Банкеръ Weekly

Съдби

И ПРАВОСЪДИЕТО Е ДОХОДЕН БИЗНЕС

Наказателните дела са станали поредната дойна крава на щатските топадвокати. Независимо дали става дума за леки цигари, за сексуални престъпления или за затлъстяване, съдебните защитници са усъвършенствали умението да измъкват най-голямата възможна сума от засегнатите компании, обществени организации и дори от светата Римокатолическа църква в полза на своите клиенти и... на собствената си (немалка) комисиона. През последните две години обаче Върховният съд на САЩ прие няколко решения, които в бъдеще могат най-сетне да регламентират правата и свободите на едрия бизнес в страната.Най-важното бизнес дело през 2002-2003 г. се оказа Кембъл срещу Стейт фарм. Върховният съд отмени наказателната присъда, издадена от висшия съдебен орган на щата Юта. Тя определя изплащането на глоба за причинени щети в размер на 145 млн. щ. долара в полза на ищеца Къртис Кембъл. Това бе поредният опит на щатските върховни съдии да ограничат размера на присъжданите наказателни обезщетения, които през последните няколко години достигат просто чудовищни размери. Случаят, за който става дума, е твърде странен и засяга застрахователната компания Стейт фарм(State Farm). Делото пристига в най-висшата съдебна инстанция на Съединените щати след двайсетгодишно странстване из съдилищата. През 1983 г. един мъж на име Къртис Кембъл си карал по някаква магистрала в окръг Кеш на щата Юта. Заедно с него пътувала и съпругата му Инес. Кембъл решил да изпревари шест ТИР-а, пътуващи по пътя му. Резултатът от маневрата била страшна верижна катастрофа, която завършила с един убит и един обезобразен човек. Крис Кембъл бил даден под съд от останалите шофьори, които въвлякъл в произшествието. Той решил, че най-безболезненият изход от създалата се ситуация би било извънсъдебното споразумение. Но Стейт фарм, застрахователната компания на Кембъл, преценила, че ще й бъде по-изгодно, ако делото се разгледа в съда. В резултат Кембъл не само бил принуден да изплати огромни щети, надхвърлящи далеч размера на застраховката му, но и получил наказателна присъда. Въпреки че в крайна сметка компанията изплатила пълния размер на отсъдените обезщетения, Кембъл дал своя застраховател под съд за нечестно и предателско отношение към свой клиент (имайки предвид себе си) и спечелил 2.6 млн. щ. долара като обезщетение и 145 млн. щ. долара за наказателни щети. Върховният съд на САЩ обаче отменя присъдата на колегите си от щата Юта, обявявайки, че размерът на наказателната глоба е антиконституционален, тъй като лишава Стейт фарм от прекалено голяма част от нейното имущество и надхвърля няколко пъти размера на отсъдените обезщетения.Крайното решение по делото Кембъл срещу Стейт фарм потвърждава набиращата напоследък сили практика на щатските върховни съдии да застават в защита на корпоративните интереси. През 1996 г. те отказват да потвърдят наказателната глоба от 2 млн. щ. долара, присъдена срещу северноамериканското подразделение на автомобилния гигант Бе Ем Ве (BMW), която далеч надхвърля действителните щети от около 4 000 щ. долара. Оказва се обаче, че отношението на върховните съдии към принципно почти всемогъщия едър бизнес в САЩ далеч не е еднозначно. В делото Ейърс срещу Норфълк енд уестърн рейлуей(Ayers v. Norfolk Western Railway) е отсъдено, че ищец, който е болен от азбестоза и изпитва разбираемия страх, че може да получи рак вследствие на болестта си, е в пълното право да изисква обезщетения от железопътната компания, които да компенсират физическите и психическите щети, нанесени му от болестта и от този страх. Това решение на съда бе прието с изумление от щатската корпоративна общественост, която през последните години безуспешно се опитва да се противопостави на азбестовата криза, достигнала наистина ужасяващи размери. Най-висшата съдебна инстанция в Щатите игра срещу интересите на бизнеса и в един от потенциално важните случаи, засягащи рекламата и свободата на словото. В началото на юли съдиите се произнесоха по делото Каски срещу Найки(виж бр. 21 от 2003 г. на приложението на в. БАНКЕРЪ Параграф 22). Магистратите трябваше да решат дали мощната американска компания за производство на спортни стоки Найки (Nike) може да бъде съдена за умишлено подвеждане на потребителите. Компанията е обвинена