Банкеръ Weekly

Съдби

ХУНИТЕ НА ХХІ ВЕК

Далече от общественото внимание в България се водят ожесточени дискусии за съхранението на културно-историческото наследство на света - все тревожни и предупреждаващи. В централата на ЮНЕСКО расте и списъкът на защитените световни паметници, които са в критично физическо състояние - те вече са 35 на брой, сред които е и нашият Мадарски конник. Редица държави с развит туризъм усилено работят за ограничаване на достъпа на новите хуни до тези обекти, предлагат алтернативни атракции, пренасочват екскурзиантските потоци към копия на паметниците и с всички средства се стараят да ограничат сериозните финансови загуби.По проучвания на японски специалисти най-застрашена е последната столица на инките Мачу Пикчу - най-известният исторически обект и паметник на Перу от доколумбовата история на Америка (ХV век). Вписан в листата на защитените световни културни обекти през 1983 г., Мачу Пикчу всяка година се посещава от над 800 хил. туристи. След тях остават тонове смет и следите от физическото разрушаване на каменната крепост. През пролетта на тази година правителството на Перу предложи план за рязко намаляване на потока от любопитни пришълци. Основните му две позиции са солидно увеличение на цената на входните билети и пренасочване на интереса към други паметници на инките с не по-малка историческа, художествена и сакрална значимост.В подобно положение е и Египет, в който през миналата година влязоха 7 млрд. щ. долара от туризъм. Основна атракция са старините гробници и пирамиди от Долината на фараоните. Адам Лоу от фирмата Фактум арте е изработил план за построяване на копия на най-значимите паметници, поемайки риска от сериозни финансови загуби на държавата. Вече е издигнат дубликат на гробницата на Тутмос III в мащаб 1:1 и тя е главният експонат на пътуващата изложба В търсене на безсмъртието - съкровищата на древен Египет, която до 2007 г. ще бъде показана в 12 най-големи града на САЩ. Само до момента тя е посетена от 1.5 млн. души.Точни копия на най-старите скални рисунки в света, тези в пещерата Алтамир отпреди 15 хиляди години, са новото-старо туристическо изкушение в открития преди три години музей в Сантиляна дел Мар, Испания. Наречена праисторическата Сикстинска капела, от 1982 г. пещерата е открита само за научни изследвания. Проучванията показали, че внасяните от множеството посетители бактерии необратимо рушат примитивните цветни изображения на бизони и ловци, обричайки ги на изчезване. За изненада на испанските учени само в първата година от отварянето на музея в Сантиляна дел Мар копията са разгледали 425 хил. души, т.е. почти три пъти повече от последния регистриран поток край оригиналните пещерни рисунки. Проблемът не е чужд и на други европейски страни, които добре разбират колко условно защитени са музейните шедьоври зад бронирани витрини и различни сигнални уредби. Макар и скрита зад подобна витрина, Мона Лиза на Леонардо да Винчи е само копие на оригинала, а такива копия в Лувъра се правят поне веднъж на век. Скулптурната композиция Пиета на Микеланджело бе прибрана зад бронирана витрина във Ватикана едва след като неуравновесен зрител се опита да я удари с чук през 1972 година. Но за Тайната вечеря на Леонардо да Винчи в църквата Санта Мария делле Грацие е въведен строг ограничителен режим, който предвижда предварителна резервация за посещенията и прецизна пропускателна селекция. Пък и времето за разглеждане е лимитирано - до 15 минути. Подобри примери могат да се приведат много. Обединяват ги загрижеността за оцеляването на културно-историческото наследство и все по-налагащата се тенденция за предлагане на копия за масовия турист. Съпротива засега оказват само ортодоксалните учени, които настояват на своето - копието е артистична измама, те подменят атмосферата на вековете. По принцип те са прави. Но на копията не вреди дори на най-внушителната тълпа зрители. А и копия могат да се направят повторно, за разлика от оригиналите.Къде сме ние?Намираме се между правилно установената в миналото практика да се създават копия за масовия туристически поток (Казанлъшката гробница, музеят Боянска църква) и днешната необуздана страст за пари, придобивани с цената на всичко. Изкушиха се и учените - археолози, историци, държавни историци - които в надпреварата за медийно внимание напълно загърбиха установения ред. Никой от тях не говори за реставрация на новооткритите паметници като задължителен етап от съхранението и опазването, за изграждане на техни копия...Нетърпеливостта, жаждата за бърза слава се превърнаха във всекидневие на археолозите, които сякаш забравят научния и морален кодекс на професията. Която включва и грижа за опазване на паметниците за вечни времена, за всички следващи поколения. Така се създаде идеалната възможност зад всеки колекционер (със или без кавички) да стои щаб от инак известни наши учени и изследователи, които, изкушени от своята суета и притиснати от всекидневни нужди, нарушават професионалната етика. А държавата просто не създаде нито един модерен закон в сферата на културното наследство и опазването му. С което се озова не само назад от останалия свят, но и доста встрани от неговата проблематика.

Facebook logo
Бъдете с нас и във