Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕТО И ЛЕГЕНДАТА ТЕКСИМ

На 2 октомври 2003 г. се навършиха пет години от кончината на Георги Найденов - основателя на ЧПБ ТЕКСИМ АД. Той бе необикновена личност за времето, в което живя. И най-вече с дирята, която остави след себе си. Мнозина са тези, които работиха с него преди 1989 г., не по-малко са и онези, които се докоснаха до нестандартното му мислене и поведение в противоречивото време, съпровождащо извършващите се демократични промени.Като председател на управителния съвет на банката имам незабравими впечатления, свързани с отделни епизоди от съвместната ни дейност в ТЕКСИМБАНК, чийто основател бе г-н Георги Найденов.Негова беше концепцията и реализацията на идеята за създаване на една от първите български частни предприемачески банки в края на 1992 година. Но още в условията на социализма Георги Найденов успя да реализира на практика идеята за български вариант на пазарен социализъм чрез ВТП ТЕКСИМ. Още по онова време той успя да разграничи ролята на капитала в обществения прогрес, както и да формира едно различно отношение към собствеността като кристализиран труд, мотивиращ фактор на човешката енергия и интерес, гарантиращи развитието на обществото, политическата и стопанската свобода на всеки гражданин. Амбицията му да култивира акумулирания от него голям жизнен, икономически и социален опит го издигна до висотата на модерно мислещ финансист и една от големите личности в най-новата ни история. Същевременно той си даваше сметка, че неразвитите стопански и политически структури често изхвърлят на обществената повърхност конюнктурни фактори, в които общонационалната тенденция се препъва и губи вярната посока. В атмосферата на освободени страсти, липса на самокритичност и еквивалентни на установените от цивилизованите общества критерии за икономически и политически морал и добродетели, след промените в България, Георги Найденов оставаше в повечето случаи неразбран и самотен... Това го караше да се дистанцира от политиката, въпреки многобройните покани за участие в различни политически структури. Отминаваше клопките, които следдесетоноемврийската политическа и икономическа арена поставяше с лекота. А последвалите разочарования (често плод на оказано прекомерно доверие някому) коментираше с присъщата само нему ирония: Малка била, излъгала се...Всички се учудвахме на безкрайния му оптимизъм, воля на духа и физическа енергия, които неизбежно ни заразяваха в работата. Сам работохолик, той налагаше неудържимото си темпо и на нас. Всички ние от екипа, с който работеше през последните години от живота си, научихме много от него, защото ни караше да разсъждаваме заедно с него, да се радваме и тревожим с него, да търсим брод в неизбродимото...Ентусиазмът, с който реализира идеята за създаване на банка, обслужваща дребния и средния бизнес, бе пословичен. В самото начало бе достатъчно само неговото име, легендата за Георги Найденов и ТЕКСИМ, за да се наберат около 4000 частни акционери, с който състав и до днес ТЕКСИМБАНК остава банката с най-голям брой частни акционери. Ежедневието му беше напрегнато, често прехвърляше представите ни за границата на човешките възможности и издръжливост. Години наред идваше пръв в банката и последен си отиваше, като напрегнатият му ден съдържаше срещи с политици, бизнесмени, стари другари, хора, изпаднали в беда, или просто някои, които се стремяха да се срещнат с него, да се докоснат до магнетизма на неговия темперамент. Допускаше фамилиарното обръщение Бай Георги, или умалителното, останало от младежките години - Гето. Беше изключително непосредствен и общителен, обичаше да влиза в разговор, да намира общ език, умееше да похвали, поощри и ободри. За всички намираше време, умееше да изслушва събеседника си, невинаги даваше израз на позицията, която формираше в процеса на разговора. Тези му качества, както и стремежът му да е информиран и да е в течение на всички събития (четеше много и непрекъснато) се допълваха прекрасно с дълбоката му професионална и житейска интуиция. Живееше с проблемите на банката, сърцето му туптеше с нейния пулс. Нямаше част от денонощието, през която, ако се наложи, да не се свържем с него служебно в която и да е част на планетата да се намираше. Напътствията му бяха кратки, ясни и недвусмислени. Поемаше отговорност без страх и изискваше същото от нас. Много често провокираше мениджмънта за решение на някой нестандартен проблем. Изчакваше ни, изслушваше всички и след това най-неочаквано предлагаше най-доброто решение. Тази негова склонност към нестандартно мислене, с поглед, виждащ много напред, в прекрасно съчетание с твърдостта на характера и енергичната му воля спасиха банката по време на финансовата криза през 1996-1997 година. Оттогава съм съхранила в паметта си енергията и амбицията, с които Георги Найденов налагаше авторитета на националния капитал.По отношение на подбора и работата с екипа и с кадрите от системата на ТЕКСИМБАНК проявяваше същата дарена му свише интуиция - умееше да изисква, но и да гласува доверие, да дава възможност всеки от екипа му да прояви най-добрите си качества, да даде максималното от себе си...След изнурителния ден, напрежението и емоциите много често ни събираше, като по правило имаше равносметка за направеното, разбор на пропуските и успехите. След това се отпускаше в спомени за тексимското време, пикантно поднесени анекдоти и случки, като често трябваше да отгатваме героите в тях. Притежаваше удивителното качество да забравя лошото и да помни доброто. Сам преживял много, непрекъснато помагаше и даряваше добрини. Никога не се отказа да работи за благото на България...Създаденото от Георги Найденов го нарежда сред плеядата големи българи, дейци от най-новия политически и стопански елит на България. Неговият свят чака своя проникновен тълкувател. Защото, увлечени в ритъма на времето, не трябва да пропускаме факта, че направеното от него като стопански деец, банкер и финансист, толкова различен от типичните представители на тези категории, е необикновено и голямо... Затова му го дължим...

Facebook logo
Бъдете с нас и във