Банкеръ Weekly

Съдби

ИМПЕРАТОРЪТ ДЖОН МОРГАН

На 17 април 1837 г. в семейството на търговския посредник Джуниус Морган се родил син. Момчето било кръстено Джон Пиърпонт. През същата година в САЩ бушувала финансова криза. Тогава още никой не предполагал, че само след половин век всемогъщият Джей Пи лично ще укротява кризи, ще помага на американския президент, ще създава гигантски корпорации и тръстове и фактически ще получи огромната страна за еднолично ползване.Бащата на Джон Пиърпонт бил преуспяващ търговец. Той не жалел средства за възпитанието и образованието на сина си. По-късно семейството се преместило в Бостън. Там Морган-старши започнал да търгува на борсата с памук. Следвайки примера на баща си, синът отрано проявявал жив интерес към бизнеса. Най-много обичал да се забавлява с игри, подобни на днешната Монополи. Управляването на собствена банкова сметка се превърнало в любимо занимание на бъдещия финансист. Той намирал особено очарование в това да разпределя капитала в различни световни валути, за да печели от вложенията си.Джон се учел в елитни учебни заведения, където страстта му към игрите понякога се проявявала по твърде необичаен начин. Та на кой би му хрумнало да научи френски език с единствената цел да си поръча шикозни обувки от Париж за 900 долара? Впрочем тази цена била доста солена дори за потомък на богато семейство. Джон не учил дълго в Америка. Професионалните интереси на баща му принудили семейството да се премести във Великобритания. Синът на Морган бил изпратен в швейцарско частно училище, след което постъпил в университета в Гьотинген. Като способен студент му предложили да стане асистент, но отказал, заявявайки, че иска да се занимава със собствен бизнес.Кариерата започнал през 1857 г. като младши счетоводител в нюйоркската банкова фирма Дънкан, Шърман енд Ко (Duncan, Sherman Co) - представителство на лондонската компания Джордж Пийбоди енд Ко (George PeabodyCo), където работел неговият баща. Скоро мнозина почувствали желязната хватка и острия ум на младия мъж при провеждане на рискови операции. На двадесет и две години той сключил една от първите типично моргановски сделки. Докато пътувал по работа в Далечния изток, Джон се запознал на едно пристанище с капитана на кораб, който превозвал кафе. Оказало се, че капитанът е готов да продаде стоката на каквато и да е цена, защото фирмата, за която бил предназначен товарът, го измамила. Морган поел риска, купил кафето, а на другия ден го реализирал с голяма печалба. През 1861 г. в Америка започнала гражданската война. Морган избегнал военната служба, давайки подкуп от 300 долара. Година по-късно напуснал Дънкан, Шърман енд Ко и основал собствена компания под името Дейбни Морган (Dabney Morgan). По време на войната Джон успял да натрупа състояние от 50 хил. долара от спекулации със стоки и акции. През 1871 г. той се обединил с известната и уважавана брокерска фирма Дрексел (Drexel). Но няколко години по-късно отново решил да действа самостоятелно. При създаването на Джей Пи Морган енд Ко (JP Morgan Co), превърнала се впоследствие в банка, заплатата на Морган била 500 хил. долара годишно. Това била астрономично висока сума за времето си. Джон обаче получавал тези пари напълно заслужено.КонсолидациятаВ средата на ХIХ век американската икономика стремително се разширявала на Запад, воювайки с испанците и индианците. Важна роля в тази експанзия започнали да играят железниците. Само че не разполагали с достатъчно средства, за да се развиват. Основният капитал на младата държава бил съсредоточен по Атлантическото крайбрежие. Железопътните компании предлагали акциите си, обещавайки големи дивиденти в бъдещето. Но хората от Ню Йорк и Нова Англия не им се доверявали и не купували ценните им книжа. Точно в този момент Джон Пиърпонт станал посредник между финансистите и транспортните фирми. Новата структура, която той предложил на пазара, станала първообраз на днешните инвестиционни банки. През 1886 г. Морган реорганизирал двете най-важни железопътни линии - Нюйоркската и Пенсилванската, за да стабилизира финансовото им състояние. Докато траело преобразуването, станал член на съвета на директорите на тези компании, а след финансовата паника през 1893 г. разширил влиянието си върху жп линиите, разположени в американския Юг. През 1902 г. вече контролирал около 8 хиляди километра релсов път. Железопътна Америка заприличала на картел, начело на който стоял Морган. През 1887 г. правителството забранило фиксирането на цените на превозите и това накарало Джон Пиърпонт да се заинтересува от самата държава.След кризата от 1890-а в Съединените щати възникнали големи проблеми със златните запаси. Британските инвеститори започнали да оттеглят капиталите си от страната и обменяли парите си срещу злато. В резултат на това резервите се топели като мокър сняг. През 1895 г. те намалели до 58 млн. долара, при положение че 100 млн. долара се смятали за необходимия минимум. Икономиката увиснала на косъм. Секретарят на хазната Джон Карлисъл се обърнал за помощ към Джей Пи Морган, който бил известен с връзките си сред британските фирми. И банкерът намерил решение на проблема, като образувал синдикат на инвеститорите, които продавали злато на хазната срещу държавни облигации. Закупените ценни книжа били на обща стойност 62 млн. долара, а златните резерви нараснали до 120 млн. долара. Политическият елит провъзгласил Морган за спасител на икономиката, а самият той, според различните оценки, спечелил от тази сделка между 1 и 16 млн. долара.