Банкеръ Weekly

Съдби

ХОБИТО НА ХРИСТО ПОРТОЧАНОВ Е ДА СИ ИЗМИСЛЯ ВРАГОВЕ И ДА ГИ ПОБЕЖДАВА

Сътрудничеството продължава, бе лаконичният коментар на Христо Порточанов, председател на борда на директорите на футболния клуб Нефтохимик, за партньорските отношения с компанията Нафтекс Петролеум (България). На практика неговите предварителни изисквания за бюджет на тима от 4 млн. лв., са изпълнени. Хората от БФС се погрижиха да нямаме шанс за челната тройка, но твърдо ще се борим за четвъртото място, допълва футболният бос.
Всичко става, както иска Порточанов. А блъфовете му нямат край. Почти през цялата минала година той се заканваше, че ще разпродаде отбора. Дори определи цената - 15 000 000 г. марки. Тръгнаха слухове, че Нафтекс оттегля помощта си и че, притиснат от бедност, Дон Портос (както го наричат някои в Бургас) ще продава най-добрите си играчи. Последва официалното изявление на компанията, че ще продължи да подпомага финансово клуба, и краят на ерата Порточанов пак се отложи. Но по инерция, или за да поддържа напрежението, по едно време Дон Портос обяви, че ще извади Нефтохимик от Висшата лига. Причината - ненормалната атмосфера, в която се пържи нашенският футбол.
До неотдавна бургаският тим често демонстрираше превъзходство, включително и над Левски и ЦСКА. Направил силен отбор, малко по малко и Христо Порточанов започна да се помпа и да придобива днешната си слава. Реши да се намеси и в съдбините на родния футбол. Първо се опита да диктува нещата в Професионалната футболна лига, но не криеше амбициите си да атакува и самата централа на ул.Кърниградска. През пролетта на 1996 г. мустакатият бос вече бе в стихията си. Опълчи се срещу столичните клубове с девиза: Цялата провинция срещу София. Тогава отказа да пуска телевизионни камери на стадион Нефтохимик. Порточанов беше член на Изпълкома на БФС, и то с решаващ глас. Думата на бургазлията се изпълняваше. Той дори се издигна до отговарящ за националния тим, и то когато там се подвизаваше Христо Стоичков. Благодарение на него, въпреки провала на националния наставник Христо Бонев и брожението срещу него, треньорът запази поста си. В онези времена Иван Славков, Иван Вуцов и Христо Порточанов бяха в един отбор, докато интересите не ги разделиха. Всичките проблеми на БФС идват от Порточанов. Заради него започнаха и съдебните дела... На него му дай да върти номера на всички, каза Иван Славков миналата година и припомни, че лицензът на БФС бе отнет по три точки, като в две от тях причината била Нефтохимик.
Биографията на Христо Порточанов е тясно свързана с футбола, а напоследък и с политиката. Роден е на 27 декември 1953 г. в бургаското село Баня и от 5 май 1978 г. започва да се занимава с делата на треторазредното физкултурно дружество ЖСК Локомотив (Бургас), предшественик на днешния Нефтохимик. След две години, през 1980 г., той си спечелва прякора Отвертката. Лепват му го, след като неизвестният спортен организатор успява да отвори много заключени врати. Неговите врагове си спомнят и до днес, че без да познава лично тогавашния първи секретар на БКП в Бургас, приветствал наред с: Много поздрави от другаря Жишев!... От 1990 г. Порточанов неизменно е президент на ПФК Нефтохимик, докато управителният съвет на клуба се актуализира едва ли не всеки месец. Казват, че едно място винаги се пазело за човек от спецслужбите, друго за един от директорите на бургаската рафинерия, а трето - за хората от по-силния синдикат - преди беше лидерът на КНСБ, после Дянко Димов от Подкрепа...
Според някои данни общо за единадесетте години Порточанов е получил от бургаската рафинерия над 50 млн. г. марки. С парите обаче мустакатият началник направи прекрасния стадион в бургаския квартал Лазур. Заради същия стадион Порточанов води през годините най-лютите си битки - с общината, с реститути, с Нефтохимическия комбинат. Засега победител няма. Атакуваха го, че построил съоръжението с държавни средства. Стигна се до шумни скандали с новия собственик на рафинерията ЛУКойл, изпъстрени със заплахи и всичко от богатия арсенал на бургазлията. Отделно има да се оправя с още две висящи дела в Бургаския районен съд. Едното е за автопарка на клуба, а другото - за обзавеждането на стадиона. От ЛУКойл се надяват, че до лятото нещата със собствеността на съоръжението изцяло ще се решат в тяхна полза. И, по думите на вицепрезидента на компанията Ралиф Сафин, сагата ще завърши с мач, в който ще участват и носители на приза Златната обувка.
Ако не кръстосва шпага с поредния нарочен за враг, значи бургаският мускетар е или болен, или в подготовка за нова битка. Няма две мнения - той живее, за да воюва. Не са малко тези, които го мислят за луд и му препоръчват лечение в бургаския психодиспансер. Но за феновете на Нефтохимик той е гений.
Порточанов е наясно със силата си. Откровено разчита на прогресивно увеличаващия се футболен електорат в Бургас, за да влезе в политиката. От две години е председател на Зелената партия в крайморския град. Подбудите му са чисто практични. Той никога не е крил доброто си познанство с част от левите политици и че това до голяма степен го е спасило при мащабните атаки срещу него. Порточанов не може да не си е дал сметка, че ако самият той е в голямата игра, би си спестил част от проблемите. Влизането му в Бургаския общински съвет бе възприето като логичен резултат от тези разсъждения. Якият гръб на Порточанов бе трамплин за осем души от Зелената партия, двама от тях футболисти, да се озоват в общинската управа. Веднага след успеха си на местните избори Христо Порточанов използва политиката, за да осигури пари за закъсалия финансово Нефтохимик. Пак, в свой стил, стана и генератор на новото мнозинство в общинския съвет, което доста смути спокойствието на БСП.
