Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ: НАШИЯТ НАРОД ВСЕ ОЩЕ ОЧАКВА ГОДО

Писателят Георги данаилов е роден през 1936 г. в София. завършил е химия. Сред най-известните му произведения са Деца играят вън, За Жан Жак Русо и други глупости, Убийството на Моцарт, До Чикаго и назад - 100 години по-късно Доколкото си спомням (1), пиесите - Солунските атентатори, Съдията и жълтата роза, Краят остава за вас, филмите - Есента на един следовател, За къде пътувате, А сега накъде... Наскоро бе представена и втората част от книгата му Доколкото си спомням, а авторът в момента пише нейното продължение... Не се самонаблюдавай, ще се разочароваш! Аз не се съобразих и продължавам да пиша книгата си, приближавам към себе си, такъв какъвто съм днес, и това фокусиране на личността ми не ме изпълва с особен възторг. Един мъж е винаги по-сбръчкан, отколкото забелязва, по-плешив, отколкото се вижда, и това, което най-много тревожи - по-скучен, отколкото си представя - твърди Георги Данаилов.

Г-н Данаилов, за какво бихте говорили с удоволствие сега?
- Човек често иска да... мълчи с удоволствие. Между българските изрази, които имат широка гласност, много често се промъква един: Мани, мани не е за говорене...

Казвали сте, че народната любов никак не е вярна. Как да ви разбираме с днешна дата?
- Наистина чувствата на народа не се отличават с вярност към някого. Изглежда, че това не е само българско, а всесветско качество. Веднага идва наум примера с Исус и народът, който вика Осанна, а след това Разпни го.
Напоследък все по-рядко се опитвам да употребявам думата народ, тъй като все по-трудно ми е да си представя какво точно е това. Във всички случаи това не е населението - народът е някаква духовна представа за хората, които живеят в една страна, но не и нещо, което количествено можеш да определиш. За голямо съжаление нашият народ все още очаква Годо, а както е известно, Годо никога не идва. Голяма част от българите живеят в очакване на Годо, на чудото, което ще ни избави. Значи все още съществуват месиански настроения или пък точно обратното - шопското ганьовското неверие в каквото и да било.

Как ви се вижда света - деформиран?
- Аз съм от това поколение, което вече си отива и няма защо да бъдем сантиментални или тактични. Но съм твърде загрижен и (това не е точната дума), но смятам, че пред идните поколения стоят драматични въпроси за разрешаване. В никакъв случай не само в България и не само в Европа, в целия свят. Смятам, че все още европейските политици, американските и руските президенти, китайските вождове, се занимават с решаване на проблеми на парче. Когато гледам всичките тези демонстрации, бунтове, атентати срещу глобализма, си мисля, че хората виждат само отрицателното в глобализма. Че в него има отрицателни черти - има, но въпросът за интеграцията на човечеството е не само неизбежен, а съдбоносен. Ако в близките години не се вземат мерки за решаване на основни икономически и политически проблеми обществото ще бъде изправено пред гибелни опасности. Днес терористите имат Калашников, минохвъргачки, самолети, утре може да имат ядрено оръжие. И в паталогичните представи на един човек, който в името на някаква недостатъчно ясна идея е готов да пожертва - никак не е изключено да се появят хора, които заради огромната фрустрация, която преживяват, да решат, че трябва да свършат със света. Това са въпросите, които стоят пред човечеството, а не дали сме социалдемократи, християндемократи и дали ще обединяваме католическата с православната църква, макар че и тези неща са важни.

Колко ако определят съдбата на човека?
- Не вярвам в предопределеността. Не съм привърженик на възгледа, че всичко е генетично заложено, че ти е написано в хороскопа. Разбира се, че съществуват неща, които предопределят поведението, характера, нравите, дарбите на отделния човек, но същевременно има влияние на околната среда. Човекът е сложна комбинация от среда и наследственост и същевременно рационалност, което между другото е най-интересното.

А вие рационален ли сте?
- Човек не може да бъде само рационален. Рядко има хора, за които можем да кажем, че при тях мисълта надделява над чувствата. Не че нямат чувства, а че тяхното поведение се определя от тази именно мисъл. Такъв е бил великият физик Нилс Бор. Човек, който е чувствал така, както е мислел. А аз не съм до такава степен мислещ. Когато се опитвам да подчиня чувствата си на мисленото си, много пъти срещам неразбиране у хората, които смятат, че съм коравосърдечен или пък егоист.

Защо от Алеково време все хора като Данко Хайрсъзина искат да отварят банка? Докога българинът ще мрази богатите?
- В произведенията на Алеко Константинов Данко Хайрсъзина си го е казал точно: Какво ще правим в банката, ами ще оберем на хората парите. За голямо съжаление и до днес логиката на Хайрсъзина е жива и много хора се ползват от нея. Но това не се отнася само за българина. Един френски писател-хуморист беше писал, че когато французинът види човек в хубава кола си казва, че ще дойде ден да го смъкне от нея, за разлика от англичанина, който пък се пита: Кога ще имам и аз такъв хубав автомобил. Ние принадлежим към онези народи, които смятат, че едва ли не богатството е грях. Може би това се дължи и на историческата ни съдба, а и до голяма степен на някои наши религиозни убеждения, по-скоро предубеждения.
Истина, истина ви казвам по-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в рая. Това не го е измислил българина - казал го е Исус, поне така твърдят учениците му. Така че единственият начин да променим отношението си към богатите е и ние да станем богати.

Какви пороци придружават големите промени у нас?
- Пороците си съществуват у хората, а определени условия дават възможност те да се прояват. По времето на т.нар. социализъм да се опиташ бързо да забогатееш беше невъзможно. Имаше дори магазинери осъдени на смърт за присвояване на държавна пара. След това дойде време, в което се появи възможност бързо да се забогатее. Било чрез измами, чрез непочтени сделки и т.н. Идеята, че за първия спечелен милион не се говори получи широка популярност. Алчността е черта на характера, тя не се променя количествено. За голямо съжаление след 10 ноември хората, от които зависеше по един или друг начин съдбата на България, не се оказаха на висота. Общо взето те на първо място слагаха личното си добруване, жаждата си за власт.
Много се дразня когато се говори за нов морал в политиката - това е безсмислица. Защото или си морален или не си. Нов морал в политиката - нищо не означава. Разбира се, че веднага може да се каже, че в различните епохи нравствените ценности са били различни. Да, но десетте божи заповеди съществуват от времето, когато е писана библията. И докато срещу някой от тях може да се роптае: Не пожелавай жената на ближния - то Не убивай, Не кради, Не лъжи са вечни.

Настроенията на българина често ли се менят?
- Искам да направим уговорката, че няма българин въобще. Българинът е нихилист - той не харесва какво става около него, не харесва и себе си общо взето и това като че ли е доста трайно. Въпреки че по време на футболните мачове скандира: Българи-юнаци!, достатъчно е и една грешка, за да станат веднага: Педерасти!

Кой се възползва от народното недоволство?
- Очевидно има пресметливи хора, които винаги искат да яхнат народното недоволство и да отидат там където ще останат сами да живеят в разкош и охолство.

Изпитвате ли носталгия по нещо?
- Изпитвам носталгия по дните предишни, както се казва, но не към времето на Тодор Живков. Към времето на младите си години, умиление към стари приятели, към начина си на живот. Общо взето това носталгично чувство, което обзема хората, не ме спохожда много често.

Facebook logo
Бъдете с нас и във