Банкеръ Weekly

Съдби

ГРАФИЧЕН ПАРАД НА ХУДОЖНИЦИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ

Варна има няколко културни събития, които отдавна са надхвърлили тесните национални рамки и домашните критерии. Достатъчно е да споменем създадения през 1926 г. международен музикален фестивал Варненско лято, по-късния международен балетен конкурс, първи в света, за да разберем значимостта на инициативите, родени в морския град. Към тях по право трябва да причислим и международното биенале на графиката, което преди повече от две десетилетия внесе свеж щрих в лятната фестивална палитра на Варна.Тази година биеналето бе дванайсто по ред и представи творби на над 250 автори от 55 страни на света, без да се броят работите на над 120 български художници. Селекционната комисия, а сетне и международното жури, председателствано от проф. Велизар Кръстич от Сърбия и Черна гора, отличи с голямата награда Владимир Кизилов от Русия. Специалната си награда журито присъди на Милена Максимович от Сърбия и Черна гора, а за постижение в графичното изкуство бяха отличени Стоян Стоянов от България, Масаки Ойя от Япония и Кшищоф Шиманович от Полша. Свои награда присъдиха и асоциацията Арт диалог от Париж (Юлиян Йорданов) и международната фондация Св. св. Кирил и Методий (Румен Нечев).Невероятното многообразие на използваните техники, на естетически пристрастия и индивидуално интерпретиране на избраните теми, което се наложи през последното десетилетие на биеналето, доминира и в 12-ото му издание. Присъствието на компютъра вече не е екзотика, а редовна, спокойно приемана практика. Забелязаното в началото на 90-те години заличаване на условните граници между графика, живопис и приложни изкуства продължава да се налага като обща тенденция. Постмодерната естетика мирно съжителства с традиционните, ревниво пазени графични внушения. А и числото на участниците в биеналето се увеличава.На фона на казаното нека припомним, че в момента Варна дава на българското изкуство едни от най-стойностните, високоценени в чужбина графици като Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Милчо Божков, Георги Лечев и др. (мнозина от тях живеят и работят кой в Париж, кой във Виена или друг голям европейски културен център). По-паметливите помнят как в началото на деветото десетилетие на ХХ век точно варненските художници населиха запуснатата фабрика Вулкан, превръщайки я в динамичен културен център. Докато тихо, при почти пълно обществено мълчание загубиха административната битка на Вулкан, затвориха се в ателиетата си или пък хванаха пътя към Европа, където се оказаха добре дошли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във