Банкеръ Weekly

Съдби

И НАЙ-ХИТРИЯТ ПРЕСТЪПНИК МОЖЕ ДА Е МНОГО ГЛУПАВ

Отровното къриЧетиридесетгодишната Масуми Хаяси страдала, че през ръцете й непрекъснато минават много пари, от които не може да се възползва. Хаяси работела в едно от отделенията на голяма застрахователна компания и измислила начин да мами работодателите си. Достатъчно било само да завиши сумата на застраховката и след изплащането й да прибере разликата в джоба си. Единственият проблем бил, че в родния й град Вакаяма застраховки се изплащали изключително рядко. Тогава тя решила да помогне лично на застрахованите.През лятото на 1998 г. по време на градския празник, докато приготвяла къри за съгражданите си, Масуми добавила в ястието арсеник. Около седемдесет човека се отровили, а четирима от тях умрели. Госпожа Хаяси трябвало само да изчака мига, когато пострадалите или техните близките ще започнат да идват за застраховките си. Масовото отравяне получило голям обществен отзвук, а властите обещали да положат всички усилия за залавянето на престъпниците. Впрочем Масуми Хаяси била заподозряна веднага. След празника поне един член от всяко семейство в града се намирал в болница. С едно единствено изключение - семейството на Хаяси. Близките на отровителката също присъствали на празненството и всички яли от кърито, но никой от тях не потърсил медицинска помощ. Търговецът, от който Масуми купила арсеника, веднага я разпознал. Разкрити били и машинациите със застраховките. Делото Хаяси е пример за това, че престъпникът може да бъде хитър и глупав едновременно. Във всяка детективска история, свързана с масово отравяне, престъпникът най-малкото се преструва на болен. Но очевидно госпожа Хаяси не е чела детективски книги - казва един японски юрист.Четирите чувалчета с париЖителят на град Провидънс, в окръг Роуд Айлънд, Дейвид Позман решил, че няма нищо по-просто от това да забогатее бързо. Той разбрал кога пристига бронираната камионетка на една от местните банки, изчакал удобен момент и след като ударил по главата един от служителите, побягнал с четирите чувалчета, отнети от жертвата. Както по-късно станало ясно - в тях имало само 3 200 долара. Проблемът бил в това, че чувалчетата тежели по тринадесет килограма, тъй като съдържали само монети от един цент. Алчността не позволила на Позман да хвърли товара си, така че полицейската охрана го настигнала бързо. И защо паркирах толкова далече? - били първите думи, които Позман изрекъл, след като си поел дъх.Нахлуването в банкатаВпрочем близостта на автомобила до местопрестъплението невинаги спасява престъпника. До тази истина стигнал чрез личен опит Чък Р., жител малък град в щата Айдахо. Той решил, че може да ограби банка, без да го заловят, като влезе в сградата й с колата си. Чък лесно счупил вратата на банката и спрял автомобила си непосредствено пред прозорчето на едно от гишетата. Престъпникът спуснал стъклото и след като заплашил касиерката с нож, й наредил незабавно да му предаде всички пари в една чанта. Това ми се стори толкова смешно, че едвам успях да натисна копчето за сигнализиране на полицията от смях - спомня си по-късно касиерката. - Всъщност спрях да се смея едва когато надянаха белезниците на този малоумник.Падналият в снегаМладият Джек Р. избрал идеално време, за да ограби денонощния магазин в родния си град Олд Бридж, щата Ню Джърси. В една късна зимна вечер, по време на снежна буря той се вмъкнал в магазина и заплашвайки служителите с пистолет, поискал цялата печалба за деня. След като получил това, за което дошъл, Джек погледнал през прозореца и като видял, че бурята не спира, решил да изчака в магазина. Той не се страхувал от случайни свидетели, защото никой не би излязъл в такова време на улицата. Освен това лицето на Джек било закрито със скиорски очила.Когато бурята поутихнала, младежът поел пеша към дома си. За полицаите изобщо не било трудно да открият престъпника по следите, които той оставил в снега.