Банкеръ Weekly

Съдби

ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ ТРЯБВА ДА ДОЙДАТ НА ВЛАСТ!

НИКОГА НЕ СЪМ ЧЛЕНУВАЛ В ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ, НО НЕ СЪМ АПОЛИТИЧЕН, ОТБЕЛЯЗВА ПРОФ. ГАРАБЕД МИНАСЯНПреди век и половина Виктор Юго казал, че шестдесетгодишната възраст е младостта на старостта. За онова време писателят може и да е бил прав. Но днес сигурно би се отметнал от думите си - особено ако познаваше хора като професор Гарабед Минасян.Американците са на мнение, че ако човек не си сменя работата на всеки пет години, значи за нищо не става. А какво да кажа аз, като от 37 години съм в Икономическия институт на БАН!, подмята Минасян и избухва в заразителен смях. Не е за вярване, но е така. Този енергичен мъж с младежка осанка, който допреди шест-седем години си връзваше косата на артистична опашка, е живо отрицание на старата традиционна представа за професор. Висок, строен, младолик човек с тънко чувство за хумор, той сваля поне десетина години от ЕГН-то си. Доктор на икономическите науки, макроикономист с международна известност, математик. Член на управителния съвет на БНБ от президентската квота и бивш директор на Икономическия институт към Българската академия на науките, а още запален турист, ценител на арменските вицове - това е част от сложната личност на Гарабед Минасян. Но далеч не е всичко. Минасян е една от малцината публични личности, които отдавна успяха да спечелят симпатиите на медиите. И до ден днешен те се отнасят милостиво към него, може би защото зад приветливата външност и учтивите маниери интуитивно долавят големия професионалист и вечния мъж-единак. С гордост мога да кажа, че никога - нито преди Десети ноември, нито след това - не съм членувал в политически партии. Нещо повече, никога и не съм кандидатствал, изповядва професорът, но не пропуска да добави, че в никакъв случай не е аполитичен. Днес обаче все повече се убеждавам - продължава той - че отдръпването от активна политическа дейност всъщност отваря пространство за немалко случайни хора, от което всички ние страдаме. Друг на негово място би създавал усещането за независим интелектуалец, чийто просветен комформизъм го държи далече от бурните води на общественото ежедневие. Това ни най-малко не се отнася за Гарабед Минасян. Той просто продължава да следва своята карма на учен, за когото единствено пътят на познанието има висш смисъл. И когато скачаме от тема на тема, някак съвсем естествено прави едно уточнение: Категорично мога да кажа, че съм благодарен на съдбата за шанса да бъда в управителния съвет на БНБ. В Централната банка работят изключително добри професионалисти, от които научих много през тези седем години.Роден е точно преди 60 години в Русе и още като младеж открива своето призвание в математиката. През далечната 1962-ра е включен в националния младежки отбор по математика и участва на международна олимпиада. Същата година записва специалност математика в Софийския университет, а негов гуру става младият асистент Благовест Сендов. През 1967 г. е разпределен в Икономическия институт на БАН и не след дълго става аспирант по математическа статистика. В него бързо се формира вкус към икономическата теория - по думите на Минасян една изключително красива обществена наука. По онова време обаче подобни занимания са твърде неблагодарна работа. Всеки, който си позволяваше да се занимава с икономическа теория, трябваше да венцеслави Маркс, Ленин и Тодор Живков, да ги цитира постоянно, докато заниманията с математика бяха едно бягство, тъй като даваха значително по-голяма свобода. Още повече че икономическият елит в тогавашния научен свят не беше много наясно с математическите формулировки. Покрай тях имаше много недоизказани неща. Чувствах ги, но не смеех да ги изразявам. Занимавах се с различни видове математически модели за прогнозиране, оценки, иконометрични техники, разказва професорът.Истината е, че хората, които тогава наблюдават обществените институции, не разбират много от заниманията на учени като Минасян. Това му позволява да работи върху различни схеми, засягайки чисто техническата страна на нещата. Но след 1990-а всичко се променя. Цялата дотогавашна философия на икономическото прогнозиране изведнъж се разпада. За един период от три години Гарабед Минасян пази мълчание и трупа познания. Чувствах в себе си празнина, която трябваше да запълня, спомня си за онези години той. Естествено, преди Десети ноември контактите на Минасян са със Съветския съюз и страните от Източна Европа. Има години, в които по два-три пъти е там. Още през 1974 г. специализира в Москва, после прекарва шест месеца в Новосибирск. Връщайки се към тези години, казва: Руснаците винаги са имали мощна интелигенция, имах чудесни приятели, които от дълги години не съм виждал. Всички бяхме силно повлияни от руската школа и до голяма степен копирахме много неща от тях. Подчертава обаче, че става дума за научна среда, която се занимава единствено с математическата и техническата страна на моделирането. Същевременно професорът разкрива потайностите на една кухня, до която малцина са имали достъп - кухнята на т.