Банкеръ Weekly

Съдби

Христо Пимпирев: ОТ АНТАРКТИДА СЕ ВИЖДА, ЧЕ НЕ СМЕ ЗАДРЪСТЕНА НАЦИЯ

Известният пътешественик Христо Пимпирев е роден през 1953 г. в София. Завършил е геология в Софийския университет. В момента е доцент и преподава в Геолого-географския факултет на СУ Кл. Охридски. Пимпирев е ръководител на всички български експедиции до Антарктида, включително и на първата през 1987 година. А от 1993-а е директор на основания Български антарктически институт. Геологът е живял цели два месеца на палатка при минусовите температури на Южния полюс, докато се построят двете къщи в българската база на остров Ливингстън. Сега две спални с бойлер, лекарски кабинет и лаборатория приютяват учените, дръзнали да работят на ледения континент. Христо Пимпирев е женен за Женя Пимпирева, има дъщеря на 16 години.

Г-н Пимпирев, в подготовка сте на десетата юбилейна експедиция до Антарктида. Какво не успя времето да заличи през тези години?
- Магията! Макар че през 1989 г., когато настъпиха промените у нас, на никого не му беше до Антарктида, включително и на мен. Все пак основахме през 1993 г. сдружение с идеална цел - Антаркитческия институт, и тръгнахме да събираме пари от банки, частни търговци и фирми. Успяхме да съберем някаква сума, за да тръгнем, получихме и безплатни билети от авиокомпания Балкан. Наложи се два месеца да стягаме къщичките на остров Ливингстън, които построихме през 1988 година. Живяхме на палатки. За щастие през 1994 г. държавата прояви интерес и с указ на президента Жельо Желев нашата полярна база на Антрактида бе кръстена Св. Климент Охридски. Тъй като първата експедиция през 1987 г. бе организирана изцяло със средства на Софийския университет по случай неговата 100-годишнина.

Трайно ли е българското присъствие на Антарктида?
- Разбира се. И със сериозни научни изследвания. През 1988 г. България бе приета за постоянен член на Антарктическия договор и влезе в правителството на ледения континент. Това е голям външнополитически успех на страната, защото в много малко организации България има право на вето заедно с великите сили от цял свят. Договорът е подписан от 44 държави, но само 27, включително и България са пълноправни членове. Ние имаме равно право със САЩ например.

Откъде идват парите за вашите експедиции?
- Държавата отпуска един минимален бюджет, с което можем да купим храна и гориво и да покрием донякъде потребностите на хората, които работят там. За по-големите неща обаче, като генератора, който предстои да се смени, и моторни шейни, се обръщаме към спонсори, защото България не бива да се злепоставя там. Миналата година финансово много ни помогна Банка ДСК, а сателитен телефон ни предостави Булгаргаз. И все пак, ако разчитаме само на спонсори, едва ли щяхме да осигурим парите за следващата ни експедиция.

Твърди се, че има бум на туризма на Южния полюс. Кой печели от него?
- По принцип най-печелившият бизнес в Антарктида е туризмът. Всяка година посетилетите се увеличават и това не са някакви милионери, а хора от средната класа. Миналата година туристите са били 15 000?! А компаниите, които ги организират, печелят милиони щатски долари. Понякога туристите идват на базите, за да видят как живеят полярниците, и тогава е нормално да им се продават сувенири, фланелки, шапки и картички. Нещо, което правим и ние, макар че при нас са идвали малцина.

Виждате ли ползата от труда си досега, от научните ви изследвания?
- Естествено, Антарктида е континент, който има природни богатства не само под леда, а в скалите, излизащи над леда, и в окръжаващия ни там Южен океан. Във водите изобилства и много вкусна риба. Там се намира и най-богатият резервоар на сладка вода в света. Парите, макар и минимални, които се влагат, рано или късно ще се върнат. На Антарктида се прави световна наука. Там бе открито за първи път изтъняването на озоновия слой. Пак там учените установиха, че климатът се затопля. И ние, българските учени, имаме такива изследвания. Ледникът, който опираше до самата ни база през 1993 г., се е отдръпнал повече от 300 м за осем години, което доказва чувствителното затопляне. Геоложките проучвания, които правим, също са много важни, защото един ден когато ресурсите започнат да се експлоатират, ще имаме приоритет и печалби.

Влияе ли всичко това на самочувствието ви?
- Дава ми самочувствие и като учен и като българин. Всички, които работим на Антарктида, виждаме, че не сме просто една задръстена нация, захвърлена на Балканите само с проблемите. Там разбираме, че сме хора, които наравно, при едни наистина сурови условия, работят и създават наука. Тези нации, които са на Антарктида отпреди сто години, ни приемат като партньори. Това не е малко.

Завръщанията ви у дома болезнени ли са?
- Не бих казал. Но за тези, които за първи път посещават Антарктида, може би има известна драма. Повечето искат да се върнат там - при тишината, чистотата, красотата... Като си идвам у дома, си мисля, че Софиянски трябва да дерзае още и непрекъснато за почистването на София...

