Банкеръ Weekly

Съдби

ИНА ДОЙНОВА ЖИВЕЕ СЪС СПОМЕНА ЗА ПЕТЪР ДЪНОВ

През февруари последователите на Петър Дънов, или т.нар. бяло братство, направиха един от малкото си досега опити да излязат от анонимност. Те поискаха разрешение от общинските власти да строят свой храм в близост до гроба на Дънов зад руското посолство в софийския квартал Изгрев. В подкрепа на молбата си те написаха, че намиращата се там градина, известната като Поляна на дъновистите им е била дарена от цар Борис и отнета след 9 септември 1944 година.За самия Петър Дънов, за идеологията му и за неговите беседи българите днес знаят много повече, отколкото преди промените. За православните християни вероятно учението му е чиста ерес, за любопитните то е интересна смесица от християнство и източна философия, а за скептиците - неясна доктрина със съмнителен произход. Така или иначе, българите имат право на повече самочувствие заради факта, че в малкия град Нови пазар се е родил човек, чиито идеи вълнуват хора по целия свят. Оперната певица Ина Дойнова е сред малкото живи българи, които имат личен спомен от срещите си с Дънов и от годините на разцвета на бялото братство. Деликатно и с характерна женска суетност достолепната дама отклонява въпроса откога посещава сборовете му. Но с усмивка признава, че пази няколко детски спомена от срещи с учителя, както нарича Петър Дънов. Прозорците на дома й (апартамент до парк-хотел Москва в кооперация, построена на мястото на някогашната родна къща на артистката) гледат към градината и гроба на Дънов. В просторния хол пък има множество негови книги и фотографии, част от които вероятно са истинска антикварна рядкост. Елегантната и жизнена певица отговаря с любезна снизходителност на любопитството ми към живота й на дъновист.Всъщност тя не харесва да бъде наричана така. По-точното понятие, което би трябвало да се използва, е последовател на учителя Петър Дънов - коригира ме Дойнова. - Самият той казва, че учението му не е лично негово, а по същество е изчистеното от религиозни и човешки предразсъдъци Христово слово.По учението я запалили родителите й, които също били поклонници на Дънов не само заради близостта на техния дом до местата, където белокосият проповедник и съмишлениците му се събирали за поклоненията. Всяка сутрин рано-рано те идваха от различни краища на града, за да посрещат изгрева на слънцето - разказва тя. - Затова и кварталът ни бе наречен Изгрев. За хората от братството слънцето е едно от превъплъщенията на бога, над неговата физическа проява стои духовното слънце, а над тях се намира божественото слънце. Това са трите свята - божествен, духовен и физически. Слънцето е носител на всички блага, то е нашият баща, докато земята е нашата майка.Дойнова се връща към най-яркия си спомен от срещите си с Дънов, когато тя е била на около три години и заедно с майка си се разхождали около Салона на изгрева. Така бил наричан домът му, където посрещал съмишлениците си. Малката Ина ядяла череши и хвърляла костилките около себе си. Майка й я смъмрила с думите, че учителят не би постъпил като нея. Тогава аз я попитах как би постъпил той, а тя ме хвана за ръка и ме заведе в най-високата част на салона, която бе остъклена и от нея можеше да се наблюдава изгрева. Там той работеше и се молеше - спомня си певицата. - За мое най-голямо учудване в същия момент учителят бе там и също ядеше череши. Покани ме при себе си, започнахме да си говорим и той ми показа как костилките се събират, а не се хвърлят където падне по земята. С годините тази случка и неговият пример доби съвсем друг смисъл за мен.Освен големия салон последователите на Дънов издигнали още един, където през зимата се разполагала столовата за общите обеди на вярващите. През лятото обаче всички предпочитали да се хранят под сянката на лешниковите дървета до големия салон. Това продължи и след като учителят си замина, чак докато комунистическата власт ни постави извън закона и започна да ни преследва - продължава тя. - Говоря за тези общи обеди, за да стане ясна връзката между дъновисткото учение и христовите принципи. В основата на неговата философия е хората да правят нещата заедно, да работят заедно, да се молят заедно, за да сближават мислите и душите си. Това е нашето разбиране как да се създава морално общество.Преклонение към Дънов изпитвали както обикновени хора, така и представители на тогавашния елит и интелигенция, твърди Дойнова. Основната маса на последователите му обаче били студентите. Поетесата Мара Белчева бе постоянна участничка в ритуалите - спомня си моята събеседничка. - Много други известни българи също са изказвали възхищението си от учителя. Да не забравяме, че в последните си години той е съветник на цар Борис. Най-известният последовател на Дънов в света по онова време без съмнение е Алберт Айнщайн, а в съвременността - Пако Рабан. Най-приятните моменти за малкото момиче били танцовите ритуали на вярващите. То се захласвало най-вече по музиката, която Дънов композирал. Той бил и много добър цигулар. Майката на Дойнова пък била солистка на Софийската опера, така че класическата музика станала за Ина нейна предизвестена съдба. Аз съм се родила ден след като майка ми участвала във Фауст - разказва певицата. - Изобщо не си личало, че е бременна. Интересното е, че всички очаквали момче, но съм се появила аз. Детството ми премина в операта, защото нямаше кой да ме гледа. Непрекъснато бях и на репетиции, и на представления.Ученичката на Дънов завършва Софийската консерватория и заминава за германския град Лайпциг, където седем години е солистка на тамошната опера. Междувременно дъновизмът е поставен извън закона, а братствата - забранени. Най-трудното нещо бе да се опазят хилядите беседи на учителя, които след създаването на школата през 1922 г. са били записвани от четирима души - посочва тя. - Криехме ги на най-невероятни места, дори в пещери. За радост голяма част от тях оцеляха през годините на репресии и днес хората свободно могат да ги четат.След завръщането си от Германия Дойнова композира, аранжира музика, преподава, води курсове по паневритмия (ритуали и песни при посрещането на изгряващото слънце) и изнася концерти с музиката, създадена от Дънов. С нея е обиколила както България, така и част от света. Пяла съм пред братствата в Русия, в Латвия, в Англия - подчертава тя. - В Обединеното кралство ни приеха много добре в обществото на квакерите (религиозна общност, отличаваща се с култ към моралния начин на живот), които дойдоха на моя лекция. Записваха най-старателно и се договорихме да си гостуваме всяка година. Последните ни посещения бяха в Ню Йорк през есента на миналата година. Интересното е, че пристигнахме в нощта на 10 срещу 11 септември и станахме неволни свидетели на целия ужас от сриването на двата небостъргача на Световния търговски център. Първият ни концерт бе предвиден за катедралата Сейнт Джеймс в Манхатън, но бе отложен и преместен в по-малка зала в Гринуич. Вторият бе в катедралата. След него получихме покани от много градове в цяла Америка и се наложи да си удължим визите. Спазвайки повелите на Дънов за здравословен живот и постоянен контакт с природата, българските му последователи всеки уикенд изкачват Витоша или Рила. Всяка година през август се провежда техният знаменит събор край Седемте рилски езера. Първоначално учителят водил учениците си на връх Мусала, и то когато там още не била построена хижата - обяснява Дойнова. - После се местят на езерата и вече десетилетия спазват тази традиция. Тя е нарушена единствено през Втората световна война. Дори през годините на социализма успявахме да се събираме. Обикновено след третия ден ни караха да си тръгнем, но все пак се срещнахме и се помолихме заедно. А по принцип е хубаво човек да остава в планината колкото може по-дълго. Когато отпуската им позволява, някои братя остават по цял месец сред природата.Връхната точка е съборът е на 19, 20 и 21 август. За него идват дъновисти от всички краища на света. Обикновено най-големи са лагерите на хора от САЩ, Русия, Латвия, Италия, Франция, Германия, дори от Австралия и Африка. Събралите се изнасят концерти, рецитират, а най-масовата проява е ежедневната паневритмия. Събитието от години се отразява от български и чуждестранни телевизии.След дълга пауза Дойнова все пак признава, че православната църква е враждебна към тях, но агресивна е не институцията, а отделни нейни представители. Последователката на Дънов твърди, че никой не е в състояние да продължи да развива идеите на учителя, но всеки е свободен да ги тълкува или разпространява. Тя смята, че учението ще живее, защото младежите го разбират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във