Банкеръ Weekly

Съдби

ГИЛ ШВЕЙД ВЪРВИ ПО СТЪПКИТЕ НА БИЛ ГЕЙТС

Гил Швейд вероятно е най-яркият представител на новото поколение в израелската икономика. Основаната от него компания Чек Пойнт, наред с фирмите Комверс и Амдокс, влиза в челната тройка на водещите фирми в хай-тек сектора в Израел. Състоянието на Швейд , който притежава 11.5% от акциите на компанията си по оценка на списание Маркер през пролетта на 2004 г. възлиза на 650 млн. щ. долара. В Израел обаче името му е известно сред тесен кръг хора - предимно занимаващите се с компютърен бизнес и с проблемите на защитата на информацията. Една анкета, проведена сред възрастното население в тази страна през 2002 г., показва, че 80% от запитаните не знаят нищо за Швейд и за неговата фирма.Животът на Гил Швейд в много неща повтаря биографията на известния американски гений на компютърния бизнес Бил Гейтс. Гил започва да се интересува от компютри на 14-годишна възраст, макар да не разполагал с такъв в къщи. Той се запознал с азбуката на програмирането в кварталния клуб. Родителите му можели да не се тревожат за бъдещото на сина си - той се учел толкова добре, че се опитал да влезе в университета преждевременно. Разрешили му да посещава лекциите, без да е записан. Военната служба, която Гил прекарал в подразделение за обслужване на компютри, го обогатила с практически знания. След армията Швейд подновил учението си в университета и едновременно с това припечелвал от консултации по поддръжка на компютрите. Той обаче прекарал на студентската скамейка само един семестър, защото му било скучно, а освен това го осенила идеята да да създаде оригинална програма за защита на информацията в ИНТЕРНЕТ.Той решил да създаде фирма заедно с двама свои приятели от казармата, но му били необходими пари. Швейд търсел инвеститори, които хем биха приели да владеят само 49% от капитала на компанията, хем имат установени връзки на американския пазар за програмни продукти. Такъв инвеститор се оказала компанията БРМ, която през 1993 г. предоставила на Швейд 300 хил. щ. долара за разработването на нова програма и за създаването на фирмата Чек Пойнт. Първоначалните вложения се възвърнали много бързо - още през 1995 г. обемът на продажбите й възлизал на 9.5 млн. щ. долара, след година нараснал на 32 млн. щ. долара, а през 1998 г. продажбите вече били в размер на 142 млн. щ. долара. През 2000 г. продажбите на Чек Пойнт достигнали 425 млн. щ. долара.Определящо значение за невероятния успех има основният продукт, разработен от компанията Файъруол (Огнена стена). Чек Пойнт доставя програмно обезпечаване на 70 хиляди клиенти. Важна роля изиграва и помощта на компанията Сан Микросистъмс, която успява да популяризира никому неизвестната израелска фирма на американския пазар. Две години по-късно Чек Пойнт започнала да продава самостоятелно продукцията си в САЩ, откривайки собствен филиал в Калифорния, в който работи 60% от персонала на компанията.Швейд се оказал недотам талантлив програмист, но пък бил добър мениджър, по което също си прилича с Бил Гейтс. През 1996 г. акциите на Чек Пойнт били предложени за първи път на борсата в Ню Йорк. Успехът им надминал и най-добрите очаквания, но основателят на компанията и инвеститорите реагирали по различен начин на това. Инвеститорите предпочели веднага да оберат каймака, като продадат своите пакети от акции на цена, която им се струвала предел на мечтите им. В резултат на това всеки от тримата съсобственици на БРМ сложил в джоба си по около 140 млн. шекела, но се лишил от шанса да се нареди сред най-богатите хора в Израел. Основателите на Чек Пойнт начело с Швейд, които притежавали по 17% от акциите, също продали част дяловете си след втората емисия през 1997 година. Те обаче запазили повечето от акциите си и не сгрешили. Пазарната стойност на Чек Пойнт растяла по-бързо от приходите и печалбите й. По време на най-големия борсов бум на акциите на хай-тек компаниите тя достигнала фантастичната цифра от 30 млрд. щ. долара. В този момент израелската компютърна фирма струвала повече от петте най-големи израелски банки. Съответно личният капитал на Швейд, който по това време притежавал 10% от акциите на Чек Пойнт, се оценявал на 3 млрд. щ. долара и с този капитал си той влязъл в челната петица на най-богатите хора в страната. Като мениджър Швейд е представител на новото поколение израелски предприемачи с различни възгледи и различно отношение към парите и бизнеса. Според думите му, когато си подбира сътрудници, той се стреми те да имат сходни на неговите произход, биография и светоглед. Швейд смята, че най-плодотворният път към успеха е сформирането на творчески екипи (от 1200 сътрудници във фирмата над 300 са заети с разработката на нови програми) от хора, които имат различни, дори парадоксални възгледи. Всеки от тях обаче е длъжен непрекъснато да доказва ефективността на