Банкеръ Weekly

Съдби

HОВАТА ЖУРНАЛИСТИКА НА ДЖОУЗЕФ ПУЛИЦЪР

Едно от най-добрите и най-стари американски издателства, създадено от легендарния журналист Джоузеф Пулицър, не издържа на конкуренцията. Неотдавна американската компания Ли Ентърпрайсис (Lee Enterprises) купи Пулицър (Pulitzer Inc.) за 1.46 млрд. долара. Рожбата на Джоузеф Пулицър беше печелившо предприятие повече от 100 години, а в славните си години се бе превърнала в еталон за съвременната журналистика. Роденият в Унгария Пулицър мечтаел за военна кариера и заминал за САЩ, за да вземе участие в бушуващата между Севера и Юга американска гражданска война. Но войната свършила, така че след като сменил няколко професии, той станал репортер, а после и политик. По-късно Пулицър въвел в собствения си вестник нови принципи на поднасяне на заглавията, илюстрациите и новините. Той основал първия журналистически факултет и награда, носеща името му. Вестникът му достигнал милионни тиражи, но Пулицър не успял да се порадва на това. Заради здравословни проблеми той бил принуден да прекара последните си години в звукоизолирана стая.Товарач, сервитьор, хамалин, мулетарПрез 1866 г. безработният войник в оставка Джоузеф Пулицър, който на всичко отгоре лошо знаел английски, намерил в любимия си немскоезичен вестник Вестлихе пост (Westliche Post) обява за работа на тютюневите плантации в Луизиана. Работниците били изпращани там по река Мисисипи. Покрай възможността да се изкарва прехраната Пулицър се приготвил да се наслади изцяло на речната разходка. На 50 километра от града обаче капитанът на кораба получил съобщение, че на плантациите не са необходими повече работници. Тогава той просто разтоварил пътниците и продължил нататък. Наложило се Джоузеф да се върне пеша. Разсърденият Пулицър написал изпълнено с остри изречения писмо до Вестлихе Пост, което било отпечатано. Това била първата му публикация. Джоузеф Пулицър се родил на 10 април 1847 г. в унгарското градче Мако. Баща му бил евреин и търгувал със зърно, а майка му - чистокръвна германка и ревностна католичка. Въпреки различните вероизповедания, двамата се обичали много. По отношение на децата обаче майката била непреклонна - Джоузеф и по-големия му брат Алберт били изпратени да учат в духовна семинария. Но Джоузеф се оказал глух за религията и скоро бил преместен в светско училище в Будапеща.Въпреки надеждите на родителите бъдещият издател се оказал неподходящ да наследи бащиното предприятие. Несъразмерният, слаб и висок 190 см младеж неистово мечтаел за военна кариера. Веднага след като завършил училище, той се опитал да постъпи отначало в австрийската, а после във френската армия. Но никъде не го приемали заради лошото му зрение и общото му здравно състояние. За да постигне своето, Джоузеф предприел крайни мерки. През периода 1961-1865 г. американските щати били обхванати от гражданска война и мнозина състоятелни американци се откупвали от военна мобилизация, плащайки службата на някой наемник. Седемнадесетгодишният Джоузеф станал един от чуждестранните войници в армията на Севера. Когато корабът с наемниците се приближил към пристанището на Бостън, общото здравно състояние не попречило на Пулицър да скочи зад борда и да стигне американския бряг с плуване. Джоузеф воювал с южняците като редови войник в първи нюйоркски кавалерийски полк. Година по-късно обаче войната свършила и той се уволнил, без да знае какво да прави по-нататък. През следващата година той работил като товарач, сервитьор, носач на гарата, мулетар, помощник адвокат и какво ли още не. Търсейки работа от град на град, Джоузеф се добрал до Сент Луис. Попаднал там в разгара на епидемия от холера. Тъкмо в Сент Луис най-после намерил работата на живота си. В града тъкмо се била освободило мястото на началника на арсенала, в чиито задължения влизало погребването на умрелите от болестта. След работа Пулицър ходел в местната библиотека. Тук на партия шах се запознал със собственика на излизащия на немски вестник Вестлихе Пост Карл Шурц и редактора му Емил Преториус. Няколко месеца по-късно двамата предложили на Пулицър да стане репортер.