Мустакатият бургазлия откри страхотна канонада срещу лидера на Зелената партия Александър Каракачанов. Каракачанов си отива. Това е краят му. Никой не го иска. На 11 ноември миналата година свика в НДК в София паралелен конгрес на зелените и се провъзгласи за национален шеф. Само за 45 минути спечели изборите за председател на своята Зелена партия с убедителните 325 гласа от 340 действителни бюлетини. Съдът обаче не призна този форум за легитимен. Ако успея да направя поне половината от това, което направихме с Нефтохимик, ще се радвам. Тогава Зелената партия ще е трета политическа сила, пъчи се Порточанов, независимо от провалилия се номер с двата зелени конгреса. Той е толкова сигурен, че ще стане депутат, че вече е определил и кой ще поеме по-голямата част от ангажиментите му във футболния клуб. Това, че политическото му лидерство се оспорва, като че ли никак не го смущава. Надява се хилядите фенове на Нефтохимик да го подкрепят на предстоящите парламентарни избори. Макар че титулярът на Зелената партия Александър Каракачанов закри местните структури на организацията в Бургас, учреди нови и се закани, че Порточанов до две години няма да може да регистрира политическа формация, регионални шефове на зелените от цялата страна се стичат непрекъснато за срещи и консултации при Дон Портос.
Каквото и да се говори за Порточанов, неоспорим факт е - той много по-рано от някои други осъзна какво е футболът за хората и започна да използва това в пълна степен, преследвайки собствените си цели. Босът с екзотичното име не се поколеба да се изправи срещу една друга бургаска забележителност - депутата Йордан Цонев. През 1998 г. нарече Цонев алкохолик и наркоман, а не му мигна окото да назове и Александър Божков - мистър 25%. Докато БСП беше на власт, рафинерията спонсорираше Нефтохимик. После кранчето спря. През 1997 г. Йордан Цонев (бивш шеф на ФК Черноморец) стана депутат и оглави бюджетната комисия на парламента. Мустакатият му опонент загуби преференциите за петролния бизнес, който въртеше паралелно с футболния отбор Нефтохимик. Порточанов пък отговори на удара, като призова Главна прокуратура да ревизира общинската агенция за приватизация в Бургас по времето, когато тя се ръководеше от Цонев. Феновете на клуба се обявиха в негова защита и заплашиха да направят жива верига около стадиона, ако някой посегне на отбора. В края на 1999 г. Йордан Цонев стана персона нон грата в Бургас, а след като през миналата година загуби и позициите си в СДС, днес той вече не представлява интерес за Порточанов. Може би така ще се развият нещата и с бургаския кмет Йоан Костадинов. За известен период от време Порточанов и Костадинов бяха партньори и приятели, но както се казва, днес не мелят брашно заедно. Разбира се, бургаският шейх не пропуска да отбележи, че четири години не друг, а лично той е помагал на Костадинов и е имал ангажимент да го утвърди за втори кметски мандат. Което и сторил.
Войната с Иван Славков и Иван Вуцов обаче продължава с пълна сила. Порточанов атакува Славков за две неща. Първо, че проблемите във футбола не го интересуват, че стои начело на БФС само за да крепи Иван Вуцов и това му носело дивиденти. Вторият му аргумент е, че човек, който употребява редовно алкохол като Батето, не можел да бъде лице на българския футбол. Колкото до Вуцов, той от 1995 г. редял пасианса в първенството, както му е угодно. Вдигам един телефон и двамата са в болница..., изцепи се Порточанов по радио Дарик, за което бе викан в полицията. А за да е пълен циркът, Славков заяви, че ще подаде молба до вътрешния министър Емануил Йорданов за закупуване на лично оръжие и ще поиска охрана за себе си и за Вуцов.
Футболните геройства на Порточанов - край нямат. Нрава си, изглежда, е наследил от дядо си, който бил харамия. Едва ли обаче дядо му някога е изпадал в състояние да каже: Социалният мир в Бургас - това съм аз.
Всички твърдят, че хобито на Порточанов е да си измисля врагове и да ги побеждава. Всъщност негов враг N1, както и оръжие N1, е цветистият му и хаплив език. Същевременно не може да му се отрече, че знае слабите места на хората, които са в обсега на неговите бойни полета. Кой, къде, как и за колко си е купил апартаменти, коли, вили, заведения... Няма скрупули и колебания. Налага ли се - веднага разтръбява информацията, без да мисли за последствията. После скромно отбелязва: Цял живот някой иска да ме прати зад решетките. Търся ли истината, съм готов да се забъркам и в милион скандали. Неведнъж е заявявал, че управляващите трябва да са в коректни отношения с личността Порточанов, дори ако искат да разчитат на неговия неутралитет.
Днес футболният шейх не крие, че е опозиционно настроен. Ама, не много. Бил близък с покойния Николай Добрев. Той го запалил за политиката. В драматичните дни, преди Добрев да върне мандата, двамата били все заедно, свидетелстват хора от БСП. Във футболните среди витаеше страшната мълва, че именно той щял да бъде спортният министър в неосъщественото ляво правителство.
За голямото сърце на бившия физкултурник на петролната рафинерия днес футболът е тясно място. Затова се стяга за Народното събрание. Ако загубя, печели семейството ми, споделя Порточанов. Ще спечели и футболът, смятат бургаските фенове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във