Банкеръ Daily

Архитектурни бисери

Имало едно време в Шумен....

Читалището е типично българска обществена институция. Възникнало като място за срещи през Възраждането, то винаги е било сред главните фактори в културния живот в българските градове. Със забогатяването на населението се влагат все повече пари за изграждане на нови сгради, които са сред най-личните и красиви постройки. Освен това са проектирани и строени от някои от най-видните архитекти на своето време.

Народно читалище "Добри Войников -1856" в град Шумен е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има вече 161-годишна история. Това е исторически второто българско читалище, като заедно с тези в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България. Основано от българския книжовник, театрален деец и учител под името "Архангел Михаил", то е преименувано през 1946 г. на "Добри Войников" (възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец). Оригиналната сграда на читалището е построена през 1895-1898 г. и е първото голямо и модерно читалище, построено в България след Освобождението. Открита е на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата "Иванко“ от първия български драматург Васил Друмев, роден в Шумен. Обявена е за паметник на архитектурата от XIX в. Новата сграда до нея е построена през 1964 година.
През епохата на Възраждането читалище "Архангел Михаил" в Шумен е средище на богат културен живот. Първоначално то провежда дейността си в малки стари сгради. След Освобождението читалищното настоятелство обсъжда въпроса за построяване на нова читалищна сграда, но поради липса на средства изпълнението многократно се отлага. Идеята за нова сграда е осъществена от Христо Тодоров - млад, енергичен и високообразован адвокат, който през 1893 г. е избран за председател на читалищното настоятелство.

През 1894 г. председателят на читалището е избран за кмет на града, а от 1896 г. е народен представител. Той предлага да се отчуждят имотите около реката от северната страна на площад "Араста" (сега "Възраждане") и там да бъде построена "прилична" читалищна сграда, а пред нея да се издигне паметник на благодетеля Нанчо Попович. Тази идея е възприета с възторг и читалищното настоятелство се обръща към кметството с молба да му помогне, тъй като се предвижда читалищната библиотека да бъде градска. Мястото скоро е отчуждено и кметът Тодоров заминава в Париж, за да поръча на известния френски архитект Жан Антонин Мерсие плановете на читалищната сграда и паметника. Представеният от французина идеен проект е възприет и скоро след това работните проекти са готови, така че през септември 1895 г. вече са на разположение плановете на чудесна читалищна сграда, на фона на която сред паркова обстановка трябва да бъде издигнат предвиденият паметник.

В началото на следващата година е прието възлагането да става на части - по видове работи. За контрол на строежа, докато се свършат основите, e назначен арх. Кушич. За облицовка, корнизи и други архитектурни мотиви е използван местен камък, тухли от фабрика "Труд" в Русе, борови греди за биндери за покривната конструкция от Хераклия (Мала Азия), железни греди за подовите конструкции от Германия, а цветните глазирани тухли са от Виева. Художествената изработка на кулисите и завесата е дело на виенските художници Макс Хагендорф и Водиянски, състуденти на учителя по рисуване Иван Козаров, които прекарвали ваканцията си в Шумен.

В края на ноември 1898 г. отделните видове строителни работи са завършени. Сградата е приета от общоградска комисия с представители четирима от читалищното настоятелство, шестима изявени граждани и три технически лица - инж. Йероним Богутински, окр. инж. Марчев и арх. Е. Геслер. Тържественото откриване на сградата става на 28 декември 1898 г. с представянето на пиесата "Иванко" от Васил Друмев. Строежът на своя читалищна сграда - първа за страната, продължава три години и четири месеца. Така на мястото на старата кланица изниква най-красивата сграда в града.

На 9 май 1899 г. е открит паметникът на Нанчо Попович, с което е завършен целият архитектурен ансамбъл, както бил замислен от арх. Мерсие.

В читалище "Добри Войников-1856" в Шумен се поставя началото на българския театър с побългарената комедия "Михал Мишкоед" на 15 август 1856 г. , на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб "Маяковски".

В читалището е поставена първата в страната оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България. В него е създадена първата българска детска библиотека. Читалището е дало начало на четири други шуменски читалища.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във