Собственик на вестникВ началото Пулицър не постигнал никакви успехи. Той редовно отнасял забележки от редакторите за лошия си английски и за това, че бил прекалено нетърпелив, за да проверява слуховете. Колегите му непрекъснато се шегували с дългуча. Работата обаче завладяла Пулицър и той започнал бързо да се учи. Година по-късно той вече имал славата на човек, способен да се добере до всякаква информация. Никой освен журналистите не забелязва това, което засяга всички - обяснявал успехите си Пулицър.След три години, като добър журналист, той станал забележителна обществена фигура в Сент Луис. А през 1869 г. дори бил избран в законодателното събрание на щата Мисури. Там бил секретар на Комитета по банките и банковото дело и едновременно продължавал да е кореспондент на Вестлихе Пост.През 1870 г. шефът на комитета излязъл в оставка и неочаквано и за самия Пулицър на този пост избрали него. Според правилника тази длъжност можела да се заема от човек, навършил 24 години, а Джоузеф бил на 23. Впрочем след една година този недостатък се поправил от само себе си. Политическата кариера се оказала онази необходима за успеха добавка към таланта на Пулицър, която му компенсирала липсата на знатни родители и англосаксонски корени. Джоузеф се променил дори външно. Той се превърнал в представителен мъж в елегантен костюм, с гъста рижа брада и аристократично пенсне. Като шеф на парламентарния комитет той бил добре дошъл в най-личните домове на Сент Луис и дружал с много представители на местния елит. През 1871 г. Карл Шурц предложил на Пулицър да стане съсобственик на Вестлихе Пост. През същата година той бил избран за полицейски комисар на Сент Луис. Това изцяло го впримчило в политическия живот. По време на президентската кампания през 1872 г. той поддържал активно кандидата на либерално-републиканското движение Хорас Грили. Той обаче загубил изборите и с политическата кариера на Пулицър се свършило. Не помогнало незабавното му преминаване в лагера на Демократическата партия. Впрочем Пулицър си останал демократ до края на дните си.След като Грили загубил президентските избори, Пулицър се върнал в журналистиката, която бил изоставил. Години по-късно той отбелязал винаги съм знаел какъв ще стана, или най-малкото съм предчувствал това. Все пак немскоезичният Вестлихе Пост му отеснял. През 1874 г. той продал своите акции от вестника и заминал за Вашингтон. Времето, прекарано в сентлуиската библиотека, се оказало полезно. В столицата Пулицър положил успешно изпит за правото да се занимава с адвокатска практика. През трите години, които прекарал във Вашингтон, той работел като адвокат и кореспондент на Ню Йорк Таймс (The New York Times).Адвокатската практика подобрила значително материалното му положение. Работата във Вашингтон му донесла много полезни запознанства. През 1878 г. на Пулицър му предложили да купи намиращите се на границата на банкрута сентлуиски вестници Диспейч (Dispatch) и Пост (Post). Той ги купил и ги обединил. Така собственият му вестник получил името Сент Луис Пост-Диспейч (St. Louis Post-Dispatch).Новата журналистикаСега вече Пулицър можел да прави вестник, за какъвто е мечтал, и той заработил като обсебен. Бил едновременно и издател, и редактор, и журналист. Направил вестника си силно агресивен, като бичувал в журналистическите се разследвания онези, които добре опознал, докато се занимавал с политика. Вестникът му бързо станал най-популярното издание в Сент Луис. Окриленият Пулицър се намесвал във всички местни кампании и скандали. След 35 години работа до изнемогване зрението му започнало да се разваля катастрофално. Единствено страхът, че няма да може да чете вестници, го принуждавал да си почива. В края на 1882 г. Пулицър се изпокарал окончателно с политическите си опоненти и оставането му в Сент Луис вече не било безопасно. Решил да не рискува живота си и заминал за Ню Йорк. Да ръководи сентлуиския си вестник по телефона и телеграфа било все едно да воюва с оловни войничета. И през май 1883 г. Пулицър си купил втори вестник - Ню Йорк Уърлд (The New York World).С натрупания вече опит Пулицър незабавно преобразил нюйоркския вестник. Още в първия брой на Ню Йорк Уърлд се появил разказ за страшния ураган в Ню Джърси, който причинил загуби в размер на един милион долара, и интервю с осъден убиец в навечерието на екзекуцията му.