Банкеръ Weekly

Съдби

ГЕНИАЛНАТА ИДЕЯ НА МОШЕНИКА ДЖОН ЛОУ

Шотландският икономист от ХVІІ век Джон Лоу остава в историята като мошеник и авантюрист. Името му се споменава при всяка икономическа криза, при това не с добро. Днес схемите на Лоу, които през 1720 г. разорили милиони френски вносители, се смятат за азбучни истини в икономиката. Шотландецът изобретява и пръв прилага на практика системата на централната банка и правото й да издава акции и банкноти. Заради интригите и прахосничеството на политическия елит обаче тя се превръща в гигантска финансова афера....И така, уважаеми членове на парламента, реализацията на предложения от мен проект ще позволи страната ни бързо и завинаги да реши всички проблеми, предизвиквани от дефицита на средства в хазната - Джон Лоу завършил речта си, поклонил се и зачакал решението на законодателите. Шотландският парламент не се съвещавал дълго - повечето присъстващи гласували против по-нататъшното обсъждане на проекта за финансови реформи. Парламентаристите не харесали Лоу - той бил прекалено млад и богат, а произходът и източниците на доходите му - твърде съмнителни. На всичкото отгоре Лоу вече бил имал неприятности със закона - той убил един благородник на дуел, но успял да се отърве от бесилката. Това, което сега предлагал на уважаемите законодатели, също намирисвало на съд. Този път - за фалшифициране на пари.Лоу убеждавал присъстващите, че парите имат самостоятелна ценност и ако златото се замени с по-евтини материали - например хартия, държавата ще може безкрайно да увеличава богатствата си с помощта на обикновени емисии. Властите и преди прибягвали до подобни рецепти в кризисни ситуации (когато например спешно били необходими средства за издръжка на армията). Монетните дворове секли монети от злато и сребро с по-нисък карат или намалявали теглото им. А когато работите вървели съвсем зле, хазната фабрикувала откровени фалшивки. Френските крале, които вечно изпитвали недостиг от злато, дори скрепили това си право със закон.Обикновено всичко приключвало с рязко поскъпване на стоките, народни вълнения и падане на авторитета на властта. Заради подобни волности английският монарх Хенри VІІ си спечелил обидното прозвище Стария Меден Нос - тънкият слой сребро върху кралския профил на пуснатите от него монети бързо се изтривал и отдолу лъсвала медната лигатура. Как ли тогава щял бъде наречен крал, който вместо златни и сребърни монети се осмели да въведе в обращение някакви хартийки?Теорията на утопичния капитализъмЛоу приел спокойно решението на парламента. Той вече бил свикнал с косите погледи и категоричните откази. Когато например представил проекта си за реформи на херцог Виктор Савойски, той му креснал, без да го доизслуша: Не съм толкова богат, че да се разорявам доброволно!. Въпреки тези неуспехи Лоу предчувствал, че неговите идеи ще му донесат слава, и решил да доведе започнатото до край.Джон наследил от баща си - единбургски бижутер и лихвар, състояние, което му позволявало да живее на широка нога. Казват, че не излизал от дома си без солидна сума в джоба. Тъй като не бил благородник, Лоу нямал достъп до висшето общество. Но пък играел превъзходно карти и скоро се сдобил с много запознанства сред аристократичната младеж. След злополучния дуел му се наложило да напусне Шотландия и да замине на пътешествие в Европа. Значителна част от бащиното наследство отишло в джобовете на съдиите, но Лоу никога не изпитвал недостиг на пари - на него толкова му вървяло на карти, че италианските власти дори го изгонили от страната заради подозрения в мошеничество.Лоу заминал за Амстердам, където започнал да играе на борсата - след италианската история се намирали все по-малко мераклии да играят на карти с него, а хазартната му натура се стремяла към изява. Първите му големи спекулации едва не го разорили и след като разбрал, че не му достигат опит и знания, Лоу изчел цялата икономическа литература. Той дори започнал работа като обикновен счетоводител в най-голямата холандска банка, за да изучи тънкостите на финансовите операции.През 1700-1705 г. Лоу издал два трактата, в които за първи път описал възможностите на хартиените пари. В научните кръгове го смятали за утопист и фантазьор, а името му предизвиквало презрителна усмивка сред банкерите и търговците. Но той придобивал известност. В продължение на дванайсет години обикалял Европа, предлагайки безуспешно системата си на монарси и парламенти в различни страни. През 1716 г. Лоу пристигнал в Париж, откъдето по времето на Луи ХІV веднъж вече бил позорно изгонен. Сега обаче Франция управлявал Филип Орлеански - регент на малолетния наследник на трона, при това толкова бездарен, че едва ли имало по-подходяща държава за извършване на грандиозния икономически експеримент.