Банкеръ Weekly

Съдби

ГОЛЕМИЯТ ТЕСТ Е КОНКУРСЪТ ЗА ШЕФ НА БНТ

Маргарита Пешева, председател на СЕМ, пред в. БАНКЕРЪМаргарита Пешева преподава масмедии, журналистика и култура, социология и теория на масмедиите. Тя е автор на девет книги и на над 300 статии в областта на масмедиите. Сред тях са Телевизията - политическата машина (1992), Телевизионното махало (1993) и Дворецът на Дедал. Телевизионният лабиринт (1998). От 1972 г. Пешева е редовен аспирант в СУ Св. Климент Охридски, а от 1983 работи в секция Естетика към Института по философия на БАН. Чете лекции в УНСС, Бургаския свободен университет и Югозападния университет в Благоевград. От декември миналата година е председател на Съвета за електронни медии. Г-жо Пешева, какво всъщност стана през първия месец след сформирането на Съвета за електронни медии? Срещнахте ли повече от очакваните проблеми? - Най-неочакваният проблем, който се оказва и много важен, е свързан с мониторинга на радио- и телевизионните оператори. Открих, че през март 2001 г. за нуждите му е закупена аналогова техника, с която да се извършва наблюдение на лицензираните оператори. За нейната доставка са положени усилия, които бих сравнила с напъните да се направи хартиено хвърчило в епохата на свръхзвуковите самолети. Купена е морално остаряла техника. Изискала съм от завеждащия отдел Радио- и телевизионен мониторинг Стефан Стефанов точни данни за възможностите й, за да преценим може ли софтуерът й да бъде усъвършенстван до необходимото ниво. Мониторингът трябва да бъде осъществяван на дигитален формат и в момента проучваме възможностите да закупим дигитална техника, с която да следим програмата на десетте най-гледани телевизии. Възложили сме неофициално на Вени Марковски от Българско ИНТЕРНЕТ-общество да ни даде работна оферта за решаването на проблема. Твърде вероятно е обаче тя да се окаже над възможностите на съвета. Доколкото разбирам, за да следим тези десет програми, трябва да купим десет мощни компютъра. Това може би ще се окаже непосилно за бюджета на съвета. Имаме още една оферта от известна социологическа агенция, а евентуално ще поискаме и още една-две. Ако съветът реши, има вероятност да вземем компромисно решение и да възложим мониторинга на десетте най-гледани телевизии на външна фирма. По принцип това би било в противоречие със западноевропейската практика, където не се допуска емпиричната база данни на телевизионния мониторинг да се управлява от външно лице. Но все пак е вариант, освен ако не получим по-приемлива оферта за закупуването на необходимата ни техника.Другият проблем в работата на мониторинга е, че на практика се наблюдават само софийските медии. Регионалният пазар е безбрежен, в него има над 400 лицензирани оператори. Той е практически без надзор. Съветът има нужда от пеленгатор, за да осъществи наблюдение до всички точки на страната. Поисках среща с военния министър и министъра на вътрешните работи, за да видя при какви условия съветът може да получи или наеме такъв пеленгатор. В прав текст може да се каже, че дейността на мониторинга ще започне едва след като получим тази апаратура. Ако искаме да бъдем уважавани като регулатор, ние трябва да започнем наблюдение в страната. Сега нарушенията на Закона за радио и телевизия са огромни. Заради липсата на прецизно наблюдение от всички наказателни постановления, издадени от предишния регулаторен орган, съдът е уважил само осем. Всички останали са паднали. Дълго време съдиите не признаваха като доказателство видеокасети, ако на записания материал няма таймкод. Но дори когато има доказателстен материал, в повечето случаи пак е бивал отхвърлян, защото часовникът на таймкода не бил еталонизиран от съответните органи. Заради това очевидни нарушения на спонсорските и рекламните правила са останали ненаказани. Готови ли сте да поемете и задачите, които Законът за далекосъобщенията ви прехвърля със закриването на Държавната комисия по далекосъобщенията?- В началото на февруари комисията действително ще бъде закрита и това поражда следващия проблем пред организацията и работата на съвета. Той трябва да наследи всички нейни правомощия според Закона за радио и телевизия. От нас се очаква да приемем цялата лицензионна документация на съвета, а нямаме възможност да я съхраняваме. Имах среща с вицепремиера Костадин Паскалев, за да обсъдим въпроса, изпратила съм му и няколко писма. Надявам се на спешно съдействие от негова страна, за да можем да получим подходящо помещение и да приемем документацията. В противен случай ще предложа на колегите си да откажем приемането на архива, защото пък носим наказателна отговорност за евентуалното му разпиляване. Безспорно обществен интерес към вашата работа ще предизвика конкурсът за избор на генерален директор на БНТ. Преди време казахте за БАНКЕРЪ, че ще предложите той да се излъчи след номинации от свързани с журналистиката организации. В крайна сметка обаче съветът реши да проведе конкурс, на който претендентите за поста сами да се кандидатират. Защо се спряхте на втория вариант?- В условията на конкурса пак е заложено изискването кандидатът да бъде подкрепен от професионални сдружения на журналисти. И тяхната подкрепа, и самите документи на явяващите се на конкурса ще бъдат проверявани стриктно от техническата комисия, която го организира. Причината да се спрем на конкурсната процедура е горчивият опит от номинациите и по специално опитът от номинирането на Иван Бориславов за генерален директор на БНР през миналата година. В предстоящия конкурс има точка, която пояснява, че ще е добре, ако кандидатът за директор на БНТ получи подкрепа и от граждански сдружения. Свели сме възможностите за фалшификации до минимум и въпреки това техническата комисия ще провери всяко едно писмо в подкрепа на участниците. Ще се тръгне по обратния път, за да се види проведено ли е наистина събрание за тяхното приемане и т.н. Всичко ще бъде публично. Финалният кръг ще се проведе в присъствието на журналистите и от вестниците. Гласуването трябва да се проведе тайно, но това по-скоро ще е формален ритуал, като всеки член на СЕМ ще има право да оповести публично вота си. Притесняват ме повече въпросът доколко достойни кандидати ще се явят до 11 февруари и крайният срок за подаването на документи. Мисля си още доколко желаещите ще имат добра визия за обществена телевизия? Защото аз не смятам, че тя не може да се случи в България. Иначе на регулатора трябва да се сложи катинар, да се закрие и всичко да се остави на стихията на пазара. Неспособността да се създадат обществени медии би била голяма крачка назад, защото в Европа те вече са факт. Аз помолих медиите за сто дни, в които да докажем, че работим в името на обществените медии. Първият голям тест за работата ни е именно провеждането на конкурса за генерален директор на БНТ. Той ще се състои малко преди да изминат тези сто дни - на 4 март, а на седми ще изтече самият срок. Или ще спечелим и ще успеем да решим задачата, или няма да се справим. Има ли име, което искате да видите сред участниците в конкурса?- Има, но не мога да го оповестя. Би било изключително некоректно да давам оценки за когото и да е от кандидатите, които вече се коментират в публичното пространство. Така би трябвало да постъпят и всички останали колеги от съвета.

Facebook logo
Бъдете с нас и във