за Темпълтън Гроут Груп Джон получава 440 млн. долара. Продажбата може да смята за финален акорд в дейността на Темпълтън като инвеститор. Въпреки това обаче той продължава да работи от сутрин до вечер. Въплъщение на мечтитеРелигията си остава истинската страст на Темпълтън - с презвитерианската църква го свързват дългогодишни отношения. През 1972 г. той учредява годишна премия за най-добрите духовни постижения. Нейният размер е над един милион долара. Темпълтън се стреми сумата на наградата, която носи неговото име, да е най-голямата в света. Сред известните личности, получили премията, са майка Тереза и Александър Солженицин. Останалите се неизвестни на широката публика религиозни дейци от различни държави.През 1978 г. Джон създава още един фонд, който носи неговото име, но е благотворителен - Джон Темпълтън Фъндейшън (Iohn Templeton Foundation). През същата година той се издължава на Англия за полученото образование. След като става британски поданик, той плаща за изграждането на още един колеж в Оксфорд. Кралица Елизабет Втора не оставя без внимание благотворителните жестове на Темпълтън и го прави благородник. Днес този фонд на сър Джон изразходва по 40 млн. фунта стерлинги годишно. Личното си време и парите си бившият инвеститор използва за изследване на връзката между науката и религията. Той поощрява финансово всички идеи в тази област, благодарение на което името му е добре известно в религиозните среди. Интересното е, че Темпълтън, който не е написал нито една книга за инвеститори, е автор над една дузина книги на религиозна тематика. Казват, че и днес деветдесетгодишният Темпълтън няма нищо против да рискува 800-те си милиона долара, заделени за благотворителния му фонд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във