нар. планова икономика. И прави това съвсем откровено, без каквато и да било самоцелна ирония.Като изхождат от реалностите, Минасян и колегите му тогава се стремят да конструират математически апарат, който възможно най-бързо и ефективно да подпомага плановата икономика. Работят по следната схема: Комитетът по планиране, който е оторизиран да прецени от какво има нужда обществото, взема някакво решение. Екипът на Минасян трябва да оцени последствията от него в дългосрочен план. Стремяхме се да формулираме нашите изводи с идеята този, който управлява, да остане с впечатлението, че сам е стигнал до това решение. Това бяха много деликатни моменти, усмихва се ученият. Гарабед Минасян подчертава, че никога не е бил революционер. Още в началото на кариерата си в Икономическия институт решава тихомълком да се откаже от комсомола. Престава да си плаща членския внос с надеждата, че след шест месеца автоматично ще отпадне от организацията. В крайна сметка го натискат да плати. Днес споделя, че на няколко пъти е имал известни прояви на гражданска смелост. Само че веднъж директорът и партийният секретар на института го извикват и деликатно му подмятат да внимава какво приказва и какво прави, защото имал семейство и прекрасни деца, които те много уважавали, и пр., и пр. Минасян си дава сметка, че не е в състояние да промени нещата и че е по-добре да се адаптира към ситуацията. Тоест да подсказва управленски решения на тогавашните властници така, сякаш са техни. Това беше най-голямото изкуство, към което се стремях - казва той - направо византийско изкуство. Често пъти властниците не знаят и как да формулират исканията си към него и колегите му. Въпросът е да им влезеш под кожата и да разбереш какво точно им трябва, за да кажат после: да, хубаво сте го направили, ама ако не бяхме ние да ви кажем... Отказах се рано от революционна дейност, защото си давах ясна сметка, че нещата не могат да се променят от отделни революционери - но може и да не съм бил прав. Нямах смелост да подложа семейството си на страдания. Признава, че наистина се е адаптирал към ситуацията, но в същото време е запазил вътрешната си свобода на учен.Минасян не одобрява хората, които се отнасят към политиците като към футболен отбор - фанатично. По принцип има десни възгледи, но не крие, че е имало периоди, когато е смятал, че едно ляво управление е по-подходящо за страната. Като макроикономист категорично застава над политическите клишета ляво и дясно, стреми се да гледа професионално на нещата и твърди, че стриктното придържане към дадена политическа доктрина е по-скоро признак за недоразвито общество. Професорът застъпва тезата, че кредитната активност на банковия сектор у нас все още е на ниско равнище: В много страни в развития свят отпуснатите заеми надхвърлят брутния им вътрешен продукт, а в България това съотношение е към 20 на сто. Опасенията му около приемането ни в Европейския съюз са свързани най-вече с институционалното уреждане на държавата. Според него това е болезнен процес, тъй като засяга много обществени слоеве. Например самото Народно събрание не спазва законите, които приема - изтъква Минасян. - Да не говорим колко некачествени са те. И отново въпросът опира до качеството на нашите народни избраници: Навремето се ласкаех, че се разграничавам от тях, но днес мисля, че това е погрешно. Искам да апелирам към всички интелектуалци да не стоят настрани и да се разграничават. Те са елитът на нацията и трябва да имат активно отношение към всичко, което става в държавата. Призовавам интелектуалците - нещо повече, искам да извикам: нека всички, които представляват върха на обществото, да не се разграничават от политическата класа, а да се ангажират. А днес качествените хора се отдръпват настрани и казват - това не ме интересува. Политическите сили трябва да намерят път към тях. Самият Гарабед Минасян обаче все още е встрани от тази класа и не крие, че трудно би следвал собствения си призив. Въпросът е - докога.

Facebook logo
Бъдете с нас и във