труда си. Както в повечето американски компании, за всеки от сътрудниците, включително и за мениджърите, се изготвя анкета, която включва неговите плюсове и минуси. Малцина успяват да се отърват от критичните бележки, които завършват с пожелание за подобряване на работата в името на доброто на фирмата. Колкото до мениджърите, 15-те ръководители на фирмата, всеки от които отговаря за определена сфера на дейност или регион, се събират два пъти месечно, за да обсъдят текущите проблеми. По-детайлният анализ на ситуацията се прави на срещите, които се провеждат на два месеца и продължават по няколко дни. Пет пъти годишно Швейд се среща с членовете на борда на директорите на фирмата, където икономическият и техническият анализ продължават по девет часа без прекъсване.Самият Гил е типичен работохолик. Работният му ден продължава от 10.00 сутринта до 20.00 часа вечерта. През това време той провежда около 20 делови срещи и намира решение за няколко критични ситуации. Той не може си позволи продължителен отпуск - едва неотдавна Гил успя да отдели две седмици за пътуване в Индия, където той и приятелката му почиваха като туристи с раници. За приятелката му не се знае почти нищо. Дори и най-упоритите репортери безуспешно се опитват да се доберат до подробности. Впрочем на служителите във фирмата е строго забранено да споделят информация за личния живот на шефа си. Швейд е подчертано аполитичен в публичните си изказвания. Аз, разбира се, имам политически възгледи - казва той. - Но не бих искал моите служители, които не ги споделят, да виждат противник в мое лице. Затова пък с желание споделя пред журналисти възгледите си за стратегията в сферата на бизнеса. На пръв поглед Швейд няма особени причини за безпокойство. През 2001 г., когато курсовете на акциите падаха стремглаво, обемът на продажбите и печалбата на Чек Пойнт достигнаха рекордно равнище. През следващите две години резултатите й бяха по-скромни, което е напълно обяснимо поради депресията на пазара. Прогнозите са, че през 2005 г. продажбите й ще се увеличат с 20% - акционерите на всяка промишлена компания биха били удовлетворени от такава перспектива. Това обаче не може да се каже за акционерите на Чек Пойнт, които още помнят времената, когато обемът на продажбите се удвояваше почти всяко тримесечие. Те далеч не се радват на факта, че Чек Пойнт е рекордьорка сред израелските компании по размер на свободни средства в банковите си сметки в размер на около 1.5 млрд. щ. долара. Причината за акумулирането на толкова значителна сума е безпрецедентната печалба на фирмата през 2001 г., която представлявала 61% от обема на доходите й. Засега фирмата успява да запази за себе си значителен сегмент от пазара на програмните продукти и услуги по защита на компютърната информация чрез подновяване на договорите за обслужване на дългогодишните си клиенти. Любопитното е, че технологическите разработки на един от най-опасните конкуренти на Швейд се ръководят от бившия директор на филиала на компанията му в САЩ. Швейд твърди, че нивото на разработките на конкурентите изостава с пет-шест години от постиженията на неговите служители и затова не се страхува от съперниците си. Акционерите и борсовите анализатори обаче биха искали оптимизмът на Швейд да бъде подкрепен от убедителна стратегия за развитие на фирмата - придобиване на други компании, разширяване на асортимента на продуктите и услугите и други.Впрочем шефът на Чек Пойнт се отнася твърде скептично към стратегията за развитие чрез поглъщане на други фирми. Според него тя не е ефективна в сферата на високите технологии с редки изключения. В края на миналата година обаче той придоби за 200 млн. щ. долара американската фирма Zone Labs, специализирана в защита на информацията в персоналните компютри. Разходите за тази покупка бяха бързо компенсирани от печалбите и въпросът какво да се прави със свободните пари отново застана на дневен ред.За да се успокоят акционерите, бе взето решение на борсата да бъде изкупен солиден 5-процентен пакет от акции на Чек Пойнт. Този процес на самоизяждане позволява известно възвръщане на акции, а с това и повишаване на пазарната стойност на фирмата. Но подобна стратегия може да има само временен ефект. Много по-естествено би било да изплатят дивиденти на акционерите. В този случай обаче Швейд решително отказва да следва примера на Бил Гейтс. В същото време цената на акциите на фирмата ту пада (макар и в по-малка степен от тези на повечето израелски компании, котиращи се на борсата в Ню Йорк), ту отново се увеличава. Впрочем обитателят на кабинета на 24-ия етаж на израелската диамантена борса (който служителите на Чек Пойнт шеговито наричат кантората), очевидно не се безпокои много от това, че състоянието му за броени седмици ту намалява, ту отново се увеличава със стотици милиони долари.

Facebook logo
Бъдете с нас и във