Банкеръ Weekly

Съдби

ХОЛИВУДСКИЯТ ЕДИНАК

Самюел Голдуин ще остане в историята като рядък пример за киномагнат-единак. Той често обичал да повтаря: Винаги съм бил независим, дори когато съм имал партньори. Бъдещият киномагнат е роден във Варшава на 27 юли 1879 година. И рожденото му име не е Самюел Голдуин - родителите му, ортодоксални евреи с фамилията Гелбфиц, кръстили сина си Шмуел. Той описвал детството си с една дума, която винаги повтарял три пъти за убедителност - бедно, бедно, бедно. Всъщност семейството му било далеч от нищетата - просто Шмуел Гелбфиц преливал от амбиции, които нямало как да удовлетвори в провинциална Варшава. Тогава синът на дребния магазинер не мислил за дълъг живот в изкуството, а искал само едно - да забогатее на всяка цена.На 16-годишна възраст Шмуел напуснал бащиния дом и тръгнал пеша да търси щастието. Вървял на запад. След като обиколил половин Европа, той останал в Англия, където живял повече от две години, работейки каквото му падне. А когато нямало работа, не се свенял да проси на улицата и дори да покрадва на дребно. В края на краищата младият човек, който по това време вече е променил името си в английски стил и се наричал Самюел Голдфиш, окончателно се убедил, че няма да намери щастието си в Стария свят. И се отправил към Новия, към който се стремели милиони подобни търсачи на по-добра участ. След като преплавал Атлантическия океан на товарен кораб, той се задържал за малко в Канада. Но когато и там не намерил работа, тръгнал пеша на юг и спрял в Ню Йорк.Годината била 1898-а и Голдфиш бил без пукната пара, но за щастие бързо си намерил работа като чистач в компания за производство на ръкавици. Младежът проявил старание и не след дълго станал помощник-майстор, а заедно с това започнал да посещава вечерно училище, твърдо решен да попълни пропуските в образованието си. Предполага се, че не са му липсвали работоспособност и предприемчивост, защото 30-годишният Голдфиш посрещнал ХХ век като търговски пътник, чийто доход се измервал с петцифрена сума.През 1910 г. младият предприемач се увлякъл сериозно по киното, което тъкмо излизало на мода, и отишъл в Калифорния. Самюел Голдфиш се установил в малко известното тогава предградие на Лос Анджелис - Холивуд, където подобно на мнозина забогатял приказно - съвсем като на кино.Звук и музикаДеловото непостоянство се превърнало във фирмена марка на Голдфиш и станало нарицателно в Холивуд. Той напускал патньорите си най-безцеремонно, често дори преди да стане ясно доколко изгодно е сътрудничеството им. Първи партньори на Голдфиш били тъстът му Джеси Ласки - театрален импресарио, който по това време бил натрупал добри печалби от водевили, и бъдещата звезда на американското кино - Сесил де Мил - режисьор и продуцент. Названието кинематограф още не било много популярно и се използвали определения като движещи се картинки, фотопиеси и т.н. За новата компания се заговорило веднага след свърхуспешния й дебют с филма Женен за индианка на Де Мил. След три години компанията се сляла със студиото на Адолф Цукър и новата фирма станала ядрото на едно от най-важните студиа в Холивуд - Парамаунт Пикчърс.Верният на себе си единак Голдфиш обаче скоро напуснал партньорите си, заменяйки ги с братята Едуин и Арчибалд Селуин, благодарение на които получил ново фамилно име, този път за цял живот. Голдуин е комбинация от фамилиите Голдфиш и Селуин. Така нарекли и новата компания - Голдуин Пикчърс Корпорейшън. Но щом тя се сляла със студиото Метро и компанията на друг емигрант от Русия - Луис Майер, главният идеолог на сливането Голдуин тутакси напуснал. През 1924 г. (според други данни - през 1923 г.) той основал нова компания - Самюел Голдуин Прадакшънс, подарявайки фамилията си на напуснатата, която си останала Метро Голдуин Майер.От самото начало на продуцентската си кариера Самюел Голдуин изповядвал една нетрадиционна за Холивуд философия: не си струва да се разпиляваш, като правиш няколко филма едновременно - по-добре е да насочиш максимално усилията си към производството на един, но да го направиш за 6+, без да се скъпиш да привличаш най-добрите режисьори и артисти. Един от популярните му афоризми гласи: Готов съм да наема и дявола, ако ми напише добър сценарий. Този негов принцип работил безотказно около 50 години - в списъка на създадените в студиото на Голдуин филми няма нито един със скромен бюджет и ниско художествено равнище. Впрочем в периода на процъфтяване в студиото Самюел Голдуин Прадакшънс се работело над три филма едновременно - единият се намирал в стадий на подготовка, вторият се снимал, а третият се подготвял за прожектиране. Тази практика донесла невиждан успех - за разлика от бившите си партньори Метро Голдуин Майер и Парамаунт, които работели на конвейер, практически всеки филм на Голдуин се превръщал в това, което днес наричаме кинохит. Всичко, което ни трябва - обичал да казва киномагнатът - е филм, чиято завръзка е сцена със земетресение, а след това събитията се развиват по възходяща линия до самата кулминация. Четвърт век след смъртта на Самюел Голдуин и над 40 години след излизането на последния му филм той продължава да е пример за това, как човек може да се издигне до холивудските върхове, без да загуби творческата и финансовата си независимост. Втората причина за успеха на Глодуин е, че той заложил на озвученото кино. За разлика от Чарли Чаплин например, който така и не приел идеята и често се шегувал: Нищо не може да замени удоволствието да гледаш как една жена си отваря устата, без да чуваш нито една нейна дума. Голдуин - великият и ужасниятСписъкът с кинозаслугите на Самюел Голдуин е наистина впечатляващ. Сред откритите от него таланти и тези, на чиято кариера е дал тласък, са Гари Купър, Лоурънс Оливие, Сюзън Хайуорт, режисьорът Уилям Уайлър, композиторите Алфред Нюман и Джордж Гершуин, привлечените като сценаристи писатели Лилиан Хелмън и Синклър Луис.