Банкеръ Weekly

Съдби

ИМПЕРИЯ, СТРОЕНА КАПКА ПО КАПКА

Засега Тиери Демаре - главен изпълнителен директор на четвъртата по големина петролна компания в света ТоталФинаЕлф (TotalFinaElf), остава почти незабележим в егоцентричния свят на петролните магнати. Когато една сутрин 55-годишният скромен на вид мъж пристига на работа в офиса си в предградията на Париж, бодигардът го взема за младши мениджър и се готви да му поиска документ за самоличност. Колега на пазача загрява грешката и бързо съпровожда Демаре до асансьорите. Но името му става все по-популярно по друг повод. Компанията, известна повече като Тотал, изпадна в деликатно положение след терористичните атаки срещу Ню Йорк и Вашингтон през миналия септември и след заканата на САЩ и на съюзниците им да преследват страните, които подкрепят или финансират терористите. Откакто пое управлението на Тотал през 1995 г., скромният наглед Демаре прилага най-агресивната стратегия от всички мултинационални петролни компании фирми, работещи в Средния изток. А от тези находища идват близо една четвърт от произвежданите от Тотал петрол и газ. Още през септември 1997 г. Демаре предизвика гнева на американския конгрес, подписвайки договор на стойност 2 млрд. щ. долара с правителството на Иран за разработване на част от огромно газово находище в Персийския залив. Имахме куража да отидем там въпреки заплахата от санкции от страна на САЩ - разказва французинът. - Другите големи европейски компании предпочетоха да изчакат, за да видят дали ще успеем. По примера на Тотал по-късно Роял Дъч/Шел (Royal Dutch/Shell) и италианската ЕНИ (ENI) също подписаха договори за проучване с Иран.Тотал си подготвя и изгодно положение за спечелването на две петролни находища в Ирак след премахването на санкциите на ООН срещу тази страна. Стабилното лоби на компанията в иракската столица се дължи донякъде на миналото. Когато през 1927 г. в страната за първи път е открит петрол, Тотал е между акционерите в Ирак Петролиъм Ко (Irak Petroleum Co). Фактът, че френското правителство се противопоставя на военните операции на ООН в южната част на Ирак, също не е без връзка с интересите на компанията. Демаре е сигурен, че светът ще чува все повече за Тотал, независимо от настъпилото продължително объркване в петролната индустрия. Той вярва, че е на път да постигне целта си, след като реализира успешно офертата за придобиването на най-големия си конкурент във Франция - Елф (Elf). Идеята бе да се създаде петролен гигант, който да мери сили с триото Ексън Мобил (Exxon Mobil), Шел (Shell) и Бритиш Петролиъм (British Petroleum), чиито значителни икономии от разходи и широки портфейли в рискови сфери на бизнеса привличат инвеститорите.Тиери Демаре е прав да се гордее със своя напредък. Той предвижда годишните съкращения на разходите след сливането да достигнат 2.1 млрд. щ. долара до 2003 година. И дори успява да опровергае мнението на скептиците, че обединението на двете водещи френски компании и придобиването на белгийската групировка Петрофина (Petrofina) срещу 11.6 млрд. щ. долара ще забъркат сложен коктейл от галска враждебност и фламандска самовлюбеност.Изравняването на Тотал с най-големите петролни компании все още изглежда трудна задача. През 2000 г., когато цените на петрола отбелязаха рекордно високи нива, приходите на френската фирма достигнаха 105.9 млрд. щ. долара - двойно повече от тези на петата по големина групировка в света и почти равни на общите продажби на Шеврон (Chevron) и Тексако (Texaco), чието сливане бе одобрено преди време от американските власти. Разстоянието до големите обаче е значително. Бритиш Петролиъм и Шел отчетоха приходи от близо 150 млрд. щ. долара, а Ексън достигна 210.4 милиарда. Седемдесет на сто от доходите на Тотал се дължат на нейните отдели за откриване и добиване на петрол. Според Демаре точно на тази част от бизнеса ще е необходимо да се стъпи, за да се нареди компанията му сред първите. По размер на производството обаче тя е доста по-назад от Голямото