Банкеръ Weekly

Съдби

Инж. Тончо Михайлов: ВУЙЧОТО НА БЪЛГАРСКАТА КОКА-КОЛА ПРАВИ КАПУЧИНО

Ако покойният Георги Найденов е известен като баща набългарската Кока-Кола, то инж. Тончо Михайлов би трябвало да се смята за неин вуйчо. Защо - ще стане дума. Иначе от десет години инж. Тончо Михайлов е собственик на една от най-големите фирми за производство на сладолед, сметана, капучино, горещ шоколад на прах у нас Роял ТМ. Завършил е първия випуск на специалността хранително вкусова промишленост в Пловдив. След това го изпращат на работа във винзавода Хан Крум в Шумен. Като специалист винар той е един от технолозите, създали Плиска, първото естествено българско бренди. Впрочем тогава без всякакви скрупули го наричат коняк. Пак по това време предприемчивият инженер участва в разработването и на технологията на осмарския пелин, който и днес би могъл да стане хит не само на нашия пазар. Син е на една от най-известните журналистки преди 9 септември Мара Михайлова и е издал вече пет нейни книги. Двамата му синове са инженери по хладилна техника и му помагат в управляването на бизнеса. Има петима внуци, а една от тях - красивата Ромина, е рекламно лице на продуктите на Роял ТМ.Всяка сутрин един достолепен господин пристига в 6.30 пред бяла разлата сграда в столичния квартал Надежда 1. Охраната го посреща с Добро утро, г-н Михайлов! Така започва денят на собственика на Роял ТМ инж. Тончо Михайлов. Той е един от най-големите български производители на млечни продукти на прах. Създава фирмата през 1992 г., като започва производство в кухнята на балдъзата си. Постепенно нещата тръгват, купува машини и ги настанява временно под наем в бараки към едно предприятие. Докато през 1995 г. не купува обявен на търг супермаркет в Надежда 1. Сега в малката, изключително чиста и подредена като аптека, фабрика работят около 50 души. Инженер Михайлов лично следи за качеството на продуктите, в създаването на чиито рецепти е участвал. Идеята да се занимава с производство на сметани, шоколад, капучино и сладоледи на прах му хрумва по времето, когато работи в Мозамбик, където тези продукти се внасят от Южна Африка. Свързва се с американската фирма производител, която го насочва към филиалите си в Европа. Така започва всичко преди повече от десет години. Загърбва офертите за работа на две мощни предприятия в Мозамбик, от приватизацията на които твърди, че можелда стане милионер в долари и се връща в България. Тук създава своя бизнес. Даже бившите му колеги не могат да го корят, защото разработва продукти, с които дотогава не се е занимавал.Разправя ми, че има неща, които са минали през ръцете му, но до ден днешен никой не се е сетил да ги разработи. Като осмарския пелин например. Но не този, който пием по Коледа от бъчви и бидони. Истинският се прави с тригодишно отлежало вино, пласт ябълки, грозде, дюли, после пласт билки. Чак след като ферментира, се бутилира. Ако някой в България реши да го произвежда промишлено, ще стане хит не само на нашия, но и на световния пазар, уверен е специалистът.Тончо Михайлов е от хората, които винаги държат да правят нещо ново и непознато, да експериментират и да се доказват. В България това никога не се е ценило особено. А в тоталитарните години - никак. Точно за такъв един дързък опит за малко не влиза в затвора за 20 години. Докато е в Шумен, тамошният Винпром изнася ликьорни вина за Съветския съюз. Със специална заповед от София е забранено в това вино да се слагат сортове грозде, които специалистите наричат директни. А на всекидневен език им викат бодваш пръчка -пиеш вино. Местни гроздя, дето нито се пръскат, нито се копаят. Те имат особен вкус и ниска захарност, но в Осмар има един по-специфичен сорт, който се различава от останалите от този тип по необикновено наситения си червен цвят. А българските вина страдаха точно от липса на такъв цвят. Като технолог изобщо не се замислих и веднага го сложих в експортните вина, разказва опитният технолог. Когато идват специалисти от Съветския съюз за дегустация, остават доста изненадани. Вземат мостри, за да се консумират в Москва. Някой е слушал отстрани и от София веднага го привикват. В милицията следва разпит: вярно ли е, че си сложил директни сортове? - Вярно е! - Имаше ли инструкция да не слагаш? - Имаше! - Кой си ти, че ще слагаш тогава?