Банкеръ Weekly

Съдби

ГРЕТА ГАРБО ОТВЪД ЛЕГЕНДАТА

На 18 септември се навършват 100 години от рождението на Грета Гарбо - една от легендите на световното кино, наричана скандинавския сфинкс. Великата актриса доживява до дълбока старост и физическият й край настъпва на 15 април 1990 година. Но в действителност тази най-мистериозна от всички кинозвезди изчезва от света почти половин век по-рано, когато решава да прекрати блестящата си артистична кариера и да заживее в уединение. Материалното наследство от 32 млн. щ. долара след смъртта й получава Грей Рейнсфилд - нейната единствена племенница. Колкото до духовното й завещание, съдържащо се в 27-те игрални филма - то и днес се изразява в мита за божествената Гарбо. За звездата, личността и легендата Гарбо е писано много. Но какво се крие зад приказната история на тази шведска Пепеляшка, по правило не се говори много. Защото е неизбежно свързано с твърде нелицеприятната истина за мелачката на съдби, изобретена от Холивуд през 30-те години на миналия век система на звездите. Бъдещата най-ярка кинозвезда от холивудското съзвездие е родена в Стокхолм. Името Гарбо, с което става известна по целия свят, е всъщност псевдоним - нейната истинска фамилия е Густавсон. Перла на световното кино не е израснала в семейството на някой стокхолмски ювелир. Нейният баща бил обикновен общ работник, при това алкохолик. Той умрял, когато Грета била едва 14-годишна, и тогава за семейство Густавсон настъпили тежки дни. За да помогне за оцеляването му, Грета напуска училище и почва работа първоначално в една бръснарница, а впоследствие - в отдела за готови дамски облекла на голям универсален магазин, където престоява само три дни. Преместили я в отдела за шапки - проста игра на случая, която промени целия ми живот, споделя по-късно Гарбо. Защото ако не беше това щастливо стечение на обстоятелствата, завеждащият рекламната служба на фирмата нямаше да я види в деня, когато посетил отдела за дамски шапки с намерението да търси идеи за пролетния каталог... Още в ония години, когато все още призракът на нищетата витаел плътно край нея, бъдещата кралица на киното се заклела да преуспее материално и никога повече да не зависи от никого. Божествена и загадъчна Грета Гарбо се измъква от анонимността благодарение на щастливото стечение на обстоятелствата, но и на съчетанието на някои свои безспорни качества. Преди всичко - тя била поразително красива жена. Природата я е надарила с изключителни външни данни - съвършен овал на лицето, прелестна вдлъбнатинка на брадичката, гъста, падаща на вълни коса, високо, чисто чело и изящен, аристократичен нос. И онези дълбоки очи с премрежен мечтателен поглед зад необикновено дългите ресници! Неслучайно холивудският режисьор Били Уайлдър твърдял, че у нея мъжете откривали в трезво състояние всичко онова, което обикновено приписвали на останалите жени, когато били пияни. Подчертано сдържана, външно Гарбо напълно се преобразявала пред камерата, буквално пленявайки зрителите със спонтанната си игра, подвластна на огнени страсти по повърхността на айсберг. Защото в крайна сметка излъчването на тази северна красавица било неотразимо еротично. Нейната бисексуална природа и сдържана чувственост произвеждали неотразим ефект на смущаваща неопределеност, който покорявал еднакво и мъже, и жени. И това съчетание на грях и невинност, недостъпност и предизвикателство, лед и огън оказвало такова омагьосващо въздействие върху публиката, че тя започнала да я боготвори, наричайки я божествената Гарбо, подобно на легендарната театрална актриса Сара Бернар.