Банкеръ Weekly

Съдби

Георги Мамалев: ОСТАВАМ ВЕРЕН НА ЗРИТЕЛЯ

Звездата от трупата на Народния театър и Клуб НЛО, любимецът на поколения филмови зрители Георги Мамалев ще зарадва почитателите си с новия моноспектакъл на сцената на театър Сълза и смях Разбираш ли ме правилно? С него актьорът ще отпразнува 50-годишния си юбилей през август. Голямата идея на Мамалев е приходите от това представление да отидат за възстановяването на изгорелия Младежки театър. Режисьор на постановката е Андрей Баташов, а сценарият е на Весел Цанков и Георги Мамалев. Музиката за песните е написана от Асен Драгнев. Г-н Мамалев, чия е идеята да дарите приходите от представленията за възстановяването на Младежкия театър?- Гордея се с тази идея, която хрумна първо на мен. Защото не може човек да бъде щастлив, когато хората около него са нещастни. Аз обичам проектите, в които участвам, да печелят. Надявам се и с този да е така. Но веднага трябва да кажа, че идеята прегърнаха и Сълза и смях, и Андрей Баташов като режисьор, и авторът Весел Цанков. Организаторите пресметнаха, че от едно представление ще можем да събираме около 3 хил. лева. Разбира се, големият замисъл е да накараме и други колеги и институции да се включат във възстановяването на театъра. Това може да отпуши желанието на много други хора да дарят средства за него. Как реагирахте толко бързо на ситуацията? - Всъщност това е един проект, който се работи от година и половина. Започнахме на базата на разкази и случки, част от които сме изживявали. Парчета от живота, от нашата социална действителност. Използвали сме и много крилати навремето случки. Във ВИТИЗ например имаше статуя на Ленин с вдигната нагоре ръка и голямата закачка беше да си играем с пръстите му, което влезе и в един от скечовете. Това са осем монолога на осем различни герои. В началото имаше и тъжни епизоди, но после с Андрей Баташов решихме да ги махнем. Животът ни предлага достатъчно много тъга. По-добре да направим спектакъл-шампанско. Решавали ли сте някога да смените амплоато си на комедиен актьор?- Аз съм комедиен актьор и нямам никакви амбиции да се занимавам с драматични роли. Тях ги оставям на колегите си. Много е тежко да правиш хумор в нашето трудно време. Понякога гледам Шоуто на Слави и онзи ден си помислих, че представители на цяло едно титанично поколение от комици гостува при него. Гледах Павката Попандов, преди това Стояна Мутафова, Калоянчев, Татяна Лолова. От тях блика, извира непрекъснато невероятен талант. Това го няма у младите. И се питам - след време ще имаме ли такива интересни актьори? Хора като Константин Коцев, като Георги Парцалев, Бог да го прости, се раждат, не стават актьори. Попитали Чарли Чаплин защо нито едно от многобройните му деца не е станало комик, и той отговорил: Много просто - комикът се ражда!Вие сте и съсценарист на моноспектакъла. Много ли се намесвахте в текста, в режисурата?- С Веско Цанков работим от самото създаване на предаването Клуб НЛО. Той е много способен автор и мисля, че ще напише още много хубави неща. Това е негов драматургичен дебют. Избрах Андрей Баташов за режисьор, защото в Театър 199 той има вече три моноспектакъла. Освен това сме и в една гримьорна, познаваме се много добре. Е, такъв екип каква друга награда, освен Оскар очаква да вземе? Какво ви донесе дългогодишната работа в Народния театър?- Аз съм от 1977 г. в този театър - 25 години. Нямах завършен още първи семестър - преди Нова година на 1973 г., когато изиграх малка роля в Сълза и смях. В Народния театър играех къде миманс, къде малки ролички, преди да бъда назначен. Вече четвърт век съм наблюдател в много патаклами, борби, войни... И то от времето, когато от всяка гримьорна излизаха лъвове. Аз гледах бързо-бързо да се прибера, защото като паленце някой ще ме лапне и край на цялата работа. Тъжното е, че след тези борби не става по-хубаво. Каква е ползата да се изпокарат кадърни хора? В момента там пак е много ветровито. Качи се един на върха, размаха флагче, подхлъзне се, падне, дойде следващият.На кого останахте верен през всичките тези години?- На зрителя. Дори във финалната песен имам такова изречение - Оставам верен на вас. Най-хубавия комплимент ми е направила една дама преди години. След спектакъла тя дойде да ме поздрави и да ми каже, че вече за трети път го гледа. Разказа ми, че за няколко години всички нейни близки са починали. А вие ме лекувате със смях!, каза тя. Няма да забравя това, защото е много хубаво и истинско. Каква по-голяма награда? Когато аз ходя на театър, също обичам да се смея. Обикновено жена ми ме рита, което е знак, че трябва да съм по-въздържан, но нали и аз, и колегите отсреща очакваме това един от друг.Вие сте актьор, който пее, танцува, а сега пише и стихове...- Станах една сутрин и реших да напиша текстовете за бъдещите песни. Започнах в 10 часа сутринта и до 12 часа на обед вече бях написал две стихотворения. Казах си: Ами че аз съм един малък Матей Шопкин. Реших да се похваля на някого и се обадих на жена ми, а тя ме поощри: Ако така продължаваш до вечерта, ще направиш стихосбирка. Но режисьорът остави само финалната песен. С приятеля ми, младия поет, се разбрахме някак си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във