трио. За щастие на Демаре не само обемът на добивите е от значение в петролния бизнес. През 2002 г. Тотал очаква производството й да скочи с 10%, а за периода 2000-2005 г. то да се увеличи средно с още 6 процента. Единствено Бритиш Петролиъм от големите петролни фирми се приближава до Тотал - тя прогнозира да увеличи продукцията си средно с около 5.5% за същия петгодишен период. Неотдавна Шел намали от 4 на 3% очаквания ръст на производството, а Ексън очаква среден годишен ръст от едва 3 процента. В същото време бизнесът на Тотал, свързан с пречистването на петролните продукти и маркетинга, й осигурява първо място в Европа и второ в Африка. В Северна Америка позициите й са незначителни. Важното е не дали компанията ще се превърне в суперсила, а дали ще започнат да я възприемат като такава, защото точно това ще увеличи цените на нейните акции, коментират експерти. Ако възприемаха Тотал като четвърти член на петролния елит, котировките на акциите й щяха да са с 25% по-високи. Само че след терористичните атаки срещу САЩ на 11 септември цените на петрола отбелязаха скок, последван от нов спад и предизвикаха мрачни прогнози за цялата индустрия. И ако Тотал продължава да върви по същия път, тя може да промени разбирането на инвеститорите за това какво трябва да представлява една суперсила. За разлика от голямата тройка, френската компания няма особени интереси в Северна Америка. Демаре е откровен относно мотивите, които го карат да пренебрегва най-големия район за добив на петрол в света след Саудитска Арабия. По-важно е да имаме добри позиции в онези географски области, в които добивът на петрол и газ ще се увеличава в бъдеще, обяснява той. Тези области включват Иран и Ирак, където са доказани петролни резерви съответно от 90 и 112 милиарда барела. След като завършва образованието си в Париж, Тиери Демаре работи като технически съветник в икономическото и в промишленото министерство на страната. През 1981 г., след избора на Франсоа Митеран за президент, напуска държавната служба. Присъединява се към Компани Франсез де петрол (Compagnie Francaise des Petroles), преименувана през 1992 г. на Тотал, и започва успешно търсене на нефт в Алжир, Френска Западна Африка и Латинска Америка. Когато през 1995 г. е избран за главен изпълнителен директор на Тотал, компанията все още е среден играч в Европа. Четири години по-късно Демаре успява да измъкне Петрофина под носа на другия потенциален купувач Елф. Събитията, които следват, говорят красноречиво каква дързост, безпощадност и умение да улови точния момент се крият зад скромната му външност. През юли 1999 г., само три дни след подписването на документите за покупката на Петрофина, Демаре изпраща по факса оферта на стойност 43 млрд. щ. долара до своя колега Филип Жафре от Елф. Жафре е изумен, защото по същото време самият той подготвя оферта за придобиването на Тотал. Подобни действия по принцип са твърде нетипични и рядко срещани през този отпускарски период от годината. Жафре все пак отправя своята оферта към Тотал, но Демаре вече е успял да спечели гласовете на акционерите и бордът на Елф капитулира. Успешното управление на новата френско-белгийска компания се дължи преди всичко на факта, че поради причини, заровени в миналото, и Петрофина, и Елф са готови да бъдат погълнати. След събитията от 11 септември миналата година има поне три основни фактора, които ще окажат огромно влияние върху петролната индустрия. Тя вече е парализирана от събитията в Близкия изток, от колапса на авиокомпаниите и от възможния нов петролен шок, подобен на ценовите скокове в началото на 70-те години на ХХ век. На въпроса дали бизнесстратегията на Тотал е била повлияна от насилието в Ню Йорк и Вашингтон, Демаре отговаря предпазливо: Поне на този етап, не. До момента е сигурно едно-единствено нещо - главният изпълнителен директор на Тотал няма да позволи да бъде отклонен от целта, която си е поставил и която провали лятната почивка на Филип Жафре.

Facebook logo
Бъдете с нас и във