Опера за три милиардаФранция наследила от Луи ХІV стотици разкошни дворци, спомени за разточителни балове и напълно разрушено стопанство. Само личният дълг на покойния монарх надвишавал 2 млрд. ливри, а националната валута се обезценила значително - по време на управлението на Луи ХІV съдържанието на среброто в ливрата намаляло шест пъти. В същото време страната изпитвала катастрофален недостиг на пари, така че някои провинции се върнали към натуралния обмен. Войниците в армията не били виждали заплати от четири години, а промишлеността и международната търговия напълно замрели. Стигнало се дотам, че не достигали средства дори за издръжка на кралския двор.Положението на Филип се усложнявало от факта, че правото му на регентство непрекъснато се оспорвало от могъщия Бурбонски херцог, който бил по-близък роднина на малолетния крал Луи. А финансовият крах на страната автоматично щял да доведе до смяната на регента. Затова Филип Орлеански разпоредил на правителството бързо да реши проблема с парите. На свой ред министрите тутакси си спомнили за прочутите реформи, провеждани в средата на ХVІІ век от финансовия гений на Луи ХІV - Жан Батист Колбер. Той предприел репресии срещу онези лихвари, които забогатели от войната, но укривали печалбите си от облагане с данъци. Така че министрите бързо създали съответната комисия. Но ако по времето Колбер се събрали няколкостотин милиони, които дали първия импулс за възраждане на икономиката, този път в хазната влезли едва 50 млн. ливри, които издръжката на кралския двор бързо погълнала.Бюджетният дефицит на Франциядостигнал 140 млн. ливри. И тъкмо в този момент се появил Лоу. Този път той имал всички основания да се надява, че ще покори Париж. Лоу предвидливо си осигурил поддръжката на банкера Носьо, който имал влияние върху регента, както и на мадам Зьо Парабер - любовница и на двамата пълновластни господари на Франция - Филип Орлеански и кардинал Ришельо. Двамата покровители на Лоу препоръчали шотландеца като истински магьосник, който с помощта на уникалното си изобретение - книжните пари - може да реши всички финансови проблеми. Лоу се срещнал лично с Филип и му гарантирал, че ще въвежда банкнотите в обращение постепенно, а ако реформата се провали, ще компенсира загубите с половин милион ливри от собствените си средства.За да спечелят хартиените пари бързо доверието на хората, Лоу създал Кралската банка, която трябвало да обезпечава банкнотите със злато и други активи. Хазната предоставила на Лоу невиждани привилегии - банката получила монопол върху търговията с най-важните стоки, а дъщерната й фирма Мисисипи (от 1718 г. - Компания на всички Индии) получила договора за колонизиране на американска Луизиана и правото да търгува с всички френски колонии.Кралската банка обменяла платежните разписки на едрите търговци срещу собствените си платежни средства - банкнотите. При първо предявяване книжните пари можело да се изплащат в злато. През 1718 г. банката пуснала на пазара свои акции, които започнали да се грабят като топъл хляб, защото Компанията на всички Индии и Кралската банка били едва ли не единствените сигурни обекти за влагане на средства в страната. Това бил решаващ етап за въвеждането на книжните пари в обращение - акциите се продавали само срещу банкноти. През първите месеци били пуснати 600 хил. акции, чиято цена скоро превишила 40 пъти номинала. Сега вече в хазната се стичали не само полиците и други отсрочени задължения, но и истинско злато, което изведнъж се превърнало в недотам изгодна форма за влагане на капитали. Възникнало невероятно търсене на банкноти - всички искали да обменят злато срещу книжни пари и се наложило Лоу отново да задвижи печатницата. За обезпечаване на новата емисия банката получила кралските земи, след което пуснала в обращение банкноти за 1.5 млрд. ливри и акции за още толкова. Постепенно курсът на тези ценни книжа се увеличил пет пъти.За един миг от бедно и полуразрушено кралство Франция се превърнала в страна на неограничените възможности - и момчетата от улицата спекулирали с акции и банкноти. По описания на очевидци дори лакеи, които сутрин отивали до борсата на задното стъпало на някоя карета, вечер се прибирали със собствени екипажи. Париж се къпел в пари, Кралската банка инвестирала значителни суми в търговията, колонизирането и промишлеността, а грандиозните балове и приеми във Версай били възобновени.