Банкеръ Weekly

Съдби

ХРОНИКА НА ЕДНА ПРЕДИЗВЕСТЕНА КРАЖБА

Първо БНТ в централната си информационна емисия По света и у нас прояви загриженост за 56-те картини, собственост на търговищкото село Пробуда. На другия ден един всекидневник оплака на цяла страница съдбата на тези картини, струпани в кметството поради невъзможност на читалището - техния собственик - да ги съхранява. Основният патос и на двете медии, електронната и печатната, бе нажежен до бяло от комсомолски плам: безценните съкровища се унищожават и ще бъдат откраднати. Както обикновено в такъв случай, бяха споменати и цени: 5-6 хил. лв. за платното на Дечко Узунов Венециански пейзаж, малко по-малко за картината на Стоян Венев Бригадир и т.н. Оценителите останаха анонимни, което ни дава основание да заподозрем самоинициатива на сръчните местни репортери.Медиите бяха подозрително единодушни и в посочването на лек за проблема: картините да бъдат предадени на държавната художествена галерия Никола Маринов в Търговище, където има условия за съхраняването им. Така - умишлено или не, те създадоха най-важния проблем, упорито практикуван в страната и също така упорито премълчаван. Проблемът за частната собственост, която, както казва нарочената за ревизиране българска конституция, е свещена и неприкосновена.Картините на читалището в село Пробуда, разбра се, са главно дарения и като такива са частна собственост, управлявана от читалищното настоятелство. Грешката на това настоятелство, повторена сетне и от кмета на Пробуда, е, че навреме не са поискали наистина експертна оценка на своята собственост, с която могат да разполагат, както пожелаят. В голямата пукнатина между двата пропуска се промушва репортерско безхаберие, което обявява ако не всичките 56 картини, то поне онези на Дечко Узунов, Стоян Венев и Янаки Манасиев за културна ценност. Всеки грамотен юноша знае, че популярността на едно художническо име може да повлияе върху пазарните взаимоотношения, но далеч не е достатъчно за квалифицирането на една или друга картина като национална културна ценност. Такава тя може да стане едва тогава, когато по надлежния ред я закупи държавна галерия (някога за целта съществуваше държавна покупателна комисия от истински специалисти) и я регистрира в своите фондове. Днес пари за покупки няма, държавна комисия също, и по тази причина държавата е прехвърлила негласно отговорностите за културните ценности на директорите на музеите и галериите. Които от своя страна, зажаднели за нови придобивки, не пропускат възможността да турят ръка върху всичко, което по някакъв начин се озове в полезрението им. Нека припомним, че в проектозакона за ценностите и музеите, изработен от дамския кръг на г-жа Москова и дори промъкнал се на първо четене в пленарната зала на Народното събрание, се узаконяваше точно подобна практика. Все пак някои депутати от парламентарната културна комисия се събудеха, започна редакционно поправяне на проектозакона, докато... правителството на Иван Костов падна. Но практиката остана!Да допуснем, че настоятелите на читалището и кметът на село Пробуда знаеха, или някой и им бе подсказал да получат висококвалифицирана оценка за притежаваните картини. При невъзможност те да бъдат съхранявани добре и да бъдат показвани на публиката единственият правилен ход би бил продажбата им на свободния пазар. Само че такъв няма! Остава организирането на публичен търг, който допълнително би поставил нещата на мястото им, а селото би придобило известна сума, която сигурно ще стигне за ремонт на покрива на кметството. Какво ще разберат обаче жителите на с. Пробуда, ако картините се приютят в търговищката галерия Никола Маринов? Нищо! Затова пък депата на галерията ще набъбнат с още няколко десетки картини с незначителна стойност, като платната на бай Дечко, Стоян Венев и Янаки Манасиев могат да стигнат и до експозиция. А държавата, противно на записаното в конституцията, ще придобие частна или колективна собственост, но което се казва национализация!В случая със село Пробуда не се стигна дотам. Просто защото информирани от загрижените медии апашите реагираха светкавично - още на другия ден след вестникарската публикация. Ако допуснем, че полицията ги открие и прибере приватизираните платна, ще последва моделът, който все по-тревожно напомня за себе си както в София, така и в страната - полицията ще предостави картините на галерията Никола Маринов и кръгът ще се затвори. БНТ и дума не отвори за кражбата, преценявайки може би, че така е по-удачно да се измъкне от гафа.Но всекидневникът бая се озори в опита да намери изход от същата ситуация. И направи невероятното - обвини... министъра на културата Абрашев. А безличието на г-н Абрашев е толкова нивелирано, та едно обвинение повече (макар и глупаво) или по-малко е все едно. Дори съпругата му подмина упрека с царственото мълчание на министерша.

Facebook logo
Бъдете с нас и във