Банкеръ Weekly

Съдби

ГРИЙНАУЕЙ ОБЯВИ СМЪРТТА НА КИНОТО

Питър Грийнауей е роден през 1942 г. в Нюпорт. Учи за художник, започва в киното като монтажист (през 1965-а), само година по-късно вече снима свои собствени филми. Първият му пълнометражен филм Договорът на чертожника (1966) печели възторзите на критиката и му носи световна слава като на един от най-оригиналните кинематографисти на нашето време. Докато снима, британският режисьор не спира да рисува и организира много самостоятелни изложби. Филмите му пресичат невиждани територии и отхвърлят познатите структури. Големият си пробив прави с Готвачът, крадецът, жена му и нейният любовник (1989) - саркастичен разказ за живота в съвременна Англия. Следващият му филм Книгите на Просперо (1990), със смелата интерпретация на Бурята на Шекспир, отваря широко вратите към експеримента и внася уникални технологични решения. Няколко години Грийнауей се отдава изцяло на телевизията, а през 1993 г. се връща към киното с Детето на Макон - яростна сатира на нравите от XVII век. През 1996-а се появява Записки под възглавката, а през 2003-а започва да работи върху Куфарите на Тълс Лупър. Хваленият и оспорван британски кинорежисьор Питър Грийнауей дойде в София за 24 часа, даде ред интервюта, присъства на откриването на деветото издание на международния София Филм Фест, където получи новоучредената Награда на столичната община за цялостен принос в световното киноизкуство, срещна се с журналисти и публика и... обяви смъртта на киното. Основания за това му давали наблюденията, че в Холандия, където живее сега, хората ходели на кино веднъж на две години, както и че 75% от зрителите гледали филмите на видео, 20% на DVD и едва 5% - в киносалоните. Питър Грийнуаей дори датира смъртта на киното - 31 септември 1983 г., след влизането в масова употреба на дистанционното управление на телевизорите. Тогава зрителят става сам господар над телевизионните канали, които може да превключва, когато пожелае. Същевременно Грийнауей смята, че хората все повече желаят сами да решават какъв да е сюжетният ход в съответната история и вече има немалко експерименти в тази насока. Дори и да звучи цинично, аз намирам кинофестивалите за нещо безсмислено и ги използвам, за да представям свои проекти, които въобще не са кино, а са свързани повече с мултимедията, интерактивността, изобразителното изкуство, заяви пред журналистите Питър Грийнауей. Все пак той уточни, че вярва в силата на киното като изразно средство, но както е било замислено при възникването си преди повече от век. Сега то се превръща в рекламна стратегия и няма нищо общо с първоначалния замисъл. По-рано първо гледахме филма, а след това си купувахме рекламна тениска, докато днес тениската стана по-важна от филма, отбеляза Грийнауей. Режисьорът не иска с киното да се случи това, което е станало с операта и с класическия балет, превърнали се, според него, в развлечение за буржоазията в неделния следобед. На София Филм Фест Грийнауей представи първите части от гигантския си проект Куфарите на Тълс Лупър, които, по думите му, са само скелетът на проекта - нещо като рекламна тениска към цялото, обединяващо едноименния уебсайт, телевизионни програми, DVD инсталации и много други средства.Филмът проследява историята на урана, побрана в 92-та куфара на Лупър (по номера на урана в Менделеевата таблица). Героят, който пътува 92 години и представя историята на 20-и век, описва себе си като писател, мечтател и професионален затворник. Режисьорът пък каза, че образът е обобщен, като в него има и автобиографични елементи. Грийнауей започва да работи върху проекта през 2003 година. Сюжетът обхваща шест десетилетия - период, който авторът нарича Урановите години - от откриването на урана в Колорадо през 1928-а до падането на Берлинската стена през 1989-а. В Тълс Лупър има две основни метафори. Едната е, че няма история, а само историци и всеки предлага своята гледна точка, т.е. няма обективни средства за представяне на реалността. Втората метафора са образите на тъмничаря и на затворника, които може би постоянно си разменят ролите. Позицията на режисьора е, че всеки е затворник на своята идея, на представата за самия себе си. Всъщност ако с нещо Грийнауей умъртвява киното, то е с липсата на разказ в традиционния смисъл на думата - на ясна и конкретна история. Иначе от своите куфари Грийнауей вади различни исторически персонажи, гротескни случки, природни елементи и ги предлага в един абсурден коктейл. Това вероятно е в резултат на разбирането му, че киното трябва да показва не това, което виждаме, а което мислим. Тази негова естетическа платформа е свързана и с творчеството му на художник. Питър Грийнауей определи четири тирании на киното, с които се опитва да се справи: на кадъра, на текста, на актьора и на камерата. Според него с дигиталната революция и навлизането на полиекрана традиционният екранен четириъгълник се разчупва и обогатява. Мнението му също така е, че през последните 100 години киното се базира върху текста, а не върху изображението и е илюстрация на романа от XIX век. Киното не е терен, върху който се изразява Шарън Стоун, то заслужава нещо по-добро, както и тя самата, изтъква Грийнауей, допълвайки, че с т. нар. реализъм в актьорската игра е свършено. Както и с тиранията на камерата, която актьорите се правят, че не забелязват, докато тя съществува. Затова и при този режисьор персонажите често говорят на нея - т.е. на нас, зрителите. В крайна сметка Куфарите на Тълс Лупър продължават да се пълнят с епизоди, чиито копродуценти са от седем европейски страни - Великобритания, Испания, Люксембург, Унгария, Италия, Германия и Русия. Това е и отговорът на въпроса, който никой не се сети да зададе на Грийнауей - откъде намира пари. И независимо че скандалният и словоохотлив творец обяви киното за мъртво, зрителите на София Филм Фест приеха благосклонно неговите експерименти, наред с изобилието от показани ред други по-традиционни филми, бликащи от живот.

Facebook logo
Бъдете с нас и във