Банкеръ Weekly

Съдби

ГОЛЯМАТА ГРЕШКА НА БЪЛГАРСКИЯ ВОЛЕЙБОЛ

НАЦИОНАЛИТЕ ТРЯБВА ДА ОСЪЗНАЯТ, ЧЕ ИМА ПО-ВАЖНИ НЕЩА ОТ ПРЕМИИТЕ В СВЕТОВНАТА ЛИГАВероятно най-характерната черта на българските спортисти е способността им винаги да изненадват: да губят - когато сме абсолютно сигурни в победата им, и да печелят - когато никой не очаква това от тях. В това отношение волейболните национали са даже два пъти българи. От години няма случай те да са оправдали каквато и да било прогноза. Сега за пореден път го потвърди и обновената формация на треньора Мартин Стоев. Предварително отписани заради преустройствата и множеството проблеми около отбора, националите показаха изненадващо силна (нещо повече - модерна) игра в Световната лига и само малшансът ги спря за финалната четворка. И тъкмо когато оптимизмът се възроди, а самият Стоев обяви, че тимът му е готов за европейска титла, дойдоха двете загуби от Русия и Полша в световните квалификации. За разлика от толкова много предишни поражения обаче тези двете не бива да са повод за отчаяние. По традиция всеки провал на наш отбор се обяснява с някакви зловещи световни конспирации на съдиите, но в случая тенденциозните отсъждания бяха наистина очевадни. Въпреки тях българите играха достойно срещу световния вицешампион Русия и загубиха и трите гейма с най-малката възможна разлика (при това в единия счупиха рекорда на квалификациите за най-голям резултат - 39:37). Тази загуба несъмнено наруши концентрацията на играчите за следващия мач срещу домакина Полша и шансът за директно класиране бе изпуснат. Но поводи за критики и обвинения все още няма. Без съмнение с идването на Стоев и най-вече със смяната на разпределителя възможностите на отбора са нараснали значително. Не му достига само малко опит - точно онова дребно нещо, което позволява да се печелят геймове с по две точки разлика. Опитът е далеч по-достъпно нещо от таланта - за придобиването му е нужно само време. Проблемът е, че тъкмо с време българските национали в момента не разполагат. Ежегодното участие в комерсиалната Световна лига ще предостави на младите момчета на Стоев достатъчно възможности да се обиграват, но пък изпълнението на главната цел - попадане на Пекинската олимпиада - ще се реши до голяма степен още идния месец. България има последен шанс да се класира за Световното първенство на турнира във Варна, на който ще срещне останалите трети отбори от предварителните групи. Ако не се справи с тях, не само ще пропуснем финали за пръв път от 1960-а насам, но и ще си усложним максимално животаза следващите четири години. Покрай чистите емоции малко запалянковци си дават сметка за удивителния двоен статут на България в световния волейбол. От една страна, националите ни несъмнено са в елита - един отбор, който неизменно е в шестицата на Световната лига и надиграва колоси като Италия, Русия или Сърбия. От друга, във всички други квалификации българите са поставени наравно с тимове като Финландия, Чехия, Украйна - все второкласни волейболни сили. Същевременно онези, които само преди месец-два сме побеждавали, са в групата на поставените и класирането им за световни и европейски финали е почти формалност. Обяснението всъщност е съвсем елементарно - кой да е поставен и кой не, се определя от световната ранглиста, а в нея България е едва 16-а, изпреварена от Венесуела, Южна Корея, Португалия и дори Канада. Целият проблем идва, както подчертава и вицепрезидентът на федерацията Митко Иванов, от леко изкривената представа за ценностната система в съвременния волейбол, която цари у нас. От години българските национали влагат най-много усилия тъкмо в Световната лига - вероятно защото това е турнирът с най-голям награден фонд. В скалата на Международната волейболна федерация обаче той е на самото дъно. Дори осмото място на световно първенство носи повече точки за ранглистата от победата в лигата. Даже европейските шампионати и турнирите за Световната купа са по-престижни от нея. Затова единственият шанс на българите да се промъкнат в челото на ранглистата и съответно да си гарантират леки олимпийски квалификации е да играят на тазгодишното световно в Япония. Евентуално попадане в осмицата там ще ни донесе минимум 40 точки към сегашните 23 и половина. На теория задачата на нашите, особено пред собствена публика във Варна, не би трябвало да е особено тежка. От трите съперника вече стана ясен един - Португалия. Другите два ще бъдат определени до края на месеца - най-вероятно между Финландия и Чехия в едната група и Украйна и Германия в другата. На пръв поглед нито един от тези отбори не е от категорията на българите, но дори само миналогодишното фиаско срещу финландцитев европейските квалификации би трябвало да ни държи нащрек. Португалците са в несъмнен възход и дори успяха да запишат сензационна победа срещу Бразилия в Световната лига - единственото поражение за годината на световните шампиони, които после с лекота спечелиха Файнъл Фор в Белград. Да не говорим, че Португалия по чудо се размина с участие в Атина 2004 след инфарктна петсетова загуба от Полша. Дори и Германия, чиито волейбол е в явен упадък, не бива да се подценява, след като миналата година в олимпийските квалификации отупа българските звезди с 3:0. Изобщо презрението към съперниците не е нещо, което 16-ият в ранглистата може да си позволи. Поне ако не иска да запази за дълго тази позиция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във