Банкеръ Weekly

Съдби

ГУРУТО НА СЕКСУАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ

Основателят на списанието Плейбой (Playboy) Хю Хефнър е добре известен не само на читателите в цял свят, но и на напълно неграмотни хора. Неслучайно той беше обявен за най-скандалната сензация на ХХ век. Наричат го Гуру на сексуалната революция, самият Хефнър обаче смята себе си просто за най-добрия журналист в света.Роден е на 9 април 1926 г. в прочутия с отчаяните си гангстери град Чикаго. Семейство Хефнър принадлежало към методистката църква, затова съпрузите възпитавали сина си Хю и брат му Кейт в духа на пуританските традиции. Момчетата трябвало да спазват дълъг списък от строги правила и забрани, най-важните сред които били да не пушат, да не ходят на кино и да не се срещат с момичета. Според съпрузите Хефнър женският пол трябвало да бъде свързван само с продължението на рода и нищо повече. Всичко останало било от лукавия, за да смущава истинските християни.Самият Хефнър признава, че едва на 16 години той най-после научил, че момичетата се различават съществено от момчетата. Това събитие буквално преобърнало неговия свят! От този момент жените започнали да играят най-важната роля в живота му, изтласквайки парите на втори план. Когато чул за Фройд, любознателният Хю прочел произведенията му и намерил в тях теоретично обяснение на собственото си влечение към женския пол. След като завършил училище, младежът отишъл в армията, но там, според неговите думи, нямало нищо интересно. Хефнър бързо направил избора и постъпил в Чикагския университет. Излязъл от него с диплома за бакалавър по философия.Силното влечение на Хефнър към жените логично довело до ранен брак - през 1949 г. той завел пред олтара състудентката си Милред Уилямс, която скоро го дарила с две деца. Семейството трябвало да се прехранва, децата растели, а Хефнър все още си търсел добре платена работа. Това бил моментът, когато парите успели да изтласкат жените на второ място и да заявят своя приоритет. След многобройни безуспешни опити Хю най-после си намерил работа в списание Ескуайър. Съдържание на това издание било доста странно - в него се публикували реклами на бельо наред с произведенията на модерни съвременни писатели. Хефнър навлизал в тънкостите на журналистиката с хазартна страст и се стараел много, но най-неочаквано кариерата му в Ескуайър приключила безславно. През 1951 г. в навечерието на Коледа Хефнър получил предложение да премине на работа в нюйоркския филиал на списанието и той решил, че е съвсем справедливо да поиска увеличение на заплатата си от пет долара. В отговор редакторът му казал, че е уволнен и така вратите на Ескуайър се затворили за Хю. Път към върхаЖените винаги носели късмет на Хю. Издигането му започнало почти случайно, след като в ръцете му попаднала красива картичка с разсъблечената Мерилин Монро. Военното ведомство пуснало пробен тираж с изображението на кинозвездата с идеята да повдигне по този начин духа на американските войници в Корея. Изведнъж на Хю му се сторило, че Мерилин лукаво му намига от картичката, защото одобрявала току-що хрумналата му идея: звездата от екрана да стане звезда и на собственото му ново списание.Неслучайно като дете Хефнър наблюдавал внимателно чикагските делови мъже. Самият той също се научил да бъде делови човек с размах и идеи. След като обиколил всичките си познати, Хефнър събрал назаем жалката сума от 200 долара и изкупил целия тираж от картички с красавицата Монро. Оставало му само да намери пари за първия брой на своето списание, което той вече ясно си представял. Ще го нарека Плейбой - обяснявал той на своите познати, на предприемачите и на дребните банкери (големите не искали да разговарят с него: Кой е този Хю Хефнър?), които молел за кредити. Следвал резонният въпрос: Какво е това плейбой?. Това е млад мъж, веселяк и любител на развлеченията, които предлага големият град - търпеливо обяснявал Хю. - Впрочем за млад може да се смята всеки мъж от 17 до 80 години, а дори и по-възрастен. Ти да не претендираш за ролята на учител в живота с твоите картинки - смеел се един от редакторите. А защо не? - отвърнал му Хефнър - Мнозина са започвали и с по-малко.Хю все пак успял някакси да събере пари за издаването на първия брой списанието Плейбой. То било отпечатано на хубава хартия, с красиви фотографии и в тираж от 70 хиляди екземпляра. Но върху корицата му нямало номер. Кредиторите пък, честно казано и самият Хефнър, не вярвали много, че ще успеят да издадат друг брой. Жените обаче наистина носят късмет на тези, които искрено ги обичат. А нали Съдбата също е жена? Сексуалната революция вече била завладяла света, така че Плейбой се оказал на точното място и точно навреме. Всички екземпляри от първия тираж били буквално разграбени и търговците поискали следващия.От самото начало Хефнър се стараел списанието му да бъде представително и възможно по-далече от всякаква политика, пропаганда и порнография. И трябва да му се признае, че успял да постигне целта си. Въпреки това Америка на методистите, квакерите и баптистите смятала за свой свещен дълг да унищожи създаденото от Хефнър оръжие на дявола. Тиражът на списанието непрекъснато растял, а Хю умело превръщал всеки скандал в безплатна реклама. Когато за пореден път го давали под съд, той потривал доволно ръце, а адвокатите му не загубили нито един процес. Загубата би означавала началото на края на вече оформящата се империя на Хю Хефнър. Най-шумното дело се състояло през 1963 г., когато бил иззет целият тираж на списанието заради публикуваните откровени снимки на актрисата Джейн Мейнсфилд, която още не била навършила 16 години. Но Хефнър нямаше да е Хефнър, ако не беше успял да превърне и този съдебен процес в рекламно шоу и да се пребори за обезщетение за морални щети. В резултат на сериозното подгряване на обществения интерес към изданието тиражът му нараснал до 4 млн. екземпляра.