Банкеръ Weekly

Съдби

Христо Харалампиев : КОЛЕКЦИОНИРАНЕТО Е ДОБРА ИНВЕСТИЦИЯ

Председателят на Съюза на българските художници проф. Христо Харалампиев подготвя извънреден конгрес на организацията през декември, който ще утвърди нов устав и ще избере поредното й ръководство. Известният скулптор неотдавна защити професорска степен, готви две изложби до края на годината. Той е един от най-продаваните български художници, с много самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Негови творби притежават Националната художествена галерия , Софийската градска художествена галерия, салони и частни колекции в Германия, Франция, Белгия, Турция, САЩ, Канада, Полша.

Г-н Харалампиев, защо се налага да се прави извънреден конгрес на Съюза на художниците?
- Трябва да приведем нашия устав в съответствие с измененията на закона. Аз ще предложа той да се превърне и в отчетно-изборен, за да спестим средства и да не правим още един, редовния, след пет месеца. Сегашното ръководство е готово да получи своята оценка, преди да изтече мандатът ни. Очакваме обективно да оценят свършеното от нас. През последните две години и половина съюзът спечели доста поддръжници, организацията се отвори, върна голяма част от обществения си престиж, който беше позагубила, и сега отново е с голям авторитет. Нормалното е да се върви в тази посока.

Софийският университетът продължава ли да атакува Съюза за имотите, към които има претенции?
- За голямо съжаление, да. Но аз отказвам да бъда страна в един безсмислен спор. Проблемът идва от част от ръководството на Университета. Не мога да си представя, че академичната общност може да бъде против художниците. Спорът е стигнал твърде далеч и вече е в съда. Има заведено дело от Университета срещу Съюза на художниците за сградата на Шипка 6. Това е първото дело в най-новата ни история, когато една културна институция съди друга. Надявам се обаче ние да го спечелим.

Максимата когато губиш, не знаеш какво печелиш и когато печелиш, не знаеш какво губиш важи ли във вашия случай?
- Каквото и да се случи, Съюзът на художниците ще спечели. Ние ще продължим да съществуваме не само като организация. Такава кампания щеше да има основание и аз бих го приел, ако съюзът съществуваше в стария си вид - със старите разбирания и инерция. Надявам се да бъде забелязано, че нашите усилия са хвърлени в защита на правото на дейност, а не в отстояване правото на собственост.

В надстогодишната история на вашата организация сигурно има далеч по-тежки катаклизми?
- За повече от един век откакто съществува, съюзът е устоял на изключително големи превратности. Някои от тях са равни по драматизъм на сегашните, други са още по-трагични в човешки план. Всички председатели обаче са оставили по нещо на този съюз. От друга страна, най-грешното е да се мисли, че земята започва да се върти с появата на някого от нас. След 10 ноември се смениха няколко ръководства, които имаха своята мисия. Но през годините стойностите са се променили. Идват други поколения и други ценности, които трябва да се отстояват.

Вече трета година успешно се осъществява вашата идея за летен салон на частните галерии. Какво е бъдещето му през следващите три?
- Не може да се разчита на това, че една хубава идея, реализирана веднъж, от само себе си ще продължи да съществува. Трябва да се търси нейното развитие. Така се получи и с този салон. Първата година беше на един етаж, втората на два, сега на три, а догодина, живот и здраве, на четири. Вече сме по-прецизни към колекциите на галериите, дори когато става дума за международни участници. Съюзът на художниците за пръв път се представи със собствена експозиция като най-голяма галерия. Догодина в този салон ще присъства и частна колекция. Освен оперативните колекции на галериите ще отделим един етаж, за да изложим експозиция на някой от видните български колекционери. В България има поне десетина много сериозни притежатели на картини, които могат да представят абсолютно легитимни колекции. Ценителите и зрителите ще могат да ги разгледат и да разберат, че този човек е вложил твърде много средства в колекционирането на българско изобразително изкуство.

Значи колекционерството може да бъде сигурно капиталовложение дори в България?
- Това е една много добра инвестиция, което е ясно за всеки истински бизнесмен. Той знае, че не си хвърля парите на вятъра. А едно по-добро бъдещо законодателство би могло да превърне влагането на средства в произведения на изобразителното изкуство в начин някой да си намали данъчната тежест.

Какви изложби подготвяте за есенния сезон?
- В една от най-оригиналните галерии в София, посветена на бог Ерос, ще гостувам с една част от моя хабилитационен професорски труд - колекция от рисунки. До края на годината трябва да е готова още една изложба - скулптурна. Еротичното в най-хубавия смисъл на думата е водещо в тези работи и много интересно. Освен това е достатъчно широка тема, за да може да се разглежда като нещо повърхностно.

След няколко дни започва нов сезон... Каква есенна изненада сте замислили за почитателите на изящното изкуство?
- След като последната ми творба Портата беше поставена в парка Оборище, се оказа, че в тази идея има много хляб. Затова замислям колекция от пет-шест скулптури в същата посока на мислене. Те ще бъдат с по-малки формати - метър, метър и половина, от метал. Трябва ми още малко време за да ги довърша.

Не ви ли се иска да правите по-монументални неща, подобни на скулптурата в парка Оборище?
- Сещам се за една случка отпреди доста години. Тъкмо бях реализирал голям осемметров паметник в някогашния Михайловград, посветен на Септемврийското въстание. Тогава минаваше за авангарден паметник, който аз и досега си харесвам, защото е символ на някакъв вид съпротива. Веднъж докато пътувахме заедно с баща ми, известния хореограф Кирил Харалампиев, към санаториума в гр. Сандански, му се оплаквах, как ние, младите, не можем да се реализираме като неговото поколение. А той ме слуша, слуша и накрая отсече: Ти си щастлив човек! На 30 години си направил нещо, което ще стои столетия. А аз съм на 60 години и всички мои танци, ако не се поставят през годините, ще се забравят. И е бил прав. Сега ще честваме негов 75-годишен юбилей и ми се ще творчеството му да не е отишло в безвремието.
Мащабните работи не могат да са нито толкова чести, нито толкова много. Ако направиш едно, две, но качествени неща, стигат. Може би това е една от причините да не подценявам в творчеството си нито малката пластика, нито рисунката. Защото компромиси с творбите си не правя.

Промени ли се през изминалото десетилетие отношението на обществото към големите монументални творби, които всъщност финансира данъкоплатецът?
- Отношението не се е променило. Промени се свободата да реагира. Преди никой не можеше да коментира каквото и да било. Сега работим в доста по-трудни условия. Художникът трябва да има смелостта да поеме всички позитивни и негативни оценки. А обикновено и може би - естествено, в началото негативните са повече. Но ако произведението е стойностно, то рано или късно ще бъде оценено.
Георги Чапкънов с неговата София предизвика страхотни вълнения. Нямаше да ги има, ако беше реализирана преди 20 години. Нужно е и време за адаптация - и на автора, и на публиката.


Разговора води Люсиена Крумов

Facebook logo
Бъдете с нас и във