Банкеръ Weekly

Съдби

ИМА ЛИ СМИСЪЛ ОТ КУПАТА НА БЪЛГАРИЯ?

ТРИУМФЪТ СРЕЩУ ЛЕВСКИ МОЖЕ ДА ИЗИГРАЕ ЛОША ШЕГА НА ЛОКОМОТИВЕдва ли някога привържениците на Локомотив (Пловдив) са посрещали Нова година в толкова добро настроение. Първо място в шампионата, убедителна победа над ЦСКА и цели две - над Левски, гарантиран полуфинал за Купата на България... И за да бъде удоволствието пълно, смъртният враг Ботев е убедително последен. В интерес на истината радостта на пловдивчани е оправдана и заслужена. Мнозина очакваха именно двубоите с Левски за Купата да сложат край на мита за класата на Локомотив. Вместо това тимът на Ераносян видимо надигра вицешампионите и накара дори Георги Василев да признае, че днес се класира по-добрият. Но, макар и надмогнали традиционната склонност да се отрича всичко ново, сега пловдивчани са изправени пред заплахата на друг чисто български прийом - да се правят генерални изводи на базата на еднократно добро представяне. Ролята на голям фаворит, който доста хора се опитват да наложат на Локомотив, никак няма да стои добре на отбора. Самият Ераносян прекрасно го осъзнава и затова толкова упорито повтаря фрази като играем мач за мач, не мислим за титлата и т. н. Ако погледнем назад, ще видим, че през тази есен пловдивчани имаха успех само срещу онези, които се опитаха да ги победят на всяка цена. И напротив, отборите, които подходиха предпазливо към изненадващия лидер, успяха да вземат своето - Локомотив (София), Литекс, Славия. В този смисъл изразителната победа над Левски може да се окаже и донякъде вредна за бяло-черните. Доста по-спорно е дали поражението ще има целебен характер за столичани. Вероятно шамарът в Пловдив ще сложи край на щастливата леност, в която бе изпаднал тимът след успехите в Европа. И въпреки това разгром с 0:3 не е най-добрият начин, по който да приключиш първия дял от сезона. Впрочем апатичната игра на сините в първия двубой намери и други обяснения - куриозни, меко казано. Даже не си струва да коментираме теорията, че левскарите са предпочели да отпаднат, за да не хабят сили на три фронта. До края на турнира за Купата остават два полуфинала и един финал - ако тези три мача могат да изцедят силите на един от водещите български отбори, то по-добре да се откажем от футбола и да започнем да посещаваме състезанията по художествена гимнастика. Версията за сделка между София и Пловдив (ние ви пускаме за Купата, пък вие за първенството) е малко по-оправдана, поне от гледна точка на събитията в предишните сезони. Не е тайна, че в последните пет издания на турнира два пъти, ако не и повече, съдбата на трофея бе решена точно от такива споразумения. Единственият проблем пред тази стройна концепция е етапът, на който Локомотив елиминира Левски. Ако този двубой пращаше пловдивчани на финал, би имало смисъл, защото участието в него до голяма степен щеше да им гарантира и виза за Европа. Сега обаче на пътя на Локомотив стоят още два съперника. Нещо повече, има известен шанс тези съперници да са Локомотив (Сф) и Нафтекс - два отбора, които засега са извън сметките за четирите евроквоти, но могат много сериозно да объркат сметките на претендентите за тях. Както и да завърши турнирът за Купата на България, досегашният му ход за пореден път доказа, че самата формула е дълбоко погрешна. Изниква въпросът струва ли си изобщо да се провежда състезание със средна посещаемост двеста зрители? По принцип националните купи са последни останки от една друга епоха, от времето на идеалите, на аматьорските принципи и на чистия спорт. В някои страни те са жизнеспособни. Не и в България. Идеята на такива турнири е да осигурят контакта между аматьорския и професионалния футбол, между отбори като Скънторп и Нюкасъл, Унион (Берлин) и Шалке, Бенегорм и Барселона. В девет от десет случая тези двубои са предрешени. Но десетият е именно онова, което кара хората да гледат футбол и да прекарват съботните следобеди по студените стадиони, вместо да си намерят по-комфортно забавление. За съжаление в България подобни явления станаха почти невъзможни - поради две основни причини. От една страна, последното десетилетие почти заличи аматьорския футбол у нас. От друга, регламентът на турнира е съставен така, че дори не допуска възможността големите да се препънат някъде. Единственият шанс Купата на България отново да придобие стойност е да се наложи някакъв вариант на английската система. Тоест вместо два мача да се играе само един, и то на терена на по-слабия отбор. Добре би било и да се премахнат многобройните пресявки, преди в надпреварата да се включат елитните отбори. Такава мярка е смислена за Англия, където има над 100 професионални клуба и безчет аматьорски, но не и у нас. Изобщо нуждата от спешни промени е очевидна, ако БФС иска да съхрани второто си най-престижно състезание. Но ако целта е просто да се разпредели една европейска квота, по-добре това да се прави с решение на изпълкома, а не с циркове и скандали в средата на зимата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във