Карат го да напише самопризнания, че това е саботаж срещу Съветския съюз. Тогава за 20 000 лв. осъждат на смърт. А става дума за 200 000 лв. - 200 т вино са това, не е шега работа. Михайлов не подписва никакви самопризнания. Делото се гледа в Шуменския съд. Прокурорът е от старото поколение юристи и в историйки със саботажи не вярва. Опитва се да му помогне - не му иска смъртна присъда. И като опитен правист му дава съвет: да забави делото, за да изчакат решението на съветските специалисти. След два месеца идва отговор от Москва, че харесват подобреното вино. Нито един шеф или колега не се обади да каже: Извинявай, ти рискува живота си. Обръгнал е и на работа, и на неприятности. Уволняван е дисциплинарно, стоял е без работа. После съдбата пак се показва благосклонна - като когато го среща с Георги Найденов и неговата рожба Тексим. Годината е 1965-а и Найденов в този момент води преговори с френска фирма за безалкохолни напитки. По договор един човек трябва да замине за обучение във Франция. Късметлията е инж. Михайлов и след обстойна инструкция заминава за Париж.Докато вечеря в едно бистро, опитва Фанта. Харесва му. И пожелава да го заведат във фабриката. А тя е на Кока-Кола. Обяснявам им, че има някаква грешка. С Кока-кола се напиват американските войници, значи тя е страхотен алкохол. Пукнаха се от смях. Така се срещнах с вицепрезидента на компанията във Франция и неговите сътрудници. Те бяха страхотно изненадани, че интерес проявява българин. Бяха водили три години преговори с Югославия и не бяха успели да влязат там. А тогава соцлагерът беше тера инкогнита за най-голямата световна компания.Големият шеф попита на какъв език ще говорим. Предложих му на руски. А той ми отговаря: Ну, хорошо! Шефът на Кока-Кола в Париж бил руски князчието семейство избягало във Франция след Октомврийската революция. Зет му беше шеф на парижката полиция, изобщо фамилията беше стъпила здраво на френска земя. В продължение на няколко дни разговарят съвсем делово, князът дори вдига телефона на шефа си в Брюксел, за да уточни подробности за евентуалната сделка. Инж. Михайлов ги кани на гости в София.Оттук нататък започва кошмарът за българина. От Париж му звънят редовно. Налага се да ги излъже, че е поставил въпроса и чака решение. А всъщност още не е казал за срещите си във Франция. Дошъл е моментът да иска съдействие. Защото е убеден, че в живота няма невъзможни неща. Георги Найденов познава напитката, а и хем има влияние, хем му стиска. Вдига телефона и се обажда на Тодор Живков. Първият ги кани. В кабинета му е и Пенчо Кубадински, който буквално се нахвърля върху Найденов: Щеше да правиш лимонада, а стана алкохол!От тази среща най-силно впечатление ми направи Тодор Живков. Той изслуша всичко и без да се съветва с никого, най-малкото със съветските си ръководители, взе решение. Оттук нататък нещата се развиха главоломно. Пристигнаха шефовете на Кока-Кола, преговаряхме, подписахме. След половин година питието се появи на пазара.Следва мощна рекламна кампания, в която се включват певицата Лили Иванова и футболистът Георги Аспарухов - Гунди. Днес в кабинета на Тончо Михайлов стои и огромен телефон във формата на бутилка на Кока-Кола. Заедно с рекламното лице на Роял ТМ - усмихнато момиченце Ромина, внучка на инж. Михайлов и правнучка на Мара Михайлова.

Четете още

Банкеръ Weekly

Частни или държавни мафиоти?

Все повече съграждани на Веселин Марешки виждат в негово лице борец за правда срещу картелите и държавния монопол. От различни краища на страната вече го молят да... Още »
Банкеръ Daily

КРИБ отчете приходи от 2.64 млн. лв.

Председателят на организацията Кирил Домусчиев призова да се организират срещи с правителството, които ясно да регламентират правата и задълженията на бизнес и власт и... Още »
Банкеръ Weekly

Отмъщението "Агромах"

Започва ли истинската война на титаните, или за пореден път ставаме свидетели на режисиран спектакъл, в който първите мъже в държавата (омазани в маслото на... Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във