в укриване на факта, че маратонките с марка Найки се произвеждат в условия на нечовешка експлоатация на работниците в т. нар. потни цехове* в Азия. Делото срещу спортната фирма бе заведено от група обществени активисти, които по силата на калифорнийския Закон за защита на потребителя имат право като физически лица да съдят всяка компания, за която смятат, че е манипулирала избора на консуматорите с реклама на своето производство. Найки от своя страна базира защитата си на факта, че може да защитава бизнеса си в открит дебат и има право на свобода на словото според прословутата Първа поправка на американската конституция. Международният гигант за производство на спортни стоки се надяваше, че Върховният съд ще му спести необходимостта да се защитава в съдебен процес за изопачаване на истината в публичните си рекламни изявления. Върховният съд обаче върна делото Каски срещу Найки във висшия съдебен орган на щат Калифорния с обяснението, че публичните изказвания на компанията са определено комерсиални и затова имат по-малко право да се ползват от защитата на закона.След като с години адвокатите по наказателните дела въртяха федералните съдилища около пръстите си, щатският едър бизнес най-после реши да контраатакува. Според информация, разкрита от списание Форбс (Forbes), в страната е започнала масирана тайна война срещу съдии, действащи в ущърб на корпоративните интереси. В подготовка на бойните действия Търговската камара на САЩ е похарчила над 100 млн. щ. долара от 2000 г. насам и възнамерява да отдели още 150 млн. долара през 2003 година. Основната цел на агресивната кампания е да се изгонят онези съдии, които са се съюзили с адвокатите по наказателните дела, с профсъюзите и с Демократическата партия и на техните места да се назначат нови магистрати, които са далеч по-състрадателни към проблемите на застрахователните компании, мултинационалните корпорации и Републиканската партия. Първият изстрел е даден през 2000 г. Томас Донъхю, президент на Търговската камара, посещава своя приятел Бърнард Маркус, основател на мощната щатска верига за предмети за бита Хоум депо (Home Depot). Големият търговец шокира Донъхю с яростното си озлобление срещу адвокатите по наказателните дела, които въвличат компанията му в ново дело всеки божи ден. Това започвало да се превръща в основния икономически проблем на фирмата. Маркус помага на президента на Търговската камара да събере 8 млн. щ. долара за съдийската предизборна кампания през 2000 година. Сумата, дарена от едрия бизнес, нараства до 20 млн. долара през 2001 г. и достига 40 млн. долара през 2002 година. Хоум депоу намира съюзници в лицето на най-голямата застрахователна компания в Щатите Ей Ай Джи (AIG) и на автомобилния гигант Даймлер Крайслер (DaimlerChrysler). През 2000 г. държавни служители в щата Мисисипи и една обществена организация от Охайо обвиняват Камарата в незаконни опити да манипулира изборите на съдии. Главният прокурор на щата Мисисипи Майкъл Мур (той изигра решителна роля в станалото вече легендарно национално обезщетение от 244 млрд. щ. долара, което трябва да бъде изплатено от цигарения гигант Филип Морис на общините до 2015 г.) обяви, че Търговската камара е прекрачила всички граници на добрия тон. Делото стига до Върховния съд на САЩ, който отказа да го разгледа и го препрати на Федералния апелативен съд. Апелативните съдии присъдиха в полза на корпорациите. През 2002 г. Търговската камара провежда истински блицкриг, намествайки свои хора на всичките девет вакантни места във федералните върховни съдилища. Камарата взема под прицел някои от най-надъханите срещу бизнеса щатски съдилища в Алабама, Охайо, Илинойс и Мисисипи. Както във всяка война (независимо дали е явна, или скрита) и в новия кръстоносен поход на едрия бизнес срещу съдиите се играе с всички възможни средства. Но дори някои от отявлените поддръжници на Търговската камара на САЩ вече се чувстват неудобно от използваните мръсни похвати. Стигна се дотам, че Даймлер Крайслер дори обяви, че не подкрепя твърде явни бойни действия. Но войната така или иначе ще продължи. Обикновено щатските върховни съдии се избират за период от шест до дванайсет години, а Търговската камара няма да се примири, докато поне не опита да смени повечето от тях.

Facebook logo
Бъдете с нас и във