Банкеръ Weekly

Съдби

ГОСПОДАРЯТ НА ТРИТЕ ИВИЦИ

Поземленият съд на Кьолн удовлетвори неотдавна иска на Адидас Саломон (Adidas-Salomon AG) към американската компания Найк (Nike) и германския производител на дрехи Том Тейлър (Tom Tailor). Съдът призна, че тези компании са експлоатирали фирмения знак на Адидас - трите бели ивици. Сега Найк е задължена да спре производството и да изземе от пазара спортните панталони с паралелни ивици по шевовете, а Том Тейлър - ризите със същата украса на ръкавите. Ивиците, които не дават мира на конкурентите, били открити от Адолф (Ади) Даслер, син на германската перачка. Той влязъл в историята на спорта, след като през 1920 г. измислил футболните обувки с бутони на подметките. Малко по-късно Ади се скарал завинаги с брат си Руди и двамата си поделили производството на въпросните обувки. До края на живота си братята се съревновавали помежду си - Ади, основавайки Адидас, а Руди - Пума (Puma). Тъкмо заради контрола върху Адидас се изпокарали и децата на Ади.Пантофи от стари шинели През 1976 г. собственикът на Адидас Адолф Даслер гледал по телевизията състезанието по бягане на 400 метра на Олимпийските игри в Монреал. Изведнъж вниманието му било привлечено от малка неточност в движението на кубинския бегач Алберто Хуанторена. Докато бягал, той едва забележимо извивал ходилото си навън. Спортистът се състезавал със специално изработените за тази Олимпиада спортни обувки на Адидас с регулируеми подвижни шипове. Даслер се обадил веднага на своя помощник и му наредил да провери обувките на Хуанторена. Оказало се, че кубинецът по собствена инициатива е сменил оригиналните шипове с по-дълги. Никой освен 76-годишният Ади, който седял пред телевизора си на хиляди километри от Монреал, не забелязал това. Нещата незабавно били поправени, а Хуанторена спечелил златото във финала на 400 и 800 метра.Педантичният ариец Адолф Даслер се родил на 3 ноември 1900 г. в малкото баварско градче Херцогенаурах. Майка му била перачка, а баща му - пекар. Ади, както го наричали в семеен кръг, бил тихо момче. Когато станал на 14 години, Германия започнала Първата световна война, но Ади не попаднал на фронта, защото бил малолетен. Пък и не горял от желание да се намира там. Голямата му страст била футболът, който точно тогава станал най-популярната игра в Европа. През 1918-а войната завършила с поражение за Германия. В страната царели разруха и инфлация, а милионите завръщащи се от фронта войници попълвали армията на безработните. За семейство Даслер настъпили трудни времена. След като известно време се препитавали чрез непостоянна работа, в началото на 1920 г. членовете на фамилията решили да се заемат с шиенето на обувки. Към реализирането на идеята си подходили педантично. Работилницата била настанена в пералното помещение на майката, а изобретателният Ади превърнал велосипеда си в машина за рязане на кожа. Сестрите и майка му правели кройки от плат. А по-големият му брат Рудолф и баща му шиели обувките.Първата продукция на семейство Даслер били домашните пантофи. Те били изработени от бракувани военни мундири и с подметки от стари автомобилни гуми. С пласмента се заел Руди. Адолф се занимавал с организацията на производството и създаването на нови модели. Четири години по-късно 12 работници, включително и членовете на фамилията, произвеждали по 50 чифта обувки на ден. А през юли 1924-а била основана компанията Обувна фабрика на братя Даслер.Спортни обувки с шиповеДвамата братя имали коренно противоположни характери и добре се допълвали един друг. Ади бил изобретателен и кротък интелектуалец, който се пада по футбола, а Руди имал взривоопасен характер и обичал секса, джаза и бокса. През 1925 г. нещата вървели толкова добре, че Ади решил да реализира една своя фантазия. Като страстен футболист той измислил и ушил специални футболни обувки с бутони, които изработил за него местният ковач. Футболният модел имал успех и наред с гимнастическите гуменки се превърнал в основна продукция за семейство Даслер. През 1927 г. то наело сграда за своята фабрика. Щатът бил увеличен на 25 човека, а производството достигнало до 100 чифта обувки дневно. Скоро фамилията се преместила да живее в голяма собствена къща близо до фабриката.Олимпийският ДаслерАди напълно забравил, че само до преди няколко години се канел да става пекар. Възможността да прави спортни обувки, а след това да проверява качествата им в игра с приятелите си го завладяла изцяло. Интересът към бутонките го навел на мисълта да произвежда обувки специално за най-силните участници в Олимпиадите. На следващите състезания през 1932 г. в Лос Анджелис германецът Артур Йонат станал трети в бягането на 100 метра. Най-успешна за Ади се оказала 1936-а. Тогава се родил първият му син, а на берлинската Олимпиада чернокожият бегач Джеси Оуенс, който се състезавал със шпайкове на Даслер, спечелил четири златни медала и поставил пет олимпийски рекорда. От този момент Даслер се превърнал в неофициален стандарт за спортни обувки. В годината на Олимпиадата в Берлин продажбите на семейната фабрика надхвърлили сумата от 400 хил. г. марки и през 1938-а било открито второ предприятие в Херцогенаурах. Убедени нацистиПо онова време братя Даслер били убедени членове на нацистката партия. А когато през 1939-а Германия започнала Втората световна война, те пренастроили производството си за военни обувки. С това общото разбиране за дълга им към родината свършило. Руди отишъл да воюва, а Ади останал да ръководи семейния бизнес.