Банкеръ Weekly

Съдби

ГОСПОЖА СТОМАНА

Най-вероятно светът нямаше никога да узнае за Мадлин Олбрайт, ако една януарска сутрин на 1982 г. съпругът й - Джордж Олбрайт - тръгвайки на работа, не беше произнесъл: Аз обичам друга.Държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт заемаше четвъртото място в американската политическа йерархия. Това е пикът в кариерата й и същевременно нейният таван - според американската конституция за по-високи постове могат да претендират само родените на територията на Щатите. А Мадлин Олбрайт, по баща Корбел, става американка едва на двадесет години. Тя е родена в Чехословакия през 1937 година. Дванадесет месеца по-късно семейството й емигрира под заплахата от фашистка окупация. Бащата на Мадлин е дипломат от кариерата и след войната работи отначало като посланик на Чехословакия в Югославия, а от 1948 г. - в ООН. Честите премествания имат своите плюсове - Мадлин от малка владее чешки, английски и френски език.В САЩ баща й я изпраща да учи в частното девическо училище в Кент - най-престижното частно школо в Колорадо, но не защото семейството е заможно и може да си го позволи. Просто Мадлин успява да спечели стипендия заради високия си успех. След завършването тя била приета и в петте университета, в които подала документи - в Станфорд, в университета в щата Пенсилвания, в женския колеж Маунт Холиок, в Денвърския университет и в престижния частен женски колеж в Уелсли. Тя, разбира се, искала да учи в прочутия Станфорд, но писмото, в което й съобщавали, че могат да й отпуснат стипендия, било изпреварено от съобщението от Уелсли. Тамошният колеж предложил най-висока стипендия на Мадлин и поел пътните й разноски. Мадлин се запознава с Джо Олбрайт през лятото на 1957 г., когато след втори курс е изпратена на стаж в Денвър пост. Тогава Мадлин работи в справочния отдел и прекарва дните си в библиотеката, отговаряйки на читателски писма. Когато Джо за пръв път се появил в читалнята, той веднага привлякъл вниманието й. Веднъж двамата се разговорили и станало ясно, че имат общи познати. Оказало се, че Мадлин излиза с най-добрия приятел на Джо. Изобщо дребничката, склонна към пълнеене жена с голям нос и ярки живи очи, винаги е умеела да се харесва. Младежите, мъжете и държавните дейци, които тя е удостоявала с вниманието си, винаги са притежавали безспорни качества. Джо живеел в общежитие близо до дома на семейство Корбел и майката на Мадлин често го канела на гости. Родителите държали строго младата студентка. Татко Корбел винаги изпращал и посрещал Мадлин от вечеринките и малцина имали щастието да бъдат поканени в дома на девойката. Така че на Джо му провървяло. В началото младежът нямало на какво да се надява. Мадлин, която пред очите му сменила един блестящ поклонник с друг, се отнасяла приятелски с Джо. А майка й, без да подозира, че Джо е богаташ, настоявала дъщеря й да не му разрешава да й плаща сметките. Така че в ресторантите Мадлин и Джо плащали поотделно.Когато Джо направил предложение на девойката станало ясно, че той е от богато семейство. Дядо му по майчина линия бил вестникарски магнат, комуто принадлежал вестник Ню Йорк Дейли Нюз. До самия си развод Мадлин казвала пред приятелките си, че и тя като Пепеляшка се е омъжила за принц. Родителите на Джо споделяли това мнение и смятали, че предстоящият му брак с Мадлин е неравностоен. Но въпреки всичко на 29 декември 1959 г. в. Ню Йорк Таймс публикувал съобщението за годежа им. Сватбата се състояла през юни, три дни след като студентите от Уелсли получили дипломите си. Джо работел в Чикаго Сън Таймс, но Мадлин също искала да се пробва в сериозната журналистика. Мъжът й обаче скоро пресякъл мечтите й за кариера. Скъпа, няма да е добре да постъпиш в конкурентно издание - казал й той. - А създаването на семейственост в Сън Таймс е неприлично. Така че измисли си нещо друго. И Мадлин започнала работа в редакцията на Британската енциклопедия. Тя се заела с изцяло женска работа - да отговаря на въпросите на постоянните абонати. Скоро след това Мадлин родила близначки - Ан и Алис. Но обикновеното женско щастие не достигало на Мадлин. Бездействието я потискало. Четях и гледах сапунени опери, хранех децата, разхождах ги и си мислех: Трябва да правя нещо. Иначе ще полудея.