Пулицър изисквал от своите репортери не толкова да измъкват сензации, колкото да умеят да ги поднасят добре. Набраните с едри букви заглавия от рода на Полъхът на смъртта, Терор на Уолстрийт или Любовниците на хлапачката Лиза привличали веднага вниманието. Пулицър високо ценял добрите илюстрации. На снимките от мястото на събитието, например показващи разположението на трупа или пробойната в корабен корпус, се отделяло специално внимание. С идването на Пулицър Ню Йорк Уърлд станал първият вестник, който непрекъснато публикувал политически карикатури на първата си страница. Към това се добавяли задължителни забавни и поучителни истории и полицейска хроника. Вестникът бил изцяло адресиран към масовия среден читател. В същото време той представлявал създаденият от Пулицър нов вестникарски стил, който по-късно бил наречен нова журналистика.Най-много от всичко обаче Пулицър ценял така наречените кръстоносни походи на своите репортери, които по същество представлявали редакционни проверки, написани в репортажен жанр. Блестящ пример за такъв кръстоносен поход станала статията на Нели Блай за нюйоркската психиатрична болница. За да проникне в нея, журналистката симулирала толкова убедително, че психиатрите й поставили диагноза шизофрения. Когато след няколко седмици Нели оздравяла, тя публикувала репортаж за престоя си в болницата, в който разказала, че пациентите студуват, хранят се лошо, а отношението към тях е жестоко. След тази публикация кметството изцяло модернизирало болницата. Всяко престъпление съществува единствено благодарение на тайната - казвал за кръстоносните походи Пулицър. - Извадете го на бял свят, опишете го, осмейте го в пресата, и рано или късно общественото мнение ще извърши очистващото си действие.Бащата на статуята на СвободатаНе по-малко известни са вестникарските кампании на Пулицър по общественозначими теми. Статуята на Свободата - прочутият символ на Ню Йорк, се появила в града благодарение на една от тях. Идеята за издигането й не била популярна и държавата отказала да я финансира. Тогава Пулицър се изправил срещу всички - срещу политиците, защото отказали субсидиите, срещу богаташите, защото не дали от парите си, и срещу гражданите които се криели зад гърба на другите. След двумесечна кампания Фондът за Статуята на свободата събрал достатъчно средства за завършване на строителството й. А създаденият от Пулицър романтичен ореол около Статуята на свободата го има и до ден днешен.Когато Пулицър купил Ню Йорк Уърлд, тиражът на вестника не надвишавал 15 хиляди екземпляра. Петнадесет години по-късно, през 1898 г., той нараснал до един милион. Вестниците му създали състояние от 20 млн. долара, което днес съответства на 3 милиарда.Доброволният затворникНо след постигнатия пълен успех Пулицър не могъл да му се порадва. През 1887 г. той почти ослепял и напуснал поста си като главен редактор на Ню Йорк Уърлд. През 1890 г. издателят започнал да получава сривове на нервната система и се оттеглил изцяло от работа. Болестта му прогресирала и скоро Пулицър вече не можел да се движи без чужда помощ. На всичко отгоре развил болезнена чувствителност към шума. Той се лекувал в най-добрите клиники в света, но нищо не помагало. Повече няма да видя своята редакция - просто е страшно да повярвам в това, диктувал в тези дни Пулицър на своя секретар. Той бил принуден да прекара остатъка от живота си в звуконепроницаеми помещения в нюйоркския си дом и на яхтата Свобода. Но тъкмо в доброволното си заточение Пулицър положил началото на професионалното журналистическо образование, отделяйки 2 млн. долара за създаването на първата школа за журналисти в Колумбийския университет на Ню Йорк.Джоузеф Пулицър починал на борда на любимата си яхта на 29 октомври 1911 година. Малко преди това той продиктувал текст, който може да се смята за професионалното му завещание: Само искреното чувство за отговорност спасява журналистиката от раболепието пред класата на имащите, които преследват егоистични цели и противодействат на общественото благоденствие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във