Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕРГИНА ТОНЧЕВА: ГОЛЯМАТА ДАМА НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАСИЦИЗЪМ

Има една малка общност от около две хиляди млади мъже и жени, които се отличават със своя стил на общуване. Мнозина от тях са известни публични личности, режисьори, сценаристи, бизнесмени... Други са пръснати по широкия свят. Но независимо от диаспората им има някакъв общ дух, който ги обединява. Всички те са високообразовани и стойностни хора, възпитаници на едно и също училище - Националната гимназия за древни езици и култури Константин Кирил философ, известна още като Класическата гимназия. Вдъхновителят, или ако щете, водачът на тази общност е една жена. На масонски език за нея вероятно биха се използвали думи, да речем, като великия майстор на великата ложа на българския дух. На езика на обикновените хора обаче това означава, че Гергина Тончева - основател и от 27 години неизменен директор на най-елитното ни средно училище, олицетворява една забележителна съвременна традиция у нас в сферата на образованието и културата.В моя живот и в моята съдба има две думички - майка и учителка. Това са двете измерения, в които се виждам - казва простичко тя. - Познавам стойността на учителската скромна заплата и затова никога в моите цели, задачи и дори размисли не присъства темата пари. И ако не са тези материални, финансови нужди на училището, едва ли някога бих се занимавала с нея. В думите на Гергина Тончева се долавя притаена гордост, но в същото време се притеснява, че не й достигат пет хиляди лева за ремонт на сградата. А за някои хора това е дребна сума, отбелязва с лека въздишка. Преобладаващата част от учениците й имат заможни родители, но има и деца от бедни семейства, и тя прави какви ли не фокуси, за да им помогне.За нея създаването на Класическата гимназия е благослов на съдбата - общата съдба на учители и ученици, както обича да казва. Идеята за българския Итън се ражда в катедра Класическа филология на Софийския университет. Академик Петър Динеков, професор Тончо Жечев, Йордан Радичков - това са все хора, които я обсъждаха надълго и нашироко, спомня си тя. После изрежда имената на Руска Гиндева, Александър Милев, Георги Михайлов, Кирил Влахов. Това бяха професори от голяма величина, които копнееха да се възроди класическото образование в България. Светла им памет, те наистина извършиха велико дело, възкликва Тончева. По онова време е директор на немската гимназия. Казах на учениците си - ще отида за няколко месеца да помогна за създаването на класическата гимназия и след това ще се върна. И още не съм се върнала. На 10 октомври 1977 година, плахо, несигурно и в пълна неизвестност аз открих Националната гимназия за древни езици и култури. Без да знам какво ми предстои.Най-напред Гергина Тончева среща скептиците. Повтаряха ми на публични места - какво ще ги правиш децата с тоя латински и гръцки език, та те ще умрат от глад, ще те проклинат. Бягай, докато е време! По цели нощи не можех да мигна... Това обаче е до мига, в който я пленява идеята за възраждане на класицизма в България. Сполай на съдбата, че ми даде сили и ми позволи да се освободя от колебания и недоверие, та винаги да виждам каква ще е гимназията 3-5-10 години напред! И тя е точно такава, каквато я прогнозирах. Сигурно не е моя заслугата. Предполагам, че тези мои прозрения идват отнякъде, а аз съм само техен проводник.Имала е смелостта да се роди навръх Коледа. Вечните въпроси - защо, откъде идваме и къде отиваме? - винаги са я вълнували. И си казва, че сигурно не е случайно, че се е родила на разсъмване на Рождество Христово. Винаги когато съм се замисляла за това, съм си казвала - превърни живота си в светлина. Дали съм успяла, не знам. Но знам, че училището е огнище на светлина. Гергина Тончева помни по име учениците си - цели 23 випуска. Гледа на училището като на малка общност, със своите проблеми и изпитания, със своите постижения и предизвикателства. От мига, в който станат мои ученици, те стават единствените в света. Щом са мои ученици, те са най-прекрасните. Аз ги идеализирам, но не мисля, че това ме подвежда. Нейните ученици й отвръщат със същото. Много често я търсят в кабинета й: Още в началото тръгна така. При всякакви случаи - радост, вълнение, влюбване, тревога, раздяла - все идват и ме питат: случвало ли ви се е?...Дали й се е случвало? Без съмнение.Често пъти й се налага да поднася поздравления, да държи речи на празника на гимназията - 10 октомври. Стилът на тези чествания си е сътворен от самите учители и ученици. Тук има една магия - обяснява Тончева. - Аз нося в себе си почитта към празника, към нашето начало. Но когато видя очите на децата, словата се изливат, както когато човек държи тост. Опиянението, пиянството на духа - то ражда такъв тост. Посвещавам се на мига и той се изразява по този начин. Доста хора я подканват, и то с упрек, да хване перото. Може би някой ден... За нея реално тази книга е написана. Има ли разочарования? Разбира се, и то ежедневно. Един човешки живот не стига, за да станеш добър учител. Нали знаете, най-много ни разочароват тези, които обичаме. Другите, от периферията, не могат да ни наранят. Аз нося голямо доверие към хората. Това ми е една от слабостите. Чувствам се виновна, ако в мене се прокрадне подозрение към някого. А най-големите ми разочарования са от самата мене. Те са най-дълбоките, най-тревожните... Вярваща е, но не в каноничния, в религиозния смисъл. Има си свои заповеди, които произлизат от десетте. Вярва в един всесилен разум, който има власт над света. Вярва в майчинството, олицетворение на което е света Богородица. Вярва, че духът е неунищожим. Не може нещо, което реално е съществувало, да изчезне, нали така твърдят и някои природни закони? Та в природата нищо не изчезва, само се видоизменя. Голямата дама на българския класицизъм говори спокойно за смъртта. Тялото сменя формата си, а духът - мястото си - цитира тя известен учен. - И не казвам това, защото ми звучи като сентенция, а защото то ми дава великолепния словесен израз на нещо, което винаги съм усещала. Предполагам, че в природата има - пак по силата на закономерности - категоризиране на силата на духа. Това не е йерархия. Един силен, творчески дух сигурно ще бъде в една сфера, но другият дух не може да отиде там, просто защото не може да съществува там. Това са моите обяснения - наивни, по детински. Нали знаете, че когато човек не може да си обясни нещо, наивитетът го спасява?, весело се усмихва Гергина Тончева.Вярва ли в катарзиса на българското общество? Това ми е голямата тревога - признава директорката на класическата гимназия. - Моят истински, реален култ е към децата. За мене мярката за всичко, което става около нас, е как ще се отрази това на децата, каква съдба им чертае. Пристрастена съм към тази мярка. Искам всичко, което става в живота, да е съобразено и посветено на децата. Мисля, че така животът ни ще протича благородно и нормално, доколкото това е възможно днес.Колкото до съвремието, Гергина Тончева заявява: Ако попитаме историците, сигурно биха казали, че е имало и по-страшни времена. Но тази жестокост, тази алчност за власт, богатство, облагодетелстване, това отстраняване на всичко, което ти пречи по пътя към целта... Човешкият живот вече няма стойност. Как ще излезем от едно такова състояние? Копнея за този момент - богатите да обърнат поглед към духа. Има два паметника на входа на Софийския университет. Дали някой се замисля що ли стоят така неотменно тези двамина, кои ли са те, и да почувства порив в себе си да извърши добро дело? Това са моите копнежи, моите мечти.

Facebook logo
Бъдете с нас и във