Банкеръ Weekly

Съдби

Христо Фотев: ДА СИ БОГАТ, ЗНАЧИ ДА СИ ОТГОВОРЕН

Един от най-големите ни поети - живият класик Христо Фотев, чието име е едва ли не синоним на думите море, Бургас, любов, свобода, жени, на цяла образна и емоционална вселена, в последните години поради здравословни причини се изолира и потъна в мълчание. Впрочем то продължава, макар че сега, седмици след завръщането си от бургаското село Равадиново, се чувства зареден с... поезия и може би на бял свят ще излезе нова стихосбирка. А те станаха вече 15 - с последната: Словесен вертикал, която бе представена в Деня на будителите - 1 ноември, във Военния клуб. За щастие проблемите около собствеността на къщата му в Равадиново, неговия параклис край морето, са решени. Бургаската община отпусна 9 млн. стари лева за своя почетен гражданин и те все пак стигнаха за един козметичен ремонт. Но издателството на Христо Фотев фалира преди месеци. Успя да издаде десетина книжки, и то все на млади автори, към които поетът има голяма слабост. С благословията на Фотев, който на млади години е бил футболист (играл е в някогашния бургаски отбор Христо Ботев), дори бе подготвена за печат уникална футболна енциклопедия, но не се намериха спонсори. От Мултигруп през 1998 г. бяха обещали да финансират издаването на три тома избрани съчинения на Христо Фотев, но силите им стигнаха само за един и се отдръпнаха. Нещо подобно направи и президентът Петър Стоянов, който обеща преди време 100 лв. пенсия на избрани културни дейци. В списъка бе и Фотев, но и от това нищо не излезе. Сега поетът живее в София със семейството си. Прозорците на жилището му са обърнати към Перловската река и гледката не е от най-приятните. Пенсията му е 46 лева. За последната стихосбирка Словесен вертикал е получил 1500 лева. От фондация Бъдеще за България на два-три пъти му пращат по 70 лева. Една фризьорска фирма, кръстила свой салон Колко си хубава (това е стих от едно от най-прекрасните любовни стихотворения на поета), е възмездила близките му с 1500 лева. Това е всичко. Когато го попиташ как живее Христо Фотев днес, поетът запазва достолепно мълчание. Но му личи, че от пенсия и от литературен труд трудно свързва двата края.


Преди време софийският дом на поета бе обран от крадци, които нахлули в апартамента му в късна доба в присъствие на цялото му семейство. Отнесли телевизора. Въпреки мизерното си битие Фотев не губи благородството си. Ако крадецът признае, че е гладен, казва поетът, ще си извадя хапката от устата, защото знам какво е да си гладен...

Г-н Фотев, творците са важни по време на избори, а те пак се задават. Очаквате ли повече внимание към себе си?


- Онези преди 10-и ноември не можеха да си затворят очите за присъствието на Христо Фотев, но тези мисля, че могат...

Разказват, че навремето Радой Ралин е трябвало да ви защитава от бодигардовете на социалистическата нравственост, не бяхте причислен и към голямата априлска кохорта. Чувствахте ли се засегнат, пренебрегнат?


- Не. Другарите правеха опити да са любезни с нас. Пращаха телеграми. Умееха да работят с творците - примитивно.

Какво, според вас, й е толкова сладко на властта, та всички са готови да си вадят очите за нея?


- Властта обещава. Властта съблазнява. Има залагане. Залагаш себе си. Губиш-печелиш... Понеже на Балканите властта е престиж, сигурност, много пари - всичко това - лакейското, съмнителното, неистински надареното, лети към нея.

Вие как бихте се чувствали в политиката? Като муха в супа, както казва Радичков, или...?


- Може би още по-зле. Политиката не е само чисто човешка история. Има нещо дяволско. Страх ме е от нея. Почти винаги ме е било страх.

На никого от политиците ли не вярвате?


- Не. Редовно ги слушам по телевизията. Те са цинични, самодоволни и неискрени. Едно говорят, друго правят. Не жалят народа.

Вие чувствате ли се ограбен по някакъв начин?


- Да. Ето аз не мога да се занимавам с най-любимото си, нямам свободата да правя това, което най-много искам. Моята мисия е книгата. А издателство Христо Фотев, което създадохме с труд и мъка, но и с много радост - фалира. Антология България - една прекрасна книга, за която и аз работих много, не се купува. Изобщо книгите, които издадохме, сега събират прах у дома. Явно никой няма нужда от духовна храна. Гледката е тягостна.