Естетическата неповторимост на Грета Гарбо се дължи и на нейната необикновена фотогеничност. Както се казва, тя е била създадена за киното. Но не трябва да се забравя и ролята, която изиграли за оформянето на екранния й образ трима мъже. На първо място шведският режисьор от еврейски произход Морис Стилер, който измислил артистичния й псевдоним Гарбо. Той я направил известна, поверявайки й главната роля във филма си Сага за Йоста Берлинг (1923). Неговото ходатайство било решаващо и за това тя да бъде поканена в Холивуд лично от Луис Майер, боса на Метро Голдуин Майер. Другите двама Пигмалионовци в нейния екранен живот били Бил Даниелс, американският оператор на почти всичките филми с нейно участие, и агентът й Хари Едингтън, чиято заслуга за изграждането на имиджа й на загадъчна и непостижима жена е неоценима. Едингтън забранява всякакви фотоснимки на бъдещата звезда, ограничавайки до минимум и контактите й с пресата. Така Гарбо, която в началото почти не знаела английски, била изолирана от обществото и обвита в ореол на тайнственост и недостъпност. Този стил на поведение, който отлично отговарял на истинските й интереси, се превръща постепенно в нейна визитна картичка. Известно е, че загадъчността стои в основата на имиджовата концепция за фаталната жена, от какъвто тип били повечето от екранните героини на Гарбо. Знаменателно е, че един от първите й холивудски филми се казва Съблазнителката (1926), защото много точно обозначава нейното бъдещо амплоа. Днес е малко трудно да си представим магията, обгръщала холивудските знаменитости в миналото, защото днешните звезди са еволюирали доста в посока към повече делничност и реализъм. Но през 30-те години на миналия век самият начин на съществуване на седмото изкуство е бил основан върху изграждането на определена митология. Тогавашната система на звездите в много по-голяма степен от днес е провокирала истерията като проява на една масова социална патология, чиято жертва нерядко са ставали някои от най-големите екранни кумири по онова време. Това между другото е блестящо описано от Натаниел Уест в неговия роман Денят на скакалеца, екранизиран през 1975 г. от режисьора Джон Шлезинджър. Загадъчността, с която се отличава началото на кариерата на младата шведка, постепенно се превръща в крайъгълен камък на легендата за тази актриса. Това е фундаментът, без който нито красотата, нито талантът, нито трудолюбието, нито щастливото стечение на обстоятелствата, биха могли да обяснят в пълна степен феномена Гарбо. Но самата звезда по-късно признава, че загадъчната Гарбо всъщност е само една илюзия - илюзия, която ме гнети. Когато пристигнах в Америка - споделя тя в едно от малкото си интервюта - приличах на кораб без кормило и платна - изплашена, изгубена и самотна. Бях непохватна, боязлива, притеснена от незнанието на езика. Именно затова издигнах около себе си непробиваема стена… Единствената причина, поради която предпочитам уединението, се заключава в това, че се нуждая от възстановяване на силите след напрегнатата работа, иначе просто не бих могла да продължа да се снимам. Моето най-голямо желание винаги е било да постигна вътрешна хармония...Дори и в писанията на българската преса от 30-те години на миналия век се прокрадват недвусмислени намеци за житейската драма на звездата. Така например в статията Трагичният път на Грета Гарбо към славата, публикувана в бр. 29 от 1936 г. на в. Днес, е цитирано следното й признание: Странното същество, което пожелаха да създадат от мен, е моя немилостива приятелка. То винаги е заставало между съществата, които бих могла да обичам, и моята самота, като една съперница - по-щастлива от мен. Малко по малко то зае мястото ми и ме изгони от собствения ми живот. То ми взе всичко, което имах, за да ми върне в замяна само една угнетяваща популярност. В бр. 358 от 1937 г. същият вестник помества друг материал, озаглавен Непознатата Грета Гарбо. В него пише, че по време на една среща с журналисти Грета се е оплакала от лошите последици на славата и от неискреността на онези, които й се представяли за приятели. Клюките - заявила тя - са толкова много разпространени в Холивуд, че просто правят невъзможен живота на хората, които изплуват над повърхността. И пак там е подчертано, че след ролята си в Дамата с камелиите актрисата подхвърлила: Боя се от старостта. Бих желала да имам някакво друго занимание, което би било по-трайно. Сега завися само от настроенията на публиката. Ако някога тя се насити и не желае да ме гледа, с моята кариера е свършено. Това е тежка неизвестност.