Банкеръ Weekly

Съдби

ГРЕХЪТ НА ТАЛАНТЛИВИЯ МИСТЪР БЛЕЪР

Всеки ден на втора страница на в.Ню Йорк Таймс под непретенциозното заглавие Коректури са появяват няколко кратки бележки. Те са поправки на грешки и пропуски, допуснати в публикациите от предишните дни. Ако например във вестника е посочен неверно часът, в който ботаническата градина в Бруклин затваря за посетители, на следващия ден в рубриката се появява съобщение от десет реда, и то съдържа точните данни. Ако в някой репортаж се е промъкнало долина в щата Ню Йорк, наречена Онандага, в най-скоро време се появява съобщение, че всъщност долината се казва Онондага.За всеки автор в Ню Йорк Таймс е срамно да открие заглавието на своята статия в поправките на втора страница, но за изданието тя е и символ на коректност. Защото пристрастната към дреболиите рубрика Коректури демонстрира стремежа на редакцията към точност и добросъвестност. Освен това присъствието на тази рубрика подсказва, че всичко, което не се появило в нея, а това са над 90% от всички съобщения, не съдържа грешки и съответства на действителността. За вестника, който подобно на всички уважаващи себе си издания живее повече от доверието на читателите си, отколкото от рекламата, няма по-важен критерий от точността.КатастрофатаЗаради тези строги правила случаят с 27-годишния Джейсън Блеър се превърна в истинска катастрофа за Ню Йорк Таймс. Младият репортер, който писал за изданието цели четири години - отначало като сътрудник в отдела за местни новини, а накрая като щатен сътрудник в отдела за вътрешна политика, ще остане задълго в паметта на своите началници. След многобройни читателски жалби, след протестите на други вестници и почти редовните поправки на втора страница стана ясно, че много от статиите на Блеър се основават на зле проверени данни, а някои са изцяло измислени.След проведеното вътрешно разследване, чиито резултати вестникът публикува, се оказа, че Блеър е писал репортажи от места, където кракът му не е стъпвал, позовавал се е на източници, които вероятно никога не са съществували, лъгал е непрекъснато колегите си и е цитирал изказвания на хора, които не се спомнят да са се срещали с журналиста. Понякога той преписвал цели абзаци от публикации в други вестници, без да се позовава на първоизточниците. Някои от фалшифицираните материали - често най-сензационните като историята за разобличаването на двамата вашингтонски снайперисти например - били публикувани на първа страница на вестника и незабавно подхващани от други медии. Обикновено без никаква допълнителна проверка.Извинение към читателитеПрез цялата си 156-годишната история Ню Йорк Таймс не се бе сблъсквал с толкова драстичен случай на журналистическа измама. Позорът е безмерен, загубата на доверие голяма, а иронията от страна на конкурентите - безмилостна. За да излезе някак от ситуацията, вестникът не само поиска извинение от своите читатели, но и отдели цели четири страници в популярното си неделно издание на удивителната кариера на Блеър, без да се опитва да крие нещо. В историята се разказва за блестящ младеж, изпълнен с енергия и честолюбие, който впечатлявал колегите си със своето усърдие, но колкото повече се издигал, толкова повече затъвал в лъжи и фалшификации. Оказва се, че надареният комбинатор и патологичен лъжец Блеър е използвал таланта, енергията си и невероятната си изобретателност най-вече за да не бъде разкрит. Когато началникът му го разпитвал за подробности от жилището на човек, с който Блеър уж бил разговарял, репортерът подробно описал както червените керемиди на покрива, така и цветята в градината, макар никога да не е бил там. Блеър просто внимателно проучвал в електронния архив снимките, които фотограф на вестника направил от мястото на събитието.