През 1946 г. студиото на Голдуин пуснало по екраните тричасовата кинодрама Най-хубавите години от нашия живот, разказващ за завръщането на американските войници от Втората световна война. Филмът, заснет от Уилям Уайлър, е признат за класика на американското кино и е събрал рекорден за онова време брой Оскар-и - седем. По време на снимките бюджетът непрекъснато растял, но Голдуин бил категоричен: Не ми пука, че този филм ще донесе жалки грошове. Аз ще го направя така, че да го гледа всеки мъж, всяка жена и всяко дете в Щатите!.Понякога прочутият търговски нюх на Голдуин му изневерявал. Киномагнатът смятал, че най-голямото му поражение е свързано с известната приказка Вълшебникът от Оз. Той притежавал правата за екранизацията, но преценил, че е безперспективна и през 1938 година ги продал на бившите си партньори от Метро Голдуин Майер за 75 хиляди долара. А след това скубел коси, защото филмът донесъл рекордните за онова време касови сборове от 4.5 млн. долара (преди войната по-печеливш бил само Отнесени от вихъра).При цялото уважение, което филмова Америка е изпитвала и продължава да изпитва към Голдуин, никой никога не го е смятал за ангел. Буйният темперамент на киномагната, който се изливал в скандали и съдебни искове, успявала да овладее единствено втората му съпруга - кинозвездата Франсис Хауърд. Той се оженил за нея през 1925 г., шест години след развода си с Бланш Ласки. Понякога Голдуин смайвал с проектите си нагледалото се на всичко холивудско общество. През 1930 г. например киномагнатът убедил Коко Шанел да сключи немислим за онези времена договор за 1 млн. долара, с който прочутата моделиерка се задължавала да облича звездите на Самюел Голдуин Прадакшън на сцената и в живота. Този проект се провалил, след като звездите се запънали и отказали натрапената им услуга.Добре известен е и скандалът около земята, върху която е изградено студиото Юнайтед Артистс. Отначало той участвал със свой дял в покупката, но, както обикновено, напуснал партньорите си. По-късно, след продължителен съдебен процес, Голдуин принудил една от основателките на студиото - актрисата Мери Пикфорд, и другите съсобственици да продадат земята на търг, който спечелил. Но съдебните прения със самотната бедна жена, която всеки може да обиди (в каквато роля се представила пред съда холивудската милионерка Пикфорд), хвърлили сянка върху добрата му репутация. Голдуин притежавал истински талант да създава афоризми и с това предизвиквал възторга на журналистите. Крилатите му фрази, събрани в книгата Самюел Голдуин. Цитати, съперничат по популярност на прочутите закони на Мърфи и Паркинсон. Сред тях са бисери като Никога не предсказвайте нищо, особено бъдещето, По-добре е всекидневно да общуваш с умен идиот, отколкото с глупав гений, Всеки, който е решил да отиде на преглед при психиатър, първо трябва да провери дали главата му е наред, Болницата не е място за болен човек, Ако Рузвелт беше жив, щеше да се обърне в гроба си.Веднъж Самюел Голдуин казал: Киното няма да умре, докато в кинотеатрите гасят осветлението, намеквайки за обичая на влюбените да се целуват в кинозалите. Самият той обаче спазвал най-строго моралните норми. Според Голдуин киното било най-вече семейно развлечение. Джентълменът не трябва да се срамува, че е дошъл на кино с жена си - казвал той. - Това, което се случва в спалнята, няма място на екрана. И не допускал във филмите си волности, засягащи сексуалната и религиозната сфера на живота.Консерватизмът на Голдуин му изиграл лоша шега. В следвоенното десетилетие зрителските маси в САЩ започнали да се трансформират (включително и под въздействието на телевизията). В началото на 60-те години, когато настъпил бумът на хипитата и сексуалната революция, за всички станало ясно, че времето на Самюел Голдуин е минало. Тогава той се решил на постъпка, достойна за уважение и излязъл доброволно в оставка. Бизнеса предал на сина си Самюел Голдуин-младши, който на свой ред бил наследен от своя син - известния актьор Тони Голдуин.След като се оттеглил, почетният киномагнат на Америка преживял още 15 години, оставайки влиятелна фигура в света на киното. Към него се отнасяли с уважение както съратниците му, така и бившите му конкуренти и дори лишените от сантименталност холивудски журналисти не смеели да се заяждат с него в статиите си. Когато на 31 януари 1974 г. Голдуин починал, той бил изпратен в последния си път от целия Холивуд. Защото благодарение и на неговите усилия в Америка към киното са равнодушни само слепите и отделни луди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във