Банкеръ Weekly

Съдби

ИМАТЕ ПОВЕЧЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОПТИМИЗЪМ ОТ НАС

Хърватската легенда Иван БулянИван Булян, една от големите звезди на югославския футбол, е роден на 11 декември 1949 г. в Сплит. Нападателят от школата на Хайдук преминава през 1977-а в Хамбургер, с който печели титлата на Германия и играе финал за Купата на европейските шампиони (1980). Има 103 мача и 22 гола в Бундеслигата, а с националния отбор на Югославия е участвал в две големи първенства - световното през 1974-а и европейското през 1976-а. В началото на 80-те играе за нюйоркския Космос заедно с Пеле, Йохан Кройф и Франц Бекенбауер. Днес Иван Булян е коментатор за националната хърватска телевизия и следи с особени интерес представянето на България, която е в една група с неговите сънародници в квалификациите за Мондиал 2006. Г-н Булян, как ви се струва работата от другата страна на барикадата?- За пръв път се занимавам с журналистика и признавам, че ми е много интересно. Но в деня на откриването видях и тъмната страна - за петнайсетте минути след първия мач настъпи такова трескаво бързане, изнервеност и паника, че чак се уплаших. Това напрежение не е за мен. Всъщност във футбола най-лесното е просто да играеш. Там има топка, две врати и никакви усложнения. Явно не е чак толкова просто, ако съдим по първите мачове на нашите два отбора на това първенство.- Да, не е чак толкова просто. Мен лично придставянето на Хърватия срещу Швейцария никак не ме изненада - такива са ни възможностите. Вече нямаме големи играчи, видяхте, че за цял мач не направихме нито една нормална комбинация. Само дрибъл, само бавене. Според мен България има повече основания за оптимизъм, въпреки че резултатът 0:5 е стряскащ. Показахте добра игра, имате талантливи момчета, при малко късмет нещата щяха да се развият различно. Е, това вече не е онзи отбор, отборът от 1994-а, но какво да се прави - времето си тече.Какво помните от България '94?- Главно Стоичков, разбира се. Той беше див, неуправляем човек, неслучайно в Испания му викаха Ел Хитано - Циганина. Но беше изключителен играч. А също и Лечков - какво става сега с Лечков?Той се яви на местните избори и сега е кмет на родния си град.- Браво. Той бе един от играчите, на които искрено съм се възхищавал. И беше също толкова недисциплиниран. Моят стар съотборник и приятел Феликс Магат му беше треньор в Хамбургер и направо се бе хванал за главата. Знаете, че Магат е такъв човек - страшно държи на дисциплината, на уважението. Впрочем същият е и Кройф, с когото бяхме съотборници в Космос. Не знам как такава доминативна личност като него е понасяла поведението на Стоичков в Барселона. Вероятно си е казал, че в този случай си струва да си затвори едното око.А какво мислите за наследниците на Стоичков и Лечков?- Аз следя предимно германския футбол - сам прекарвам повечето време от годината в Германия, дъщеря ми живее постоянно там. Мариян Христов е солиден играч, Бербатов също напредна много напоследък, откакто играе редовно. България и Хърватия ще се срещнат в световните квалификации. - При сегашното състояние на хърватския отбор бих се притеснявал, с който и да играем. Най-страшният отбор в нашата група са шведите, както вече се убедихте. Не защото са гениални футболисти, а защото са изключително дисциплинирани. Хърватите и българите нямат и никога няма да имат такъв манталитет. Там е проблемът. Говори се, че между хърватските звезди отношенията са доста обтегнати.- Това е логично, защото за всеки пост се конкурират по двама-трима души с относително еднакви възможности. Мнозина смятат селекционера Барич за главен виновник за сегашните затруднения.- Да, и аз съм склонен да мисля така. Струва ми се, че той така и не успява да намери най-подходящия състав. Има хора, които са в тима само защото Барич питае лична симпатия към тях. Но проблемите далеч надхвърлят отделните личности. Просто хърватското първенство е твърде слабо. В България средната посещаемост на повечето мачове е няколкостотин души.- При нас е горе-долу същото. Единствено мачовете между Динамо и Хайдук успяват да понапълнят стадиона, и то ако двата отбора спорят за титлата. Иначе се играе пред шепа хора. А футболът в края на краищата е зрелище, нали така? За жалост просто не виждам как да променим нещата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във