Банкеръ Weekly

Съдби

И СОФИЯ СЕ РЕДИ НА ОПАШКА ПРЕД ЮНЕСКО

Преди броени дни у нас приключи българо-холандският семинар Устойчиво развитие на историческите градове, който по ирония на времето съвпадна с поредицата неблагополучия точно по темата.Едното от тях има чисто административен характер и е свързано с ратифицирането на договора с Японския попечителски фонд към ЮНЕСКО за Стария Пловдив. Както е известно, преди година този фонд отпусна 1 млн. щ. долара за реставрационни работи на територията на архитектурния резерват. Инициативата бе подета през 1996 г. от проф. Ишии, председател на ИКОМОС в Япония и подкрепена незабавно от неговия български колега проф. Тодор Кръстев. След поредица от съгласувания, огледи и оценки за перспективите договорът бе подписан от генералния директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура и инициативата автоматично се прехвърли в Народното събрание. През май 2004 г. парламентарната Комисия по култура тържествено обеща да придвижи въпроса с дарението, но очевидно ратифицирането му ще се отложи за първите есенни сесии на депутатите. Така парите ще покачат. В Пловдив ги очакват, защото плановете за реставрация отдавна са готови, финансовите разчети също - задължително предварително условие за отпускане на сумата - а времето неуморно отхапва по парче от набелязаните за спешни ремонти: Недкович, Хиндлиян, Клианти, Бакалова, Музеят на Възраждането и още няколко подобни.Пловдив е подготвил и очаква държавата да внесе в ЮНЕСКО досието на Стария град, с което ще се кандидатства за вписване на резервата като световен паметник. Арх. Кръстев подробно разясни за в. БАНКЕРЪ пътя и етапите на процедурата, която започва с внасяне на предложението най-късно до 31 януари 2005 година. Следват редица процедури, посещения, проверки, разглеждане и одобрение, за да може в най-добрия случай към края на 2005-а да се отваря шампанското.Окуражена от приема на Пловдив и София срамежливо отвори дума за подобно кандидатстване пред ЮНЕСКО, при това с пълното съзнание, че южният град вече е взел солидно предимство в подготовката и документацията. В доклада си пред българо-холандския семинар проф. Тодор Кръстев набеляза някои от проблемите на историческите ни градове и опазването им. Той мимоходом спомена и за възможностите на софийския исторически център, актуализирани по много категоричен начин от продължаващите разкопки на Римския амфитеатър на ул. Будапеща срещу сградата на Гьоте институт (бивше централно управление на КАТ, а преди това Музикална академия). Появи се и първата, макар и пилотна обосновка, която на нов глас подхвана старата тема за големите исторически залежи под повърхността на сегашния център. Всички специалисти обаче са единодушни, че днешният български строителен бизнес сериозно застрашава и своите и обществените интереси, неосъзнавайки значението на културно-историческото наследство. Известно е, че археологическият комплекс в Южния парк - манастирският комплекс, в който се предполага да е проведен един от вселенските събори - е окончателно компрометиран и съсипан от новата застройка. Основателни са и опасенията за новооткрития Римски амфитеатър, върху който трябва да се издигне хотел. Проф. Кръстев не пропусна да отбележи и ползваните от общинската управа в София методи за услуга на строителните предприемачи: директно взривяване (Софийската градска библиотека), пасивно изчакване (бившето Китайско посолство), умишлено занемаряване на паметниците до степен да предизвикат обществено отвращение (редица стари къщи в центъра на София).Така се очертават противостоянията при опазването и експонирането на градските културни паметници в Пловдив и София. От едната страна са разположени първосигналните бизнес интереси с краткосрочна програма, а от другата - прекрасните исторически дадености на двата най-големи български града, които при умна и далновидна законодателна и градоустройствена политика могат да носят сериозни дивиденти в по-далечен план. Но парите, както знаем, никога не отиват при онзи, който истински ги заслужавал.

Facebook logo
Бъдете с нас и във