Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕОРГИ ОРОЗОВ - ПРОФЕСОРЪТ ПО РИБОЛОВ

Разгарът на отпуските още не е настъпил, не се знае и кой ще управлява страната през следващите четири години. За много млади и стари българи обаче най-важният ден в годината вече отмина. На 10 юни официално бе открит риболовният сезон. Оттук-нататък, до края на зимата догодина, всеки желаещ, снабден с изряден риболовен билет, може на воля да вика Наслука и да хвърля такъмите в очакване на голямата риба. Напоследък броят на риболовците непрекъснато расте - разказва собственикът на магазините за риболовни пособия Орозов и ко Георги Орозов. - Сметките на ловно-рибарския съюз показват, че сега над 200 000 души у нас периодично грабват въдиците. Моите наблюдения пък са, че в тази бройка все повече расте делът на семействата. Което е радващо, защото когато рибарството запали и децата, те започват да предпочитат природата и чистия въздух пред задимените дискотеки. Независимо че по професия е строителен инженер, Орозов сам се определя като страстен риболовец, отдавна превърнал хобито си в препитание. Дори в момента това звучи доста скромно за мащабите на фирмата му. Занимавам се с търговия с риболовни пособия и принадлежности още от 1988 година - пояснява той. - Аз бях един от първите, които заработиха частно по онова известно 56-о постановление. Започнах с малък магазин зад бензиностанцията на Пирогов. Отварях само след работно време. След още около две години се преместих в по-голям магазин на Княз Борис. Първи започнах да внасям и продуктите на някои от най-реномираните фирми в света. На много от тях днес съм официален представител. Работя с дистрибутори в пет града. През 2003-а открихме голям търговски център в столицата, където освен традиционните пособия за ловене на риба предлагаме и принадлежности за подводен риболов и водолазни аксесоари - харпуни, костюми, плавници, очила, стрели... А от няколко месеца внасяме и т.нар. фишфендери и сонари, които са последната дума сред уредите, улесняващи риболова. Те се харесаха доста на клиентите, защото виждат къде има риба, следят скоростта и температурата на водата и т.н. Затова бих казал, че любителите в България вече показват пораснали финансови възможности, а вследствие на това и изискванията им стават все по-високи.В бизнеса се включва и съпругата на Орозов, която по образование е филолог и преди това е работила като журналист. Запали се постепенно - споделя той - както по риболова, така и по търговията и сега е моята дясна ръка. Георги Орозов признава, че през дългите години, прекарани с въдица в ръка, е чувал много истории, на които не знае да вярва ли или не. Част от неговите собствени подвизи обаче са увековечени черно на бяло. На Професора - честит рожден ден. От приятелите, е написано върху табло със снимки, на които позира, държейки в ръце риби с впечатляващи размери. В нашите среди съм известен като Професора - отбелязва Орозов. - Прякорът съм си спечелил заради лова на зарган, където наистина съм много добър. Тази риба не е толкова вкусна за ядене, колкото е емоционално самото й хващане. Скача, дърпа се и е голямо удоволствие да се бориш с нея. Професорът ми го измислиха варненските или бургаските рибари, когато ги учих да я ловят с болдо - тежест, която се пълни с вода и е наречена така на името на френската фирма, която я произвежда.Освен че има принос към риболовното изкуство, самият Орозов принадлежи към род на рибари. Баща ми е един от първите българи, внесли френските изкуствени примамки блесна преди повече от 90 години. След него всички в семейството ми са се запалили по риболова, макар че само аз направих от него професия. Любимата риба на Професора - и за лов, и на трапезата, е пъстървата. Предпочита я, защото обитава реките и е трудна за хващане. Според него е необходимо да притежаваш много повече техника за речния риболов. В реката ловът е по-разнообразен, непрекъснато трябва да се движиш, често пъти дори се налага да се криеш зад дърветата, за да не изплашиш рибата. С две думи, емоциите са повече. В язовира най-често хвърляш въдицата и просто чакаш резултат.Най-красивото и подходящо място, което Орозов препоръчва за лов на пъстърва, са планинските потоци край Доспат. За сом и бяла риба съветва да се ходи до язовирите Ивайловград и Жребчево. За шаран - край Искър. Хората с финансова възможност напоследък предпочитат да посещават платени водоеми, където уловът е далеч по-сигурен - допълва той. - Жалкото в цялата история е, че единствено държавата няма политика към водоемите, на които всъщност е собственик. Или по-скоро има, но никой не я спазва. Това позволява на бракониерите да се чувстват абсолютно безнаказани. В България има 51 държавни язовира. Части от повечето от тях са предоставени за промишлен риболов срещу смешни наеми от порядъка на 140 лв. годишно. Контролът е нулев и затова хора, които не са инвестирали и лев във водоема, превръщат незаконната търговия с риба в рентабилен, сив, бизнес. Мога да ви кажа, че ако видите в магазина костур или бяла риба, те задължително са купени от бракониери или от арендатори на язовири, тъй като за тях у нас няма развъдници.Търговецът разказва още, че както в много други сфери, така и на пазара за риболовни принадлежности най-големият проблем е борбата с ментетата: Подобно на ситуацията в другите браншове, те също идват от Китай. Китайските стоки копират марковите, подменят се етикети, крадат се запазени знаци. Аз съм особено потърпевш, защото едни от най-имитираните продукти са на фирма D.A.M, на която съм представител от 15 години.Другата конфликтна точка в търговията с риболовни стоки, по думите на Орозов, са регистрациите на търговските марки. Преди няколко години една българска фирма регистрира в патентното ведомство като свои някои от най-известните марки в света. Това накара пет-шест от големите компании, които имат повече от стогодишна история и традиции, да се изтеглят от България. Сега се водят дела, като се надявам до 2007 г. нещата да се изяснят. Професора е убеден, че времето, когато българи ще се противопоставят на чуждестранните производители на риболовни принадлежности, все още не се е задало на хоризонта. Наши фирми правят сравнително добре някои по-елементарни пособия - тежести, плувки и т.н. - уточнява той. - Като цяло обаче пазарът изцяло се владее от чуждестранните компании. Няма как и да е иначе. Например френската VMC е на повече от 200 години. На който и да е нашенец ще му е трудно да се противопостави на такъв опит и познания. На вас производството на въдица, макара и влакно може да ви се струва лесна и едва ли не несериозна работа, но истината е, че това е много сериозен бизнес, който изисква и много сериозни инвестиции. Точно поради тази причина на пазара остават само най-добрите. Преди някоя компания да пусне, да речем, нов модел макара, той се тества в продължение на години. Както във всяко производство, и в този случай се използват последните постижения на науката - пръчките вече са преди всичко карбонови и кевларени, за да са свръхлеки, а влакната са плетени и са многократно по-здрави. Макарите, за които стана дума, се правят с все повече лагери, за да се въртят по-лесно. И в крайна сметка се получава така, че фирмата Shimano произвежда както макара за 40 лв., така и модел за 1200 лева. Има и пръчки, чиято цена достига до 1000 лева.Георги Орозов твърди, че лично той няма друго хоби освен риболова, въпреки че много от запалените рибари са и не по-малко запалени ловци. Като предимство на своето занимание посочва, че е по-лесно за практикуване и че сезонът му е по-дълъг. Но не ме разбирайте погрешно - казва той. - Харесвам и лова, само че нищо не може да се сравни с емоцията да заведеш семейството си край реката и там да изкарате великолепен уикенд с въдица в ръка. Нямате си представа колко заредени с енергия ще се върнете в града.

Facebook logo
Бъдете с нас и във