Получавайки фактически монопол върху разпространението на държавните облигации, Джон можел да не се страхува от обвинения в монополизъм. Колкото и да е парадоксално, Морган не вярвал в свободния пазар - неговата империя се нуждаела от подкрепата на държавата. Много скоро той започнал да финансира големи индустриални обединения, които били трансформирани в корпоративни структури на американския производствен сектор. Първото му съвместно предприятие било свързано със създаването на Дженерал Илектрик (General Elektric), която става доминираща в производството на електрическо оборудване в САЩ. През 1901 г. Морган участвал в обединяването на Федерал Стиил (Federal Steel) с голямата Стиил Ко (Steel Co) и други едри стоманолеярни в Ю Ес Стиил (US Steel) - първата компания в света на стойност 1 млрд. долара. През 1902 г. Морган обединил няколко водещи фирми за производството на селскостопанско оборудване. През същата година той организирал и обединяването на най-важните трансатлантически параходни линии.РазпадътВ началото на ХХ век президент на САЩ станал Теодор Рузвелт, който бил противник на монополите, горещ привърженик на дребния бизнес и свободната конкуренция и заклет враг на Морган. По онова време Джей Пи контролирал 70% от стоманената промишленост и 60 на сто от железниците в Америка. Предчувствайки намесата на правителството, Морган решил да изпревари събитията и отишъл в Белия дом. Рузвелт го приел. Господин президент - казал той - ако сте недоволен от нещо в моята дейност, изпратете ваши хора при мен и ще поправим работата. Господин Морган - отговорил Рузвелт - аз не искам да поправим вашата работа, аз искам да я преустановя. През 1907 г. в САЩ се разразила поредната финансова криза. В продължение на няколко години конюнктурата била твърде благоприятна, затова борсовите играчи не се притеснявали да заемат пари от банките за своите операции. Заемите били лесно достъпни - в борсовите кантори съществували специални гишета, откъдето срещу малко възнаграждение се получавали чекове от банките за кратък срок. Недостатъкът на тази схема лъснал след сриването на фондовия пазар. Купувачите на ценни книжа не могли да върнат кредитите, а банките отказвали да дават нови. Паниката на пазара принудила шефа на фондовата борса в Ню Йорк сър Томас да се обърне за помощ към Джон Морган. Кризата подкопала и неговата финансова мощ - от януари до ноември 1907 г. цените на акциите на стоманения му тръст паднали повече от два пъти. Той обаче продължавал да разполага със значителен резерв от ликвидни средства, които незабавно използвал. Не след дълго край гишетата отново се извили опашки - и отново се отпускали всякакви по размер суми. Джон склонил най-големите банки да кредитират. Ето какво пише за това Луис Кори, автор на една от първите биографии на Морган: Президентът Рузвелт прие финансовата диктатура на Морган. Неговите съперници Рокфелер, Хариман, Шиф и Райън отиваха един след друг при държавния глава, за да му предложат своите ресурси и да поискат указания. В библиотеката на дома на Рузвелт непрекъснато течаха съвещания. Докато финансистите от по-дребен калибър обсъждаха плановете си, Морган седеше в съседната стая с неизменната си голяма черна пура и редеше пасианси, потънал в сурово мълчание. Когато участниците в съвещанието достигнеха до някакво решение, Морган излизаше, изслушваше го и обикновено казваше да или не. На по-високопоставените съвещания Морган седеше на масата заедно с всички, мълчеше, слушаше и започваше да говори само, за да обяви волята си.През декември 1907 г. ситуацията в страната се нормализирала. И възникнал въпросът за необходимостта от създаването на централна банка, каквато дотогава не съществувала в САЩ. Дискусиите продължили пет години и през 1913 г. се появила Федералната резервна система, която всъщност изпълнявала ролята на централна банка на държавата. Впоследствие точно Федералният резерв подпомагал потъващите американски банки, когато те на свой ред изпитвали проблеми с предприятията.През 1912 г. положението на Морган силно се усложнило. Конгресът го признал за финансов олигарх, тъй като неговата империя контролирала значителна част от банките, корпорациите, железопътните линии, застрахователните компании и фондовите пазари на Америка. Смятало се, че с парите си Морган може да влияе върху всичко, и започнала делбата на империята.С това експанзията на Морган в американската икономика приключила. Постепенно той се оттеглил от активния бизнес, притежавайки гигантски капитал. Когато навършил 70 години, лекарите го посъветвали да замине на лечение в Европа, където умрял през 1913 г. на седемдесет и шест годишна възраст. Морган посветил последните си години на своята голяма страст да колекционира произведения на изкуството. Значителна част от неговата колекция отишла в Метрополитън мюзеъм ъф Арт в Ню Йорк. До последния ден от живота си обаче Джон Пиърпонт Морган имал силно влияние върху корпоративна Америка. В деня, в който той починал, американските знамена на Уолстрийт били спуснати. Така най-големият фондов пазар в света изразил скръбта си от загубата на своя покровител.

Facebook logo
Бъдете с нас и във