Банкеръ Weekly

Съдби

ГОЛФЪТ: БЕЗУКОРЕН ЕКИП, БЕЗУПРЕЧНА ВЕЖЛИВОСТ, БЕЗКРАЙНО АМООБЛАДАНИЕ... ОСТАНАЛОТО Е ПАРИ

Голфът се появява през средните векове в Шотландия и бързо се налага като игра с характер и специфичен етикет. Неслучайно този спорт практикуват масово банкери, политици, бизнесмени - хора решителни и волеви. Голф играят над 30 милиона американци, 20 милиона азиатци и 15 милиона европейци.
Когато тръгвали да се бият с войниците на Наполеон, шотландските бойци от британската армия вземали със себе си стиковете си и играели даже по време на тежки походи.
В края на ХVIII век, когато голф вече играе цяла Великобритания, идва времето да се сподели това постижение на цивилизацията с останалия непросветен свят. Голфът прониква в САЩ и Канада заедно с преселниците, а с колониалните войски стига до Индия, където става изключително популярен. Навсякъде играта запазва британските белези: безукорен екип, безупречна вежливост и безкрайно самообладание - визитната картичка на всеки уважаващ себе си голфист.
Голф-етикетът не позволява на състезателите да се подкрепят по време на игра с по глътка джин или уиски, но аматьорите нерядко прибягват до този допинг. Ето защо на игрището може и да се пуши. Особен шик е да се дърпат скъпи цигари, които не би трябвало да дразнят поборниците за здравословен живот. Това е част от стила на играта. И част от нейните странности. Известният американски голфист Бен Хоган например е пословичен мълчаливец. Той може да не пророни и дума по време на цялата игра. А Ле Тревино, победител в най-големите турнири в продължение на 40 години, напротив - обичал непрекъснато да приказва и да се шегува и с това още по-сигурно да надиграва съперниците си.
И президентите обичат голфа. Дуайт Айзенхауер редовно хващал стика на игрището край Белия дом. Партньорите му знаели, че по време на игра не бива да го занимават с политика и войни. Тъй като прекарвал доста време в любимия си голфклуб, там му обзавели специален кабинет. Стаята се пази във вида от онова време, пази се и дървото на Айк, до което президентът често стигал с ударите по топката.
Игрището за голф е мястото, където се чувствам обикновен човек, въпреки секретните агенти, признава бившият президент на САЩ Бил Клинтън. Впрочем и от секретните агенти има полза: гонят топките из гората. Понякога дават и полезни съвети - повечето от тях също са запалени играчи.
За добър голфист се смята и сегашният обитател на Белия дом Джорд Буш. Дядо му и прадядо му са оглавявали голф-асоциацията на САЩ.
Учи се, драги, да играеш голф, наставлявал го дядо му. - Много от опонентите си ще разубедиш именно на игрището.
Голфът е задължителен предмет от програмата за обучение на бъдещите политици. Там те се учат да уважават противника, там те разбират, че успехът е временен.
Голф играе и принц Ендрю, херцогът на Йорк, който попива майсторството от самия Ник Фалдо - най-добрия английски голфист. Принц Ендрю е отзивчив към всяко предложение за благотворителен турнир и за да е в добра форма, отделя по четири-пет часа на ден на голфа. По време на заниманията той остава включен мобилния си телефон и така не прекъсва деловата си работа. Други са привърженици на обратната тактика - докато играят, забравят за проблемите извън игрището.
Според някои западни издания, и президентът на Русия Владимир Путин тайно се учи да играе голф. Преподавал му професионалист, който бил много доволен от ученика си. Путин щял да покаже какво може със стика догодина - на поредната среща на голямата осморка в Канада, когато колегите му президенти щели да му предложат да изпълни първия удар.

Парите в голфа

В голфа за професионалистите има доста състезания, от които могат да се спечелят добри пари (за разлика от тениса, където връх на мечтите за всички играчи са АТП-турнирите). Всичко зависи от способностите и амбицията на голфистите. Те могат да се пробват в европейски, американски, азиатски или южноафрикански шампионати. Най-богат е американският, в който наградният фонд е 3-4 млн. щ. долара. От тях победителят взима около 700 хиляди. В Европа тази сума е двойно по-малка, по-назад са азиатските и южноамериканските турнири.
Най-престижният и съответно най-скъпоплатеният е РGA-Tour в САЩ, в който почти винаги участват звездите Тайгър Уудс, Фил Микелсон, Дейвид Дювал, Серхио Гарсия и др.
И в голфа, както в тениса най-важни и най-скъпи са турнирите от Големия шлем - Masters (САЩ), US Open, British Open, споменатият PGA. Наградният фонд на всички тези турнири е 5 млн. щ. долара; победителят получава по 900 хиляди.
Тлъсто перо в приходите на голфистите са т. нар. полупрофесионални пари, изплащани на суперзвездите за участието им в по-скромни турнири. Тайгър Уудс например получи 2 млн. и 400 хил. щ. долара полупрофесионални за появяването си на състезание в германския град Хайделберг. Американецът от азиатски произход оглавява списъка на професионалистите по получени хонорари за този сезон - 4.5 млн. щ. долара. Следват Фил Микелсон - 3.6 млн., Виджай Сингх - 3 млн., Скот Хок - 2.5 млн., Серхио Гарсия - 2.3 млн. щ. долара. Любопитното е, че водещите тенисисти, които всички смятат за много богати, могат да съберат такива пари едва след края на сезона. Бразилецът Густаво Куертен например натрупа за цялата минала година 4.7 млн., малко по-малко от него заработи руснакът Евгений Кафелников - 3.7 млн., сънародникът му Марат Сафин - 3.5 млн. щ. долара. При това тенисистите имат девет суперсъстезания в годината с награден фонд 2.9 млн. щ. долара, а в голфа такива турнири има почти всяка седмица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във