Банкеръ Weekly

Съдби

ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ НА ДОМАШНИТЕ ФОНДОВЕ

Откритата в края на миналия сезон търговска галерия-антиквариат Българи, консултант на която е проф. Аксиния Джурова, стартира с нова шумна проява - експозиция от неизвестни рисунки, проекти за плакати и пропагандни материали и портрети на Владимир Димитров-Майстора. Те са запазени в частните сбирки на наследниците на художника, които не са попаднали дори в подробната монография на проф. Димитър Аврамов, а тя е ценно помагало за разпознаване на картините на Майстора. Периодът, към който се отнасят трийсетината рисунки с молив, креда и туш, е много голям и обхваща диапазона от т.нар. военен цикъл на художника, за да завърши с портрети на близки нему хора и проекти за пропагандни материали. По-старите и паметливи софиянци, изкушени от изкуството на Майстора, вероятно не са забравили ръчно изработените плакати, които покрай новоизкованите празници (1 май, 9 септември, 7 ноември) се появяваха околовръст кино Левски. Работата е там, че в последните си години Майстора живееше в кооперацията, а в съседство се помещаваше и районният комитет на ОФ, който го караше да създава тази празнична украса и нагледна агитация. По-хитрите минувачи се изкушаваха от сервирания им шанс и си крадяха тези временни листове, които придобиваха стойност с рисунките на Владимир Димитров. Българи е показала три такива проекта, които са минали незабелязано дори за такъв педантично предан на документите изследовател, какъвто е проф. Аврамов: ескизите за плакати Майка с дете (като български общественик Майстора е бил делегат на Световния конгрес на мира) и Помощ за Корея, както и на корицата на информационния бюлетин № 159 Манифестация за мир от 13 октомври 1951 г. (вероятно предвестник на дълго просъществувалия Наръчник на агитатора). Стойността на тези проекти е по-скоро историко-изследователска, отколкото художествена. Но служи като тест за звани и незвани колекционери, които с търсенето на платна от Майстора доведоха до дълбоко изкушение несръчните му фалшификатори в началото на 90-те години. Оказва се, че тази изкуствено стимулирана страст само е затихнала, но не е изчезнала. При цени на рисунките от 150 до 1000 евро голяма част от експозицията вече е резервирана и вероятно предплатена още след откриването на изложбата. Което представлява многозначителен факт и подсказва завръщане на поотслабналия интерес с десет години назад - в пиковите моменти на търсенето на т.нар. стари майстори, сиреч на покойни художници.Към тази тенденция на пазара, все още твърде условна, за да е устойчива, можем да причислим и изложбата от художественото наследство на Йоан Левиев, подредена в Софийската градска художествена галерия. И тя представлява един поглед в интимния, лабораторен свят на художника, който приживе не е бил предназначен нито за показ, а още по-малко за продан. Неуките репортерки акцентират върху еротичния цикъл на Йони, както бе познат сред близки и познати пловдивският художник, но не знаят колко популярна е тази тема в художническото съсловие - и тук, и по света. Особено в залеза на живота на художниците, когато кръгът се затваря и споменът придобива смисъл на прощаване с преживяното и пропуснатото. От Пикасо до Бешков и Димитър Казаков-Нерон този факт е пред очите на културната общественост, която почтително се интересува от интимния свят на твореца и неговата материализация. В този смисъл далеч по-голяма изследователска стойност имат останалите над 50 произведения на Йоан Левиев, които позволяват да проследим криволиците на неговите търсения и постижения като живописец и монументалист. При по-голямо въображение може да се потърси паралел и с по-ранните творби на Иван Кирков в Националната художествена галерия. Защото и двамата са от поколението, което в края на 50-те и особено в началото на 60-те години провокира бунта срещу догмите на соцреализма и стремежа към по-голям синхрон с духа на времето.Тези две изложби отклониха публичния интерес към експозицията на Андрей Даниел, открита по същото време в галерия Максим. И оголиха философията на днешния ни артпазар - внимание към отишлите си от този свят художници и нежелание да се инвестира в живите техни колеги, които гарантират перспектива и разгръщане във времето. Някога Амброаз Волар е постъпвал точно по обратния начин. Благодарение на неговата интуиция и развит търговски нюх, на умението му да чака своя час повече от половин век световните артпазари реализират висок оборот и вдигат цените на художниците от кръга на Волар до астрономични стойности. Нещо, което е недостъпно за начина на мислене на българина - било то собственик, продавач или купувач.

Facebook logo
Бъдете с нас и във