Какво българско пренасяте на Южния полюс?
- Там не отиват някакви супермени, а хора - с нормално здраве, с лек характер, свикнали да живеят вън от семейството си. Там не е за домошари. Ако си интелигентен, няма да ти е скучно. И буря да има четири дни, както се е случвало, всеки си намира какво да върши. Трудните условия сплотяват, създава се екип, лошото се тушира. А ако все пак това избие у някого - веднага му се показва, че мястото му не е сред нас. Имало е такива зрънца, но те повече не стъпват на Антарктида.

Човек на риска ли сте?
- Сигурно, тъй като за да тръгнеш по следите на дивото, да откриваш - трябва да рискуваш. Не казвам обаче, че не ме е страх. Все още успявам да потискам страха си. На Антарктида най-опасни са пукнатините в ледника, по който се движим. Те често са покрити с тънък слой сняг и трудно се забелязват. Движим се обикновено със ски, по двойки с въже, с алпийска екипировка. Всеки път някой от нас пропада, но досега поне не е имало сериозни наранявания. Страховито премеждие е да паднеш в океана, който е много негостоприемен - три минути във водата, която е минус 1 или минус 2 градуса, и загиваш.

Вашите студенти интересуват ли се от Антарктида?
- Много. Дори сме създали младежки клуб към Българския антарктически институт, но засега поне е невъзможно да осигурим средства на студент да замине с нас. Макар че студенти от Аржентина, от Германия си правят дипломни работи там.

Колко струва една експедиция до тези места?
- Сто и двадесет хиляди лева. Твърде скромна сума, сравнена дори с бюджета на нашите съседи поляците, които поддържат присъствието си на континента с 1 млн. щ. долара. Но не се оплакваме.

Пътешественическите ви страсти са ви отвели на един от най-невероятните места по света. Обичате ли екзотиката?
- Да, обичам екзотиката. Бил съм в Богота, в Рио, Сантяго де Чили, в Лима - невероятно очарователни места. Изкачвал съм се до храма на индианците мочика, населявали Перу преди инките. А той е построен на хълма на Слънцето през 6-7 век от новата ера. Във Виетнам пък търсихме злато, намерихме и го предложихме за разработване. Посетих едно селище подобно на Клондайк, където виетнамците живееха в дупки, покрити с найлони и пресяваха пясъка. Беше пълно с плъхове, които не се спираха пред нищо. Казвам това, защото обичам трудностите, без да съм мазохист. Винаги бих се отказал от Хилтън, от лукса, ако мога да бъда с приятели, които да ме разведат из най-интересните места на града, в който съм попаднал.

Семейството ви приема ли дългите ви отсъствия?
- Свикнали са. Всъщност даже и когато съм в София, пак ме няма. Винаги имам много работа - професия. Знаете, че моряците пък отсъстват по две-три и повече години. Жена ми е етнограф и също често е в командировка. В момента се занимава с каракачаните, пише книги. Може би съм случил със съпруга. Дъщеря ми е много самостоятелна. Това ме радва. Интересува се от планината, от спорт, от езици, но не и от Антарктида. Допускам, че и е втръснало у нас да се говори за ледения континент.

Понякога не ви ли се иска да си останете при пингвините?
- Природата е уникална, всичко е чисто, няма завист, но... Винаги ми е тъжно, когато си тръгвам оттам. Зная, че в недалечно бъдеще ще има градове и ще има хора, които ще живеят постоянно там. Самият факт, че туристите нарастват лавинообразно и се очаква през 2010 г. да станат 1 000 000, е красноречиво доказателство. Поляците вече имат туристически център. И ние може би един ден ще построим хотел... Аз, разбира се, не съм си зарязал работата на преподавател в СУ. Миналата година започнах нов курс по исторична геология... Мисля, че не мога да ходя вечно на Антарктида.

Политическите ви пристрастия май потънаха в ледниците?
- Имах политически пристрастия през 1989-1990 г., когато се сменяше всичко. Предлагаха ми да стана депутат, сега също. Отказах. Моите приоритети са други, макар че политиката е интересен предмет за мен. Всъщност аз се занимавам много с политика, и то с външна - в Антарктида. Нашата база там е едно посолство, което се посещава, и хората казват: Идваме да видим как е в България. Трябва да отчетеме постигнатото - от една мъглява идея се получи така, че сега страната ни има свой дял на Антарктида, континента на ХХI век.

Въпреки малкото си свободно време не се отказвате от хобитата си...
- Хобито ми е фотография и кино - увлечения от студентските години. Не мога да се откажа. Направим съм седем филма за Антарктида, както и една фотоизложба на същата тема. Написал съм и две книги. Както се казва, скромно - но от сърце.


Разговора води Елена Коцевa

Четете още

Банкеръ Weekly

"Супер" Марио отново се сниши

Валутните пазари не останаха доволни от промените в програмата за печатане на пари в еврозоната и "наказаха" ЕЦБ с мощни покупки на евро Още »
Банкеръ Weekly

"Новата генерация: Банкерите"

"Новата генерация: Банкерите" Още »
Банкеръ Weekly

Подводните камъни на 2016-а

Трудно е да се правят прогнози, особено когато става въпрос за бъдещето, е казал още Марк Твен. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във