Банкеръ Weekly

Съдби

ГОЛЕМИЯТ АНГЛИЙСКИ ВЪПРОС

ЗАЩО КЛУБОВЕТЕ ОТ ОСТРОВА ВИНАГИ СЕ ПРОВАЛЯТ В ШАМПИОНСКАТА ЛИГАДали в главата ви е останал победният гол на Оле Гунар Солскяр, отчаяното изражение на Сами Куфур от Байерн, или ликуването на Райън Гигс, няма никакво значение. Какъвто и да е споменът, той вече е доста избледнял. Минаха пет години, откакто Манчестър Юнайтед стана деветият и последен засега английски носител на КЕШ. Оттогава Висшата лига неизменно се проваля в опита да защити славата си на най-силното първенство в света. И все пак не бяха толкова отдавна дните, когато английският футбол господстваше в Европа. От 1976-а до трагедията на Хейзел през 1985-а само в два от 11-те финала за Купата на шампионите нямаше представител на Острова, и само в още два англичаните бяха победени. Хейзел обаче доведе до шестгодишно наказание за всички английски клубове, а когато то изтече, в Европа стъпи едно ново поколение футболисти, което така и не се доближи до успехите на предшествениците си. За 13-те сезона между 1992-а и 2004 г. единственото английско участие във финал на Шампионската лига си остава това на Юнайтед. Което отрежда на островния футбол място далеч зад Испания, Италия и Германия, зад Франция и Холандия и на едно равнище със скромната Португалия. Затова и през седмицата, когато Арсенал, Челси, Юнайтед и Ливърпул направиха първи крачки в новото издание на Лигата, на Острова си припомниха шегата, че две групи хора биха искали Европа да не съществува - членовете на Консервативната партия и мениджърите на английските футболни клубове. Първоначално проблемите на английския футбол се обясняваха изцяло с наказанието на УЕФА. Но оттогава мина цяла епоха; доста от днешните звезди на Арсенал и Юнайтед дори не са били родени по време на хейзелската трагедия. Очевидно слабостите на островитяните са някъде другаде. Най-вече в тактиката, смята халфът на Челси Джо Коул. Според мен ние се проваляме в международните мачове, защото когато играеш срещу силен противник, трябва да контролираш топката - твърди Джо. - Огромната част от английските отбори използват система 4-4-2, при която е трудно и да държиш топката, и да я отнемаш. Просто защото между отделните линии в отбора няма никого. Когато сме играли срещу чужди тимове, винаги ми се е струвало, че те имат трима-четирима халфове повече от нас. Надеждата ни е в идването на много чужденци във Висшата лига. Покрай тях доста отбори, и най-вече Челси, започват да играят по-модерно. През миналия сезон тимът на Абрамович стигна полуфинал в Шампионската лига, което на фона на позициите му в Англия е съвсем задоволително постижение. Съвсем не е така обаче с Арсенал, който съчетава една удивителна хегемония у дома с посредствени изяви в Европа. Джордж Греъм, който изведе тима до КНК през 1994-а, обвинява преди всичко наследника си Арсен Венгер. Те играят абсолютно еднакво, независимо кой е съперникът им - обяснява той. - Човек трябва поне малко да се учи от грешките си. За да има успех, Арсенал понякога трябва малко да забавя оборотите, да опитва по-различна стратегия. Не можеш винаги да атакуваш в Европа, защото така оставяш свободни пространства и един голям отбор винаги ще се възползва от тях, съгласява се бразилският халф Жилберто Силва. В Европа играят бавно-бързо-бавно-бързо, а у нас - бързо-бързо-бързо - казва бившият треньор на Тотнъм Дейвид Плийт. - Вероятно причината е, че на нашите стадиони трибуните започват от самия терен и публиката е много близо до играчите. Тя създава ритъма на игра. Но в това трескаво бързане няма полза. Докато в Италия футболът е като шах - те винаги знаят кога трябва да натиснат и кога - да намалят темпото. Друг съществен проблем на британските отбори е защитата, подчертава Джордж Греъм. Това е и главната причина англичаните да се провалят именно в директните елиминации, в които навремето бяха почти непобедими. След триумфа си в Барселона през 1999-а Юнайтед е играл шест такива елиминации и е спечелил само една от тях. Показателят на Арсенал е една от три. Греъм припомня четвъртфинала между Юнайтед и Реал преди две години, завършил при резултат 3:4. Всички се съсипаха да хвалят този невероятен спектакъл, но никой не изрече очевидната истина - че няма как да печелиш купи, като допускаш толкова много голове. Никак не се учудих, че през онази година финалът бе между Милан и Ювентус. Италианците може и невинаги да са приятни за гледане, но за разлика от нас те знаят как се печелят мачове. КУПАТА НА ШАПИОНИТЕ СЛЕД 1992Страна Купи Финали ПолуфиналиИспания 4 3 6Италия 3 5 2Германия 2 2 3Франция 1 1 4Холандия 1 1 1Англия 1 0 4Португалия 1 0 1Югославия 0 0 1Чехия 0 0 1Швеция 0 0 1Шотландия 0 0 1Гърция 0 0 1Украйна 0 0 1

Facebook logo
Бъдете с нас и във