Щастливата фланелкаСедемнадесетгодишният Дана Р., жител на градчето Елмсвил, щата Илинойс, бил много суеверен. Затова тръгнал да обира супермаркет, облечен в щастливата си фланелка, която, според него, винаги му помагала да си взима изпитите в училище.Ограбването на магазина наистина минало като по ноти. За няколко минути след влизането си в супермаркета той станал собственик на хиляди долари - целия дневен оборот. А след два часа вече давал показания в полицейския участък. Браво на вас, изобщо не мислех, че ще ме откриете - чудел се Дана, докато свалял дебелите си скиорски ръкавици и скиорската си шапка в полицията. - Как успяхте да го направите? Вместо отговор полицаите накарали момчето да се свали фланелката. Върху нея с големи букви пишело Дана. Оказало се, че в градчето с население 1700 души той бил единственият с такова име.Алчният убиецРалф Смит, жител на Мемфис, щата Тенеси, с право можел да се гордее, че е извършил идеално престъпление. Той убил началника си и справедливо смятал, че полицията няма никакви причини да го подозира. Първо - началникът имал много врагове, второ - Смит не оставил никакви следи, и трето - алибито му изглеждало толкова убедително, че полицаите го приели, без да го проверяват. Както обикновено, когато следствието се сблъска с проблеми, полицията се обръща за помощ към обществеността. Водещите на популярното телевизионно предаване Крийм Стопърс (Crime Stoppers) разказали за престъплението и обещали награда на всеки, който помогне за разкриването му. Пръв в редакцията се обадил Смит. В неговия разказ имало толкова подробности, че към края на предаването полицаите вече били абсолютно сигурни, че именно той е човекът, когото търсят. Смит си признал още на първия разпит.Тесният чорапБанката в град Кълъмбъс, щата Джорджия, никога не била нападана от престъпници. Затова е лесно разбираем ужасът на служителите и клиентите, когато малко преди обедната почивка в сградата нахлул бандит. Лицето му било закрито от тъмен чорап, а в ръката си държал пистолет, какъвто обикновено използват полицаите и агентите на ФБР. С изстрел във въздуха престъпникът дал да се разбере, че не се шегува. По-нататък събитията се развили по добре познатата схема от криминалните филми. По заповед на крадеца малцината клиенти и служителите на банката се наредили край стените с ръце зад тила. Един млад чиновник бързо прехвърлял в чантата на престъпника пачки с пари.Касиерът вече подавал чантата на крадеца, когато той изведнъж изхъркал и паднал на пода. След като с труд свалили чорапа от главата на престъпника, бившите заложници видели, че лицето му е посиняло, езика изплезен, а очите затворени. Пристигналите полицаи и екипът от Бърза помощ съобщили, че престъпникът за малко щял да умре от задушаване - чорапът, който надянал на главата си, бил прекалено тесен.Тайнствените светлинкиЖителят на Флорида Рамон Х. се подготвил грижливо за обира на един от най-популярните мотели в град Пенсакола. Той дълго обикалял магазините, за да избере подходящи дрехи за престъплението. Като отчел, че ще му се наложи да се спасява през нощта с бягство, той не се поскъпил да даде 70 долара за нов спортен панталон, който според инструкцията бил предназначен именно за нощно бягане. Грабежът бил осъществен без проблеми. Когато полицаите пристигнали на местопрестъплението, Рамон вече бил на сигурно място в гората. Полицаите тръгнали да проверяват въпросната гора без никаква надежда за успех, защото нощта била съвсем безлунна. Вече се готвехме да се връщаме, когато някой забеляза в далечината две червени светлинки, които постоянно се движат и мигат. Това толкова ни учуди, че решихме да проверим за какво става дума - спомня си един от полицаите, участвали в претърсването. Както се оказало, двете мигащи светлинки се намирали върху панталоните на Рамон. Ако престъпникът беше дочел инструкцията върху кутията до края, щеше да разбере, че купената от него дреха е идеална за бягане през нощта благодарение на червените лампички, които се задействат при всяка крачка и предупреждават шофьорите, че срещу тях има човек.

Facebook logo
Бъдете с нас и във