През 1945 г. Херцогенаурах попаднал в американската окупационна зона. Докато фабриката на Даслер доставяла за Съединените щати обувки за хокей, янките се разположили удобно и във фамилната им къща. За да нахрани семейството си, жената на Ади копаела лехи и се грижела за добитъка. Но тава не продължило дълго. След година американците си отишли, а Руди се върнал от лагер за военнопленници.Семейният бизнес започнал да се съвзема почти от нулата. Обувките Даслер отново се произвеждали от останки от военна амуниция, а четиридесет и седемте наемни работници получавали заплатата си в натура - дърва и прежда. Между братята обаче вече не съществувало предишното разбирателство. През пролетта на 1948 г., малко след смъртта на баща си, те се скарали окончателно и решили да си разделят компанията. Руди взел едната фабрика, а Ади - другата, като се договорили да не използват името и символиката на семейното предприятие. Ади нарекъл фирмата си Аддас (Addas), а Руди своята - Руда (Ruda). Но само след няколко месеца Аддас се превърнала в Адидас (абревиатура от Ади и Даслер), а Руда получила името Пума. До края на дните си братята запазили в тайна причините за скарването си. Възможно е Руди така и да не е могъл да прости на Ади, че след войната не се е опитал да го отърве от лагера за военнопленници, използвайки познанствата си с американските офицери. Във всеки случай след разделянето си те никога повече не си проговорили. Нещо повече, враждата на основателите на Пума и Адидас се прехвърлила и върху родното им градче Херцогенаурах. Всяка от компаниите имала свой футболен отбор в града, а техните служители демонстративно пиели различна бира и дори децата им посещавали различни училища.Костюми с ивициГодина след като поел по собствен път, Ади леко нарушил договорката с брат си да не използват символиката на Фабриката Даслер. Към двете ивици от емблемата на Даслер той добавил трета и я патентовал като символ на Адидас. После продължил с любимото си занимание - изобретателството. През 1949-а създал първите футболни обувки с подвижни гумени бутони, а през 1950-а обувки, приспособени за игра върху сняг или замръзнала почва. Спомнил си и за старите си връзки с олимпийското движение. На игрите в Хелзинки през 1952 г. повечето спортисти вече се състезавали не с Даслер, а с Адидас. По време на същата Олимпиада на Ади му хрумнала идеята да предлага на състезателите и други стоки с марката Адидас и започнал с производството на спортни чанти. На една вечеринка пък случайно се запознал със собственика на текстилна фабрика Вили Зелтенрайх. След като изпили по чаша заедно, Ади му поръчал хиляда спортни костюма с три ивици по дължината на ръкавите. Стоката се продавала добре, а партньорите толкова се харесали взаимно, че скоро Зелтенрайх се захванал да шие само за Адидас. Бащата на спортната рекламаОт година на година обувките на Ади Даслер ставали все по-сложни технически и технологично. Някои от конкурентите му даже поставяли акцент в рекламата си върху простотата на своите модели и издържаната проверка на времето. През 1954-а обаче всякаква конкуренция в света на професионалния спорт е разбита. През същата година обутият с обувки на Адидас германски национален отбор по футбол за първи път стана световен шампион. Нацията е във възторг - за първи път след края на Втората световна война германците са победители. Ади присъствал лично на решаващите мачове. Под негово ръководство преди всяка среща обувките на футболистите били приспособявани към терена и към особеностите на времето с помощта на нова технология от подвижни бутони. Тогава му хрумнало да разположи рекламата си направо на стадиона. През 1956-а той подписал с Олимпийския комитет договор за реклама на Адидас на игрите в Мелбърн. Така Ади открил ерата на комерсиализацията на спорта. През 60-те и 70-те години на ХХ в. настъпило златното време на Адидас. Ненавижданият брат и собственик на Пума - Руди, останал далеч зад гърба му. Адидас си оставала затворена частна компания, която Ади ръководел лично до самата си смърт. Адолф Даслер починал през 1978 г. от сърдечна недостатъчност, оставяйки на петте си деца процъфтяваща фирма с оборот от над 500 млн. долара, която освен дрехи и аксесоари продавала 45 млн. чифта спортни обувки годишно от 150 различни модела.От Адидас обаче така и не се получил семеен бизнес. Децата му започват да се борят за контрола върху компанията. Не минават и десет години, и тя е продадена само за 390 млн. долара. Адидас съществува и до ден днешен като акционерно дружество без големи съсобственици. Това обаче е една съвсем различна Адидас.Сега Адидас Саломон има около 14 хиляди служители. Продажбите й са в размер на 6267 млрд. евро, а печалбата е 260 млн. евро. Концернът обединява редица търговски марки, а централният му офис все така продължава да е в родното място на Ади - баварското градче Херцогенраух.

Facebook logo
Бъдете с нас и във