Резултатите от разследванетоФактът, че Джон Блеър толкова дълго е успявал да баламосва всички, се дължи не толкова на собствената му изобретателност, колкото на небрежността и жаждата за сензация на шефовете му. Като че ли никой не забелязвал, че активният репортер, който неуморно преброждал страната надлъж и нашир, никога не поискал и един цент за наемане на автомобил, за хотел или за самолетен билет. При това сред колегите си Блеър имал лоша репутация. Отделът за местни новини, в който той първо започнал работа, бързо загубил доверие към него. Редакторите не само не му поръчвали сериозни разследвания, но дори споделили съмненията си с шефовете на редакцията. Въпреки това главният редактор Хауърд Рейнс оставял без внимание предупрежденията и целенасочено съдействал на Джейсън Блеър. Според думите на Рейнс репортерът му се видял жаден за работа и затова той го включил към групата журналисти, които трябвало да разследват делото на вашингтонските снайперисти. Но той не съобщил на шефа на специалния екип за предишните грешки на Блеър, мълчал, когато репортерът изфабрикувал поредната нелепост, и продължил да го издига в кариерата. Сега главният редактор обяснява на журналистите, че просто не искал да приковава никого към позорния стълб, дори ако е допуснал грешка. Някои обаче твърдят, че Рейнс е станал жертва на собственото си честолюбие. Той открито се радвал на шума покрай сензационните разкрития в неговия вестник, които му давали възможност да диктува теми дори на електронните средства за масова информация.Случаят с Джон Блеър напомня една друга история с 13-годишна давностНа 29 септември 1980 г. авторитетният вестник Вашингтон Поуст публикува статията Светът на Джими, която хвърли в ужас американците - от сенатора до уличния просяк. В нея авторката Джанет Кук описва живота на 8-годишния Джими, жител на бедните крайни квартали на Вашингтон. Според нейния разказ, приятелят на майката на детето успял да пристрасти малчугана към хероина. А самият Джим твърдял, че като порасне, също ще стане пласьор на наркотици. Градските власти и правозащитниците незабавно настояли Кук да съобщи адреса на детето, за да му помогнат. Но репортерката отказала с мотива, че така би поставила живота на детето в голяма опасност, защото наркодилърите просто ще го убият. Скоро из града тръгнали слухове, че Джими всъщност не съществува, че е плод на фантазията на Джанет. Разбира се, Вашингтон Поуст опровергал веднага тези слухове, а Джанет не криела учудването си, че някой поставя информацията й под съмнение.На 13 април 1981 г. Джанет Кук получила наградата Пулицър, а вестникът започнал подготовката на обширен материал за нейния живот. За целта колегите на Джанет се свързали с преподавателите й в университета, където тя учила журналистика, и с нейни бивши колеги. Тогава се изяснило, че Кук е лъгала и че не е учила нито в колежа в Уасара, нито в Сорбоната. Репортерката твърдяла, че владее четири езика, така че тогавашният главен редактор на вестника Бен Брадли се заел лично да провери знанията на Кук по френски. Оказало се, че тя не знае нито думичка от този език. Тогава редакторите настояли журналистиката да докаже съществуването на героя си Джими. Притисната до стената, Джанет признала, че е лъгала, наградата била върната, а репортерката уволнена.През 1995 г. Бен Брадли написал автобиографична книга, която веднага се превърнала в бестселър. Той посвещава цяла глава на Джанет Кук, в която подробно разказва как част от журналистите във вестника веднага се усъмнили в разказа на репортерката, докато други я защитавали до края. Но Брадли така и не посочва кой е поръчал на Кук да пише за героите на вашингтонските улици. През 1982 г. в шоуто на Фил Донахю Джанет разказала, че лъжата й била провокирана от натиска, който й оказвали шефовете на вестника. Отначало тя добросъвестно обикаляла бедните покрайнини на града, където слушала истории за деца наркомани. Но опитите й да намери конкретно дете, готово да разкаже за нещата такива, каквито са, стигнали до задънена улица, а редакторите продължавали да настояват за скандалния очерк. Тогава Кук събрала чутото в един образ и създала типичния герой в типични обстоятелства.Навремето чилийската журналистка Исабел Алиенде направила име, публикувайки в латиноамерикански вестници ярки интервюта на тема феминизъм. Тогава прочутият чилийски поет Пабло Неруда я посъветвал: Виждам, че текстовете на интервютата ви са измислени. Сменете професията си и се заемете с литература. Днес името на писателката Исабел Алиенде е известно в цял свят. Може би Джейсън Блеър също ще намери своето признание не в журналистиката, а в белетристиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във