Лоу бил назначен за главен контрольор на финансите. Сега вече той отговарял и за разходите на кралския двор. През 1716 г. Джон Лоу обещал на Филип Орлеански, че приложението на неговата система ще донесе на държавата доход в размер на 3 млрд. ливри, 300 млн. от които ще отидат за пирове, балове и други пера за издръжката на краля, регента и двора. Финансистът обаче виждал грешките в сметките си и предчувствал края на това парично безумие. Но щом споделил опасенията си с регента, веднага бил назначен за длъжностно лице, отговорно за своевременното изплащане на потребностите на двора.От този момент решенията за пускането на допълнителни емисии били взимани лично от Филип Орлеански. По правило те били предшествани от мащабни и много скъпи увеселения или от строителството на нови дворци. Но вече нямало с какво да се обезпечават тези емисии - всички държавни активи преминали в Кралската банка. За да се поддържа оживлението на борсите, периодично изтичала информация как Кралската банка и Компанията на всички Индии уж отново са получили някакви суперпривилегии. Така в началото на 1720 г., в навечерието на борсовия крах Филип Орлеански и Лоу почнали да пускат слухове, че в Луизиана са открити големи находища от злато, за чието разработване Кралската банка ще задели 25 млн. ливри в банкноти.Грабеж по...Дребните спекуланти направо обезумели от тази перспектива - само за няколко дни с тяхна помощ стойността на акциите излетяла от 16 хил. до 25 хил. ливри. Опитните борсови играчи и големите вложители обаче застанали нащрек. Онези, които разполагали с вътрешна информация за истинската ситуация, започнали тайно да обменят банкнотите си срещу злато. Истинският крах обаче бил организиран лично от Бурбонския херцог, който отстранил по този начин от власт ненавистния Филип Орлеански. Отначало херцогът бил обезпокоен от успеха на реформите на Лоу и популярността на акциите и банкнотите - финансовата стабилизация пречела на плановете му да стане регент, но след пускането на първите необезпечени емисии той започнал да изкупува хартиени пари. Херцогът имал достатъчно шпиони във Версай, за да отгатне с какво ще завърши бурният ръст на френската икономика.През февруари 1720 г., след като получил точна информация, че току-що е изплатена поредната огромна сума за издръжка на двора, той се появил в Кралската банка, съпроводен от гвардейци, и поискал да обменят всичките му банкноти срещу злато. Наплашените от страховития клиент чиновници събрали исканите 60 млн. ливри и пред очите на смаяната публика херцогът си тръгнал с три карети, натоварени със злато. Оттегляйки се, той не спрял да изрича гневни тиради, че регентът и шотландският му главен контрольор са мошеници, които трябва да бъдат обесени на първото дърво, защото са ограбили краля на Франция. Паниката настъпила незабавно. Стойността на акциите паднала с 50%, а пред банката се извили дълги опашки от желаещи да обменят хартиените си пари за злато. Оказало се, че тримилиардната емисия е обезпечена само 28 на сто. Лоу се опитал да овладее ситуацията с твърдения, че средствата на акционерите са вложени надеждно и че икономиката вече е започнала да работи. Това обаче само засилило паниката. Уличните търговци продавали банички за по 200 хартиени ливри, докато със същата сума в злато можело да се купи малка къща. Последвали обиски и изземане на акции и банкноти от лица, заподозрени в създаването на паниката. А нощем в околностите на Париж чиновниците палели големи клади от конфискуваните хартиени пари.Акционерите обаче поискали Лоу, Носьо и Филип Орлеански да бъдат изправени пред съда. Страхувайки се, че скандалът ще завърши с изземане на парите на най-успелите спекуланти, мадам Дьо Парабер поискала от регента да ликвидира Компанията на всички Индии. В деня, когато постановлението било подписано, банкнотите и акциите се превърнали в обикновена хартия. Над Франция прелетяла вълна от самоубийства. Започнали масови безредици, умело направлявани от Бурбонския херцог.Няколко месеца по-късно Джон Лоу избягал във Венеция. Там той незабавно предложил услугите си на правителството на републиката, но вежливо му отказали. Наложило се Лоу отново да се върне към играта на карти, но щастието го било напуснало и той се разорил окончателно.Въпреки трагичния френски пример, още в средата на ХVІІІ в. повечето европейски страни възприели системата на централната банка и се опитали да въведат хартиените пари.

Четете още

Банкеръ Weekly

Обрат за "Виваком". Спас Русев е аут

VTB Capital може би ще се откаже от търга, защото е удължила до 10 март срока за погасяване на мостовия заем на INTER V от 150 млн. евро. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във