Веселото зайче се превърнало във фирмен знак на списанието. След Плейбой се появили Плейбой-прес, киностудия и телевизионен канал. В САЩ се създала пространна мрежа от плейбой-клубове, където гостите били посрещани от зайчета - момичета в бански костюми, дегезирани със заешки ушички и пухкави бели опашчици. На практика Хефнър видоизменил и присадил на американска почва японската институция на гейшите. Най-важното е опашчицата винаги да си остава чиста! - бил девизът на Хю, който строго забранявал и най-лекия флирт с гостите, сред които имало големи бизнесмени, политици и дори президенти. За сметка на това собственикът на империята всячески поддържал репутацията си на заклет плейбой - той си купил имение, окачил по стените скъпи картини на Дали и Пикасо, като разположил спалнята си в помещение от около 90 кв. метра, чиято главна забележителност бил триметровият креват.В имението на Хефнър непрекъснато живеела една дузина от най-съблазнителните зайчета, а репортерите от жълтата преса се надпреварвали да пишат за оргиите с мазохистични и садистични извращения и дори содомия, които се вършат там. Хефнър не отричал нищо - нито за веригите, нито за камшиците, и дори твърдял в интервютата си, че за двадесет години е успял да спи с две хиляди жени. Но дали наистина гуруто на сексуалната революция бил съвременният Казанова?Живот на върхаЕдно от зайчетата в оставка направо нарекло Хефнър пред репортер на популярно издание импотентен старец. Впрочем съпругата на Хю го зарязала още през 1957 г., смятайки го за непоносим домашен тиранин, а не за сексуален гуру.Като бизнесмен на място Хефнър усърдно изграждал публичния си образ така, че той максимално да съвпада с образа на неговото списание и на другите съставни части на империята му. Всъщност истинският Хю, роден и израснал сред християнски забрани в семейство от беден квартал на Чикаго, водел твърде скромен начин на живот. Той не устройвал никакви оргии, въпреки прелестните зайчета, живеещи в големия му дом, не пушел и никога не пиел алкохол. Хефнър почти не напускал имението си, както охлювът не напуска черупката си, и само понякога изпълзявал навън с брониран автомобил с оранжев флаг с палаво изображение на зайче.Популярността на Хефнъровата империя достигнала своя пик през 70-те години на ХХ век. По това време Хю вече притежавал киностудия, телевизионен канал, курорт в Ямайка, 17 клуба, четири казина, пет многозвездни хотела и развлекателен център... И точно тогава връхлетяла световната икономическа криза. Парите, които никога нищо не прощават, отново подложили крак на ценителя на жените, а след тях тръгнали в яростна атака конкурентните списания Пентхауз и Хъстлър, отличаващи се с твърде смело съдържание. Повечето от владенията на Хефнър били продадени на търг заради дълговете му, тиражите на изданията му спаднали, киностудията и много от клубовете били закрити. Но Хю не се предал. Той намерил добри клиенти за колекцията си от ценни картини и заминал за Арабските емирства. Преговорите му с шейховете не били леки, но Хефнър умеел да убеждава и арабските нефтени аристократи му дали пари. При това много пари. С тях сексуалният гуру, който в личния си живот приличал повече на отшелник, построил огромно казино в Атлантик сити. Той разгърнал мащабна рекламна акция и превърнал Атлантик сити в нов център на игралния бизнес на САЩ. Може само да се гадае колко нерви и загуби му е струвало това.Хю популяризирал новия си девиз Улови щастливия миг! и след като смирил философски гордостта си - неслучайно бил бакалавър по философия - започнал мирни преговори с конкурентите си. Той им предложил вместо кръвопролитна война да си разделят мирно и тихо сферите на влияние. Честно казано, противниците на Хефнър изобщо не очаквали такава крачка от поостарелия, но все още свиреп заек. След като помислили и пресметнали финансовите загуби, които би им донесло продължаването на бойните действия, конкурентите приели предложението на Хефнър и сключили мирен договор.Постепенно тиражът на Плейбой достигнал три милиона екземпляра. Хефнър привлича в семейния бизнес дъщеря си Кристи, която има добра филологическа подготовка, и я прави изпълнителен директор на корпорацията си. Двамата успяха да пренесат Плейбой в заградената до неотдавна с желязна завеса Източна Европа. Сега Хю поглежда с жадни очи към големия и загадъчен Китай, който има хилядолетни традиции в сексуалната литература. Предстои да видим дали ще успее.Съдбата отново донесе късмет на Хефнър в по-зрялата му възраст. Умореният от самота Хю се ожени за едно от прелестните си зайчета - Кимбърли Конрад. Това предизвика сред журналистите ефекта на избухнала бомба, защото главният заек се ожени за дама с четири години по-млада от дъщеря му. Но това не е всичко, последва нов сюрприз - Кимбърли уверено заяви, че всички слухове за импотентността на Хю не са нищо повече от мръсни инсинуации. Тази декларация на съпругата на Хефнър скоро беше потвърдена с дела. Кимбърли роди на мъжа си двама синове - Марстън, а после и Купър.Да, заекът може и да е остарял и козината му вече да е благородно побеляла, но той все още е бодър и весел и продължава да се прекланя пред жените, които за него са по-важни от всичко на света.

Facebook logo
Бъдете с нас и във