Мистерия или трагедияВ светлината на тези откровени признания необяснимото за мнозина решение на Гарбо да скъса едва 36-годишна със света на киното, и то в зенита на славата си, не изглежда така мистериозно. Защото въпреки желанието и на самата актриса да съхрани загадъчността на всичко, свързано с живота й, не може да остане скрит трагизмът на противоречието между нейния стремеж да бъде свободна и да не зависи от никого и наложения й звезден статус, който я задължавал да се подчинява на диктата на обожаващата я публика. Трагедията на Грета Гарбо се състои в това, че е принудена да води неавтентичния живот на звезда, изпитвайки страх, че ореолът й може да помръкне с времето. А приписваната й реплика : Искам да бъда сама! всъщност е разбирана погрешно и е неправилно тълкувана като стремеж към самотата. Впрочем едва ли някой на този свят обича и търси самотата доброволно... поне докато е здрав психически. Аз просто помолих да бъда оставена на спокойствие, а това е нещо съвсем различно, разсейва недоразумението и самата актриса. Но звездите нямат право на спокойствие и усамотение… Знаменитите киноактьори винаги са били не само любимци на публиката, но и герои на легенди, с които са принудени да се съобразяват сценаристите и режисьорите, понякога даже несъзнателно, за да не развалят магията между тях и публиката. Затова ако се вгледаме внимателно дори само в заглавията на филмите с нейно участие (Божествената жена, Тайнствената дама, Авантюристката, Мата Хари), ще се уверим, че те по един или друг начин обслужват създадената легенда за фаталната жена, мистериозната и загадъчна личност, превърната в обект на преклонение. Дори и филми като Ана Каренина (1935), Дамата с камелиите (1936) и Ниночка (1939), в които Гарбо разкрива истинския си талант на актриса, също не се отдалечават много от наложената й щампа. Ето защо още първият опит да бъде вкарана в кожата на типичната съвременна американка във филма Двуликата жена (1941) е посрещнат буквално на нож от критиката и пришпорва нейното решение да се оттегли от киното.Донякъде Гарбо става жертва на своя характер, който, сблъсквайки се с потискащата реалност, я тласка към бунт. За разлика от други прочути свои съвременнички като Бет Дейвис и Катрин Хепбърн, които приемат съдбата си на кинозвезди, за да могат да бъдат и актриси, Грета Гарбо избира бягството, самозаблуждавайки се, че така ще може да бъде повече себе си. В това се крие и обяснението за внезапните и изненадващи за околните резки прекратявания на любовните й връзки с актьора Джон Гилбърт, с композитора Леополд Стоковски, с поетесата Мерседес Д'Акоста, с фотографа Сесил Битън и др.Големият испански философ Хосе Ортега-И-Гасет твърди, че: Животът е по същество драма, защото е отчаяната борба, която всеки от нас води с нещата и дори със собствения си характер, за да бъде в действителност този, който е в проект. Човек не може да има повече от един автентичен живот - и той е наложен от призванието му. Когато личната му свобода го кара да се откаже от него и да го замести с друг, съвсем произволен, макар и да се основава на най-достойни за уважение подбуди - той започва да води непълноценен, призрачен живот. Защото да живееш е тъкмо неизбежната необходимост да се определиш, да влезеш в своята изключителна съдба, да я приемеш, тоест да се решиш да бъдеш тази съдба. Колкото и да е странно, но именно в порива си да избяга от неавтентичния си живот на звезда Грета Гарбо в действителност престава да води живота, отговарящ на нейното истинско призвание. Отказвайки да приеме съдбата си на актриса, тя избира да се увековечи в замръзналия навеки мистериозен образ на самата себе си, който е по същество един мит, една легенда. Съдбата на тази необикновена жена е типичен пример за това как холивудската система на звездите е осакатявала душевно някои от най-ярките си представителки като Грета Гарбо, а по-късно и Вивиан Ли, Мерилин Монро, Натали Ууд и много други.

Facebook logo
Бъдете с нас и във