Именно за да прави нещо, Мадлин започнала да посещава курсове по руски език. Вярна на навика си да довежда всичко започнато до край, тя научила руски до съвършенство. Много по-късно, когато става представител на САЩ в ООН, докато руският представител Юлий Воронцов правел някакво много важно изявление, изведнъж забелязъл, че Олбрайт е свалила слушалките си за синхронен превод. Не ви ли интересува това, което казвам? - учудил се Воронцов. Слушам ви много внимателно - отговорила на руски Олбрайт.През 1967 г. се родила малката й дъщеря Катрин. Тогава Мадлин завършила аспирантурата си и получила званието магистър по политилогия за труда си: Съветската дипломация: профил на елита. Тя продължила да работи над докторската си дисертация, посветена на ролята на пресата в периода на Пражката пролет.Джо не бил лош репортер, но изобщо не ставал за вестникарски магнат. Неговият звезден час дошъл през 1961 година. Тогава той се скрил във ваната на един хотелски апартамент, в който кандидат-президентът Ричард Никсън тайно се съвещавал със свои съмишленици. Материалът на Джо Олбрайт бил отпечатан на първа страница и вдигнал голям шум. След това бездетната леля на Джо Алисия, която притежавала влиятелния нюйоркски вестник Нюздей, го поканила да оглави вестника. Но работата на Джо не потръгнала. През 1963 г. след смъртта на леля си Джо се върнал към задълженията си на издател на Нюздей. И отново претърпял пълно фиаско. През 1970 г. семейството продало всички акции на вестника, а през 1971 г. Джо окончателно напуснал изданието, което някога било семеен бизнес. Това било морално поражение за него, но не и финансов банкрут - продажбата на акциите донесла 37.5 млн. долара на Олбрайт.Мадлин започнала кариерата си, като влязла в настоятелството на училището, където учели близначките. Енергична и образована тя бързо намерила спонсори за училището. Един от семейните им приятели, поразен от работоспособността на Мадлин я поканил за доброволна помощничка в кампанията за събиране на средства за поддръжка на Едмънд Мъски - през 1972 г. сенаторът решил да се кандидатира за президент. На Мъски било съдено да остане на сенаторския пост от щата Мейн, но през 1975 г. той поканил Мадлин в своя екип като главен юридически съветник по външната политика и отбраната. Мадлин се разбирала добре с колегите си, повечето от които били мъже. Тя не се опитвала да се състезава с тях, по-скоро винаги била готова да отстъпи. Държала се по женски очарователно, смеела се от сърце на шегите им и веднага ги предразполагала към себе си. Впрочем тя никога не е губила чувството си за хумор. Когато през 1976 г. демократът Джими Картър станал президент на САЩ, Мадлин Олбрайт била поканена на работа в Белия дом. Президентът назначил за съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински, който веднага предложил на бившата си студентка Мадлин, която много ценял, да стане референт по връзките с Конгреса. В своите доклади Олбрайт толкова елегантно отбелязвала чуждите гафове, че тези сериозни документи и до ден днешен се четат като хумористични разкази. Веднъж в Конгреса се обсъждал въпросът за американските заложници в Иран, заловени през 1979 г. с идването на власт на аятоллах Хомейни. Олбрайт цитирала в отчета си един от конгресмените, който казал: Аз поддържам силовите действия в Иран, при условие че те няма да доведат до насилие.Любовта между Джо и Мадлин била пословична. Джо никога не се притеснявал да показва чувствата си публично. Докато една сутрин прозвучала фразата: Аз обичам друга и преобърнала света. Приятелката му се казвала Марсия Канстел. Двамата се запознали през 1980 г. в Детройт на конгреса на Демократическата партия. Марсия била десет години по-млада от Джо и била репортерка в неговия вестник. На 31 януари 1983 г., след като преживели заедно двадесет и три години, Мадлин и Джо се развели. След раздялата тя получила значителна част от фамилното състояние на Олбрайт, а също изискана триетажна къща в Джорджтаун, шикозно предградие във Вашингтон и фермата в щата Вирджиния.