Банкеръ Weekly

Съдби

ГРАМИ НАЯВЕ И ЕВРОВИЗИЯ НА СЪН

Точно преди 15 години, когато наивно вярвахме, че демокрацията ще изправи всичките ни кривици, с наградата Грами бе отличен аудиоалбумът Мистерията на българските гласове. Всъщност става дума за следното: на 32-рото раздаване на грамофончетата в САЩ в раздела Продуцентство отличието спечели швейцарският бизнесмен Марсел Селие. Направи го с втората плоча от поредицата Мистерията…, в която са включени изпълнения на ансамбъла при тогавашния Комитет за телевизия и радио (КТР). Малко преди това на фестивала МИДЕМ в Кан г-н Селие постигна огромен комерчески успех с третата плоча от поредицата. След тези събития у нас уволниха ансамбъла на КТР с мотива за икономия от фонд работна заплата. Тоест заклаха кокошката, която снасяше златни яйца.Припомняме всичко това, защото проведеният неотдавна песенен конкурс на Евровизия отново събуди ниски страсти и необосновани надежди в България. А през юни се навършват и 40 години от създаването на фестивала Златният Орфей (в началото той не се наричаше така), по повод на което в медиите вече започнаха да ронят крокодилски сълзи. Припомняме го и заради историческата достоверност, която продължава да бъда забулена от гъста митологична мъгла. Както и заради множеството бизнесмени (със или без кавички), които поддържат странни състави и ансамбли с местна популярност и съмнителна художествена стойност.Марсел Селие бе първият, отворил вратите на народната ни музика - обработена и авторска, към широкия световен пазар. Между първата и третата Мистерия… има само четири години и в осъществяването на проекта участваха три от големите ни фолклорни ансамбли - Филип Кутев при първата плоча, на КТР - при втората (с Грами) и Тракия - при третата. Английският колега на Селие - Джо Бойд, и фирмата му Ханибал рекордс предпочетоха друга разновидност на традиционната ни музика - малките, автентични състави от кръга на т.нар. сватбарски оркестри. И основно Тракия на Иво Папазов. Двамата мениджъри коректно осигуриха концертни турнета на своите артисти - ансамбъла на КТР през 1988 и 1989-а направи две световни турнета, но най-дълго се задържа в САЩ; а Иво Папазов и Тракия дебютираха през 1989-а във Великобритания. По същото време Филип Кутев пътува два пъти до Япония и се завърна с няколко нови компактдискове, записани от японски фирми. Което не попречи на българската държава да уволни и този най-стар у нас състав, подарявайки инициативата и безплатната реклама на композитора Стефан Драгостинов, вече частник.И двамата чуждестранни мениджъри, швейцарецът Селие и англичанинът Бойд, продължават да експлоатират българската златна мина. Но вече по-спокойно и далновидно. Защото те следят световната конюнктура и забелязват, че направлението уърлд мюзик доживява последните си дни, а на хоризонта се появяват нови предложения. Което означава и че адаптацията на българския фолклор ще трябва да премине в по-висока художествена орбита. Ние, българите, дето все подтичваме подир събитията и тенденциите, още нехаем за утрешния ден на музикалния бизнес и си гледаме днешното, т.е. чалгата и квазифолклора. Дори руснаците от Жокер медиа се издъниха по същата причина, та създадоха допълнителни емоции на електората в предизборно време. Електората, който е носталгично настроен към Златният Орфей и го замени с конкурса на Евровизия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във