Банкеръ Weekly

Съдби

ГОДИШНИНИТЕ - НАЧИН НА УПОТРЕБА

Хитът на изтеклия и на току-що наченатия културен сезон са изложбите, посветени на една или друга годишнина на живи и отдавна покойни художници. Преобладават 100-годишнините.Как се употребяват тези годишнини?Единият начин е традиционният - представителна изложба от познати и по-малко известни творби на чествания автор, пропъстрена за колорит и от частни притежания. Тези експозиции могат да бъдат наречени институционални, предвид преобладаващия брой картини, предоставяни от държавните художествени галерии. Смисълът им е познавателно-преоценъчен и подсеща за моралния ангажимент на обществото към първомайсторите на изобразителното ни изкуство. Предоставящи обилен материал за наблюдение, концентриран в една само експозиция, тези прояви подсещат и за професионалния и обществен дълг на изкуствоведите, които с нова оптика би трябвало да погледнат и оценят творчеството на тези художници. Ала не го правят поради куп причини, сред които безпаричието далеч не е решаващо.Другият начин безхитростно е ориентиран към пазара. В известна степен той също би могъл да внесе нови нотки в досега съществуващите, преимуществено с тоталитарен привкус, оценки и да ги осмисли чрез инструментите на свободния пазар, бил той бял, черен или сив. Ако медиите са склонни да обърнат внимание и на този аспект, ако изкуствоведите проявят в по-голяма степен гражданска отговорност, вероятно биха открили интересни зависимости. Те са точно противоположни на широко разпространените митологеми.Три големи изложби оповестиха на гражданството 70-годишнината на известни художници: покойния Димитър Казаков-Нерон, академик Светлин Русев и неакадемика Енчо Пиронков. Първата бе разпродадена още преди влизането на таблата в залата, стимулирайки допълнителен търговски интерес. Финансовите резултати бяха направо поразителни за сумите, на които привикнахме да се търгува българската живопис. Втората протече под знака на венцехваленията и институционалните придобивки, но в пазарен еквивалент не постигна паритет между държавните и академичните награди и потребителското (нека не се стряскат естетическите пуритани) търсене. Третата не получи нито едното, нито другото и мина някак на пръсти през общественото ни пространство, несподиряна нито от интерес, нито от пазарно търсене в равностойни за ръста на художника мащаби.Стогодишнините също привнесоха пазарен елемент, което подсказва важната и нарастваща роля на наследниците на майсторите в бъдещия търговски оборот. Стоян Сотиров остана под сянката на печата пролетарски художник, независимо от множеството чудесни податки за преоценка на клишираното му в предишни времена творчество. Точно обратното се случи със Златю Бояджиев, картините на когото властно и заслужено обсебиха цялото октомврийско културно пространство, за което в. БАНКЕРЪ вече писа.Припомнянето за творчеството на Златю Бояджиев бе подредено в три пласта и подчинено на известни драматургични принципи. Изложбата в СГХГ подготви вниманието към следващите две прояви - представителната експозиция от притежания на държавните музеи От Бараците до Монмартър, удостоена с най-високо присъствие, и последвалата чисто търговска експозиция в частната галерия Класика, предложена от внучката на художника Цена Бояджиева. В диапазона между 400 и 3000 евро бяха показани около сто произведения, някои от които имат чисто емоционален, семейно-интимен характер и представляват чудесни документи за бъдещи изследователи на Златю Бояджиев. Както, впрочем, и за включването им в бъдеща по-пълна монография за художника. Но още първата изложба разпали отново колекционерските страсти, кладата на които пламна преди повече от десет години с притурването на не малко фалшификати а ла Златю. Ползвайки конюнктурата, някои собственици - от Пловдив, но и от София - бързешком реализираха картините си на пазара и тенденцията не затихва. При това, забележете, този път не се появиха ментета, или ако все пак това е станало, броят им е бил нищожно малък, за да предизвика по-сериозни вълнения.Стогодишнината на Златю Бояджиев и неговите три изложби предизвикаха своеобразен каскаден ефект. Осъзнавайки значението на подобен публичен факт, фокусирал най-широко обществено и ценителско внимание, някои решиха да се пришият към него и да извлекат допълнителни и леко странични дивиденти. Така внукът на Цанко Лавренов - Лаврен, побърза да уреди търговска изложба на своя именит дядо в частна софийска галерия, надявайки се очевидно на пловдивската връзка и на породения от нея сантимент. Пак така синът на Златю Бояджиев Георги наскоро ще подреди авторска самостоятелна изложба, с която ще трябва да докаже дали е изпълнил съвета на баща си - да се измъкне от сянката му. Пак така в новооткритата галерия на СИБАНК платната на Златю Бояджиев са централни в селекцията от картини на Атанас Кръстев - Начо Културата.Нищо скандално, разбира се.Изводът от казаното и от случващото се в художествения живот показва, че пазарните отношения, колкото и податливи да са на манипулации, все пак започват да подреждат нещата по точните им места. Така те поемат върху себе си и неизпълнената функция (а и морален дълг пред обществото) на изкуствоведите, културоведите, историографите и другите изследователи, които не набраха кураж, за да преоценят наследените от миналото митове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във