Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕРГАНА ВЕЛИНОВА ПЕЕ В НЮ ЙОРК И СОФИЯ

Външният вид на Гергана Велинова подвежда. Дребната и крехка фигура крие един много твърд и упорит характер, който - в съзвучие с американския манталитет - я кара да преследва успеха методично и последователно. Реалист е и знае, че се постига бавно и с много труд. Тъкмо осъзнаването на това е, което я отличава от нейните колеги връстници в България, почти неизменно демонстриращи едно, често неоправдано високо самочувствие и медийна фукливост. Приятен и отзивчив събеседник Гергана Велинова с много точен срез отделя музикалното изкуство от музикалния бизнес: В Ню Йорк щом музиката е добра, хората я слушат и приемат. Трудно се намират последователи, а още по-трудно е да се мисли за продажби. Звукозаписните компании са консервативни и се отзовават само ако музиката е наистина страхотна.Как се справя с финансовите трудности в гигантския мегаполис? С много труд, отговаря Гергана Велинова. - Аз лично работя по 12-14 часа, преподавам, пея по клубове и се надявам един ден да успея да отворя собствен клуб и собствена школа по музика. Вече имам готови четири пиеси за нов диск (китаристът Кейт Ганц, цигуларят Нийл Дюфайо и тромпетистът Брайън Макуортър единодушно са решили съставът да се казва Гергана - звучно и необичайно на английски език), но дали ще успея да стигна до диск - не зная. Тук е мястото да поясним, че Гергана Велинова вече има издаден един диск в Ню Йорк. Казва се За любовта, финансирала го е сама и го е записала с участието на китариста Дейвид Нюсмън и българите Биляна Вучкова, цигулка, и Росен Роко Захариев, тромпет.На провокиращия въпрос за клубния живот в най-големия американски град, целящ бързо сравнение с шумно раздуваната от медиите клубна култура у нас, отговаря с лека усмивка. В Ню Йорк нещата са ясно подредени - музикалният клуб, какъвто и да е той, акцентира точно върху музицирането, а не върху търговската част. Свирим и пеем за вратата, т.е. срещу част от прихода от входните билети. Той се разпределя в различни пропорции между музикантите и собствениците. На 50 долара на човек викаме ура. При това всяко участие трябва да бъде със стопроцентова отдаденост и концентрация. В Америка не признават халтурата. Всеки опит за подобно отношение автоматично те изхвърля извън играта, лишава те от правото да се конкурираш с другите, сваля те в ниско професионално и социално равнище. И непрекъснато трябва да учиш нещо...Гергана Велинова разказва за всекидневните си занимания с музика, чрез които открива какво може да постигне със своите възможности. Стигнах дотам да взимам уроци с режисьори от Бродуей - така от всеки стил усвоявам по нещо.Преди седмица Гергана си замина за Ню Йорк и е сигурна, че следващото лято пак ще бъде в България. Може би с нов диск и нови идеи. Гергана Велинова (1974) е родена в София. Едва шестгодишна тя попада във вокалната група на Борис Карадимчев Пим-пам и остава в нея цели осем години, участвайки във всички концерти, турнета и записи на състава. Завършва класическа китара в музикалното училище Любомир Пипков в София. След Пим-пам с още две момичета създава трио и то започва да пее с различни рокгрупи - ФСБ, Тарнгра, Атлас и др. В Америка учи в Лос Анджелис, сетне в Мюзишънс институт Холивуд, където за първи път се свързва с преподавателка по джаз. В Бостън я приемат в експериментална програма за съвременна музика, което допълнително обогатява представите й за музиката.От пет години Гергана Велинова живее в Ню Йорк. Пълвоначално преподава в Харлем, а отскоро в Бронкс. Успоредно с това вече няколко години тя изучава оперно пеене при голямата наша оперна артистка Стефка Евстатиева.В България г-ца Велинова има участия на джазовия фестивал във Варна, спечели награда от конкурса за съвременна музика в Музея Земята и хората, изнесе рецитал от музика на Андре Превин на фестивала Аполония в Созопол.

Facebook logo
Бъдете с нас и във