Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕОРГИ ЗАЙКОВ - ОТ ДВОРЕЦА НА ПАПИТЕ ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Георги Зайков (1942) е роден и живее през по-голямата част от годината в Ямбол. През зимата предпочита Малко Търново, в което работи най-добре. Завършил е Художествена академия в класа по илюстрация на проф. Веселин Стайков. Бил е учител в Художествената гимназия в Котел, председател на представителството на СБХ в Ямбол, председател на асоциацията България - Франция в Ямбол. Показал е 36 самостоятелни изложби в Европа и България, негови картини има в множество частни колекции във Франция, България, Германия, Белгия, Финландия и др.

ямболския художник Георги Зайков се знаем от времето, когато заедно правихме първия международен джазов фестивал в Ямбол - март 1974 година. Тай вече бе показал изложба в парижкото предградие Вилжуив и благодарение на това Вилжуив и Ямбол са пабратимени и до ден днешен. До ден днешен и Зайков продължава да излага и продава във Франция, а само преди броени дни разтури експозицията си в парижката галерия Решельо на авеню Жорж V...

Георги, може да се каже, че имаш голям аванс пред всички твои колеги, български художници, в пласирането на картините си на Запад - Франция, Германия, Белгия, Финландия и др. Помага ли ти това днес?
- Прав си, но ще добавя - всичко съм постигнал съвсем сам. Българската държава, българските институции - преди и сега - не са ми помогнали дори с трамваен билет. Не само съм убеден, но знам от опит, че приобщаването към европейските структури трябва да стане с това, с което можем най-добре да се представим. И това не е икономиката, не е дори туризмът, а културата и спортът. Но не срещам политическа или административна визия за тези приоритети. Когато например направих изложбата си в Европейския парламент в Брюксел и звъннах в посолството, оттам учудено ми отговориха, че даже не са стъпвали в този парламент. И се наложи аз лично да вкарвам някаква госпожица. Виждаш ли, нас не ни знаят и не ги интересуваме, поради което се изискват огромни, понякога непреодолими лични усилия. А сме талантливи - това всеки го знае!

На изложбата ти в София установих, че ти предлагаш една разумна, съобразена с българските стандарти ценова политика. А как постъпваш в чужбина?
- Искрено казано, използвам разликата в стандартите. Това ми помага, защото ако на Запад цена от 1000 щ. долара е достъпна за мнозина, то у нас тя е по джоба на малцина. Там мога да си позволя да продам картина с акрил върху хартия на цена, на която тук продавам маслена живопис върху платно. Но трябва да ти споделя и нещо друго -вече си имам кръг от 10-15 ценители и колекционери, които, ако мога така да се изразя, са моят твърд електорат и винаги купуват. Това е най-правилната тактика на присъствие на западния пазар - определен кръг ценители, който непрекъснато да са увеличава подобно на концентричните кръгове на хвърления в спокойна вода камък.

Работиш с много провинциални френски галерии, но имаш и няколко много престижни изложби. С какво допринасят те за по-доброто ти пласиране на пазара?
- Виж, сега вече споменах отсъствието на минимална помощ от страна на държавата и институциите в България. Дори в ателиетата на Сите дез'ар в Париж никога не съм попадал. Но когато наредих картините си в Двореца на папите в Авиньон по време на световния театрален фестивал и видях, че от другата страна е експонирана изложба на Пикасо, признавам, дадох си друга сметка. Разбрах, че хората са впечатлени даже само от честта да бъда сред поканените, да попадна в такава високо ценена културна среда. Те са респектирани от подобно участие и купуват, защото вярват в художествената стойност на фестивала и съпътстващите го програми. Но само не ме питай каква мъка е да получиш подобна покана!

воето изкуство е много национално по дух, инспирирано е от шевицата, от фолклорните мотиви... Това различие очевидно се харесва от западняците, колкото и политиците да говорят за глобализация и унификация на индивидите. Какви са твоите впечатления - непосредствените?
- Всеки художник, който в България, без да иска, е свързан с нашите особености и дух. Преди един голям френски художник ми каза: вие, българите, имате много стари традиции, защо не вървите по техните следи? Във Финландия се сблъсках с друг факт - тяхната чувствителност е по-особена, някак по-студена, което личи и в колорита на картините им. Блазня се от мисълта, че след моите изложби забелязвам известно разнообразяване в палитрата на някои близки мои художници от Скандинавия. Но един съвременен художник днес трябва да знае какво точно прави и към какво точно се стреми. Свърши се с интуитивното! Аз например съм в състояние да обясня всичко за моите картини - откъде идват, защо са такива, да ги анализирам.

Да се върнем пак при пазара на изкуството! Как ще си обясниш често неправомерно високите цени у нас?
- У нас проблемът не е във високите цени, а в липсата на по-широк интерес към изкуството, от една страна, и на средна класа - от друга. Аз лично съм правил различни експерименти с цените и стигнах точно до това заключение. Но има и нещо друго - тоталитаризмът ни слагаше номера, казваше кой е първият, кой - третият, и по този начин насочваше вниманието към дадени автори. Изкуството обаче не е състезание по лека атлетика! Аз вярвам в това, което правя, и тази вяра ми е напълно достатъчна, независимо дали някой ще ми сложи номер, или не. Истината е по-проста - обичам си работата и тя ми носи удоволствие.

Разговора води Владимир Гаджев

Четете още

Банкеръ Weekly

ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПАЗАР 35 БАНКИ СА МНОГО

Акшит Озкурал, главен изпълнителен директор на Търговска банка Д (Демирбанк България), пред в. БАНКЕРЪАкшит Озкурал е роден в Анкара, Турция. Завършва Правния факултет... Още »
Банкеръ Daily

Съдът отказа да регистрира партията на Местан – ДОСТ

Решението на съда е лоша новина не за ДОСТ, а за България, се казва в позиция до медиите на партията. Още »
Банкеръ Weekly
криза

Банковите заплати се сриват

Текучеството е огромно, заплатите - 700 лева. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във