Банкеръ Weekly

Съдби

ГРАНДОВЕТЕ ПАК ПРИТИСКАТ УЕФА

Противоречията между Европейската футболна централа (УЕФА) и т. нар. група Г-14, в която са се събрали най-богатите футболни клубове на континента, минават в друга, по-изострена фаза. Членовете на елитарната коалиция подготвят по-солидна атака, за да осъществят отколешната си цел - създаването на собствена суперлига. Или най-малкото - да притискат с това УЕФА. Официална футболна Европа пък се дърпа, опасявайки се от грандиозен разкол, който щял да изсипе нещо като апокалипсис над най-популярната игра. УЕФА смени тактиката на военните действия и от дипломатични предупреждения и задкулисни маневри премина към контраатаки с поредица от различни проекти за реформи. С тях тя се мъчи да неутрализира опитите на богатите и имащи се за силни и независими отцепници да вкарат своя златен гол. В същото време висшите чиновници от централата подсказват на противника, че са готови на отстъпки, само и само да стихне бунтът. С което да задържат властта си. От друга страна, босовете на футболните грандове подчертават своите прости и прагматични въжделения: да трупат колкото може повече пари.В резултат - форматът на Шампионската лига се извъртва във всякакви посоки, дърпан немилостиво и алчно и от двете страни. В лигата сега не влизат само отбори държавни шампиони, както би трябвало да е според името й; програмата е разтегната като акордеон - играят се безсмислено много мачове, за да се придърпат повече пари от телевизионните компании; случайни клубове стигат (неслучайно) до полуфиналите и т. н. Зрителят си трае, него бездруго никой не го пита. Най-странното е, че при тази, без съмнение порочна практика, Шампионската лига продължава да е най-успешното комерсиално състезание на Стария континент. Всички - и запалянковци, и експерти, и телевизионери, мърморят от продукта, но го потребяват. Това обаче не е достатъчно за суперклубовете: заплатите на футболистите растат толкова бързо, че шефовете им са принудени да подхванат още по-настойчиво добре познатата песен за митичната суперлига с несметни печалби. Още повече че зачестилите банкрути на благоденстващи до неотдавна отбори поставят, както никога, остро въпроса за рентабилността на клубния футбол. Усещайки тази тенденция, ведомството на Ленарт Йохансон разпъва лозунга Необходими са промени и подхваща опити за излизане от кризата с поредния вариант за реформи. Новото предложение е да бъде съкратен раздутият щат на Шампионската лига, да се премахне вторият групов турнир и да се върне практиката на два мача с отстраняване. Това според чиновниците ще направи игрите по-привлекателни за телевизията, респективно ще падат повече пачки. С този ход УЕФА всъщност казва: Не създавайте суперлига, господа! Ние ще направим друга, по-удобна за вас.УЕФА не дооценява безизходността на положението, до което я докара собственото й подценяване на мощта на грандовете. Футболните функционери вече не са в състояние да удовлетворяват интересите на клубния елит. Да вземем рекламата. Напълно е възможно приходите от нея да нараснат с въвеждането на новата формула, която безспорно е по-телегенична. Ще нарасне обаче и непредсказуемостта от двубоите и на турнира като цяло, а това със сигурност няма да се хареса на суперклубовете. Нещо повече - абсолютно неприемливо е за тях. И все пак УЕФА е решена да рискува. Схемата на Лигата ще бъде променена вероятно от сезона 2004-2005 година. Това ще е осколочна бомба, от която ще хвръкнат яки парчета на всички страни. Скромните клубове ще са недоволни от факта, че значително по-рядко ще се срещат с великите, те пък на свой ред ще се мръщят от повечето неочаквани резултати в техен ущърб, които системата на плейофи неизбежно ще породи. Тогава грандовете пак ще пуснат стряскащия УЕФА призрак за раждането на суперлигата, а централата пак ще затърси промени. От този ракурс пропастта, към която с всяка година се приближава европейският футбол, се вижда още по-отчетливо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във