След развода Мадлин се замислила сериозно за бъдещето. От нейна гледна точка науката била по-надеждна от политиката. И Мадлин избрала преподавателската работа. Още повече че защитила докторската си дисертация, била научен сътрудник във Вашингтонския международен център за поддръжка на учените Удроу Уилсън и пишела труда си за ролята на пресата при създаването на движението Солидарност в Полша. Едновременно Мадлин изучавала полски език. През 1983 г. тя станала преподавател по сравнителна политология във факултета за дипломатически служители към Джорджтаунския университет. Скоро Мадлин си намерила приятел - Бари Картър, преподавател в Юридическия факултет, който преди това бил влиятелен правителствен чиновник, сътрудник в Съвета за национална сигурност при Никсъновата администрация. Той нямал деца и се сприятелил с момичетата на Олбрайт. Заради Картър Мадлин започнала да се бори с пълнотата си. Двамата имали общи интереси - били активисти на Демократическата партия и редовно посещавали политическите сбирки на Уолтър Мондейл, който през 1984 г. подготвял своята предизборна кампания. Скоро двамата станали политически съветници на Джералдин Фераро, която се кандидатирала за вицепрезидент на Мондейл. Щастието не продължило дълго. Бари искал да има свои деца, а Мадлин не била готова за това. Но този път госпожа Олбрайт вече знаела как да се бори със сърдечните си болки и работохолизмът й не я подвел. Скоро тя оглавила Центъра за национална политика на Демократическата партия. Мадлин Олбрайт привлекла в управлението на организацията притежатели на дебели портфейли, които й донесли средства. А тя получила възможността да разработва самостоятелно външнополитическата доктрина на демократите. Връзките й се разширили много. През 1988 г. кандидатът за президент от Демократическата партия Майкъл Дукакис поканил Олбрайт да стане негов съветник по международните работи. През 1989 г., когато се готвил за собствената си избирателна кампания, Клинтън решил да се изкаже пред Съвета по международните отношения. Тогава Олбрайт му дала необходимите препоръки. Бъдещият президент на САЩ не забравил услугата. Казват, че Клинтън много харесвал Олбрайт. Веднъж му дали за потвърждение списък на поканените за някакъв митинг. Когато видял името на Олбрайт, Клинтън го подчертал и написал в полето - отлично.След като станал президент, Клинтън назначил Мадлин Олбрайт за представител на САЩ в ООН. И на този пост тя винаги успявала да постигне целите си. Веднъж когато в Съвета за сигурност към ООН вървяло гласуване за антикубинско изявление, китайският представител не можал да получи указания от своето правителство. Олбрайт не позволила на членовете на Съвета да се разотидат до 4.00 часа сутринта, докато най-накрая не гласувал и Китай. Когато иракските медии я нарекли змия, Олбрайт се появила в Съвета за сигурност с брошка във форма на змия. Примаков я нарича госпожа Стомана, а някои от колегите й - политическа амазонка и бронетранспортьор в пола.Веднъж през 1994 г., на едно заседание на Съвета за сигурност, руският представител Юлий Воронцов се навел над дребничката Олбрайт и й казал: Вие ще сте следващият държавен секретар на САЩ. Но моля ви - отговорила Мадлин - Америка още не е готова този пост да бъде зает от жена. Въпреки това на 5 декември 1997 г. Клинтън обявил за назначаването на Мадлин Олбрайт за държавен секретар на САЩ. Сенатът гласувал единодушно за това решение. На 23 януари 1998 г. Олбрайт положила клетва.За петнадесетте години след развода й Олбрайт е отвикнала напълно от семейния живот. Тя е безкрайно неорганизирана в бита си. Приятелите й разказват, че Олбрайт захвърля вещите си навсякъде и единствено прислужницата спасява положението. Но на нея й е забранено да пипа каквото и да било в кабинета на Мадлин. Кристин Додсън дълго се опитвала да убеди приятелката си, че този безпорядък е недопустим. Тя дори заснела кабинета й и подарила снимката на Мадлин. Тогава Олбрайт повикала архитекти и помолила да преместят кабинета й от първия на третия етаж.

Facebook logo
Бъдете с нас и във