От името на фондация Бъдеще за България Елена Костова ви е поздравила специално за последната ви книга Словесен вертикал, бяхте ли поласкан?


- Целунах й ръка. Тя се опитва да помогне...

Споделяли сте, че ви впечатлява това, че едва ли не всяка втора майка гони децата си в чужбина?


- Какво да им даде тук? Нищо няма. Българинът изгуби перспектива. При нас е ден да мине, друг да дойде.

Не е ли позор за една нация да остави децата си да просят?


- Унизително е. В парламента никой не го е еня за демографския въпрос, а той е най-важният. За да оцелее една нация, трябва да има прираст, дечица. Раждаемостта е на нулата, смъртността е във възход.

Историята ще извини ли днешните управници?


- А това интересува ли ги, питам аз. Няма извинение, но на тях то не им е и нужно.

Как се спасявате от днешния кошмар на битието?


- Не съм сигурен, че се спасявам, но поне все още съм жив.

Затова ли предпочитате да мълчите? Всъщност защо мълчи поетът Фотев?


- С мълчанието си пощадявах себе си и другите. Поезията е общение, но докато издържиш... Думите не са никакво спасение. Разбира се, не е малко, ако поетът, и да не може да каже по-силно и завършено нещо, просто успее да го защити...


Има и още нещо, но за него не мога да укоря никого. Може би ми липсват хората, които биха ми повярвали. Времето е болно. Подготвям се да напиша нещо светло и укрепващо. Не съм донаписал генерални неща.

Заради кого?


- Заради хората, с които живея. Знам, че ще стане това.

За какво си мислите най-натрапчиво днес?


- Искам пак да се върна в дома си край морето. В Равадиново. С мен да дойдат жена ми Виолета и кучето Алби. Там животът е някаква елегия, хората са много бедни, но и свободни. Информирани са за всичко, което става в страната ни, вълнуват се, коментират. Един малък парламент.

Как ви повлияха т.нар. демократични промени?


- Не ги познавам много добре. Бяха обаче естествени промени. Най-важното е кой стои зад тях. Като се променим, да се облагородим.

Никога не сте държали на парите. През последните години променили се отношението ви към тях? Готов ли сте пак да кажете: Поискам ли нещо повече от хляба, ще загубя своето величие?


- Парите трябва да са в достатъчно количество, за да живееш, да бъдеш. Аз и сега не съм изцяло зависим от тях. Дадено ми е да вярвам, че всичко веществено може да бъде изгорено и унищожено.

Изчисляват на 200-300 хиляди богатите и свръхбогатите у нас, останалите са на ръба. Как гледате на това?


- Мисля, че тази пропорция ще просъществува временно. Много от бедните не са родени бедни, не са по призвание бедни. Да си богат обаче значи да си отговорен. Да искаш и да можеш. Убеден съм, че понякога е много трагично само да си богат...

Вие сте футболен запалянко и знаете съдбата на пловдивските брокери Христо Данов и Христо Александров. Неотдавна обаче бившият банкер Данов беше оневинен по най-голямото дело от поредицата за източването на АГРОБИЗНЕСБАНК (АББ) от окръжната прокуратура в Пловдив. Как гледате на този факт, шири ли се безнаказаност в България?


- Зная само, че виновните винаги напускат България.

Какво искате за България?


- Хората да живеят по-добре и честно. Равен старт за тях. Да се доказват. Без агресия и низости. Мразя ги тия неща. Залагам на доброто начало, но не знам къде е истината. Ще се съвземем, ще дойдем на себе си. Важното е да не се предаваме сами. Самият аз не съм се предавал.


Трябва да се пазим и от сляпото доверие към новите догми или към новите кумири. Те са опасни. Няма държава или система, която сама по себе си да прави хората щастливи. Самият човек трябва да бъде готов да бъде щастлив, да бъде свободен.

На вратите ни тропа новото хилядолетие. Какво от история и настояще да пренесем в него?


- Нека тръгнем с надеждата, че ще надмогнем хаоса в душите и битието си. Да пренесем милостта към живите. И нашето неспокойствие. Няма да ни бъде леко през ХХI век, но си струва да издържим. Аз лично ще си взема и някои недовършени стихотворения, спомените, шпагата на Дон Кихот и хората, които обичам.

Facebook logo
Бъдете с нас и във