Банкеръ Weekly

Съдби

In memoriam

През седмицата почина изкуствоведът Христо Ковачевски (1935-2004). Възпитаник на Карловия университет в Прага (1962), той бързо се превръща в един от най-добрите изследователи на италианския Ренесанс. Неговата книга Кватроченто - архитектура, живопис, скулптура на Италия, ХV в. е уникална за България и привлича международно внимание. Особено ценна за нас е творбата му Светът на картината (1969), която за пръв и последен път у нас разисква важни за пазара на изкуството теми като атрибуцията, мястото на експертната оценка в колекционерството и др. По онова време у нас не съществува свободен артпазар, а изкуствоведите ни се занимават основно с възхвала на избраниците и на тяхното творчество. Но Христо Ковачевски, европеец по дух, обръща внимание на теми, които изглеждат чужди на тогавашната ни действителност, включително и на фалшификатите в дългата история на европейската живопис. Началото на 90-те години превърна предчувствията на Христо Ковачевски в част от живота ни, а книгата му Светът на картината стана антикварен хит и учебно помагало за новоизлюпените колекционери.Ковачевски работи доста време като експерт в Националната художествена галерия. Смъртта го завари на същата длъжност в Националната галерия за чуждестранно изкуство. Всъщност той е единственият изкуствовед, който се произнасяше при попълването на сбирката на НГЧИ и който най-добре познаваше истинската й стойност, чак до скритите детайли от нейната летопис. През последните 15 години Христо Ковачевски бе един от най-търсените експерти у нас при покупки или продажба на творби. Нещо повече, той беше пионер в тази дейност. В нея се навъдиха много псевдопознавачи, но дори и те не пропускаха да се допитат до него.Наред с другите си творби Христо Ковачевски бе и автор на вестник БАНКЕРЪ в годините при неговото създаване, както и на няколко от кратко просъществувалите специализирани издания Ценител, Галерия и др.Той не остана чужд и на българското изящно изкуство, посвещавайки му монографиите Иван Лазаров, Евтим Томов и др. Вкусът му бе рафиниран, критериите високи, познанията огромни и това му позволяваше да намира точното място на всеки художник в панорамата на нашето изкуство, включително и в общоевропейски план.До последните си дни той консултираше пазара на изкуството, а последният му сертификат е подписан няколко дни преди смъртта му. Поклон пред светлата му памет и нека Бог да го